Една от драматичните въпросителни на днeшната предизборна дата е: забранени ли са или разрешени кебапчетата в деня за размисъл? Това витае в общественото пространство, витае като най-обикновен мирис на скара и заостря интереса (а и обонянието) на местни и чужди наблюдатели. Всички са наясно, че ако само за ден се прекъсне тази топла и апетитна връзка с избирателя, това незабавно ще го отклони от урните и автоматично ще го пренасочи към суровата правда на живота. Идеята да се употреби точно петъкът за размисъл буди недоумение. Петък е пазарен ден и да се вярва, че точно в петък търговията ще спре, не е сериозно. Покупките и продажбите ще продължат и днес, макар и под тезгяха. Само ние с вас ще спазим забраната и няма да дразним ЦИК. Няма да споменаваме имена на партии и партийци, нито пък ще даваме жокери, по които да се разпознават. Днешният петък на пазара е като всеки ден на всеки тукашен пазар - едни и съща стока по сергиите, цените и те контролирано еднакви, всичко от една борса докарано, всичко нитрирано, измамно свежо и нетрайно, не хваща окото. Пък и навсякъде те удрят в кантара...

Тези дни забелязах, че



стар познат изчезна от ефира



и на стола му сядат други водещи. Притесних се - хората днес боледуват, че и по-лошо. Оказа се, че слязъл от екрана, защото влязъл в някаква листа. Знам коя е листата, но нали сме петък - няма да я кажа. Знам също, че от тая листа никой няма да бъде избран. И най-после - знам и срещу колко се е съгласил да го пишат в нея. Сумата е добра и... не чак толкова. Но така човек разбира, че пазарът не е от днеска, че пазарлъкът тече отдавна и парите се въртят. То се и долавя още от плакатите, които облепват страната - сякаш Кристо най-после е дошъл да опакова отечеството и да поскрие срамотиите и разрухата. Партийци с избодени очи и лидерки със завити мустаци жално агитират за подкрепа. Да се чудиш защо им е на български печатари да майсторят фалшиви банкноти, като печатането на плакати е също тъй доходно и също тъй фалшиво. А клиповете по ефира и по кабела - там също суми се споменават и доста убедително звучат. И става ясно, че изборите са си една търговия, в която рекламата и комисионата важат с пълна сила. И само избирателят не им струва нищо, никакви пари за него не дават.



Или по-точно: пет пари не дават.



Този избирател (ако реши да се вземе насериозно), него с пари и не можеш да го примамиш. Него всеки от тях вече го е поне веднъж в очите излъгал, или му е спестяванията от банка задигнал, или го е на трудовата борса засилил, или му е детето в чужбина прогонил, или му е болница или училище под носа захлопнал, или му е майка и баща обидил, поболял и в гроба пратил. Но днешният избирател не се предава: та той е внук на онзи избирател, дето му обещаваха и мост, и река едновременно!

Инак избирателят и партиите имат общ политически опит и общото е в това, че този опит е трупан на един и същи гръб - на неговия.

Днес е последният ден, в който можем да запишем предвижданията за утрешните резултати. Ако съберем числата, които отделните партии (и присъдружните им агевции) са обявили за себе си, ще излезе, че електоратът в България трябва да гласува няколко пъти в един и същи ден. Подобен фамозен резултат е имало веднъж в Съветския съюз, когато при едно преброяване омъжените жени се оказали с няколко милиона повече от женените мъже. (Впрочем, съветската статистика изобилства с примери, които обясняват и тукашния живот. Пак ще се възползваме от това.) Изглежда си казва думата добрата стара практика



да се надписват и дотъкмяват резултати,



достигнала върха си по времето на петгодишните стопански планове. И въпреки че някакви окончателни числа все пак ще има, едно е ясно отсега: всички ще са победители. Всеки ще размахва някаква победа и посред тълпа от триумфатори всичко ще завърши според добрата стара социалистическа традиция, когато, каквото и да ставаше, то се резюмираше по един и същи начин: "И все пак, победи дружбата!"

Което в нашия случай ще е самата истина...

А на село черешите превиват клони, гъби бялват шапки в гората, пък и риболовът е вече разрешен...

Каква събота за отсъствие, каква събота за алиби! И казва ли ти някой защо утре все пак ще идеш да извършиш ритуалния граждански жест? Може би защото си спомняш добре, как три пъти вече точно с него вдигна от трапезата юнаци, които вярваха, че доживотно ще са там? Най-вероятно - точно затова. Макар че софрата празна не остава...

Колкото до кандидатите - за тях и ден за размисъл не се предвижда. Събитието, което се задава, не изисква размисъл от тях. И каквито и вълнения да се чертаят, по-вероятно е утре всичко да протече като на онзи злополучен концерт, след който един вестник писал:

"Вчера музикантът Х. Изнесе концерт. Защо?"