Като рак на бързей британският премиер Тони Блеър обяви завчера в Европарламента в Брюксел "аз съм пламенен европеец" и развесели своите опоненти. Само преди седмица той си спечели критики, също в Брюксел, че проваля проектобюджета за 2007-2013 г. и че пречи на евроинтеграцията.

Докато старите му партньори в ЕС го гледат мнително, България може сравнително спокойно да посрещне началото на британското председателство на Евросъюза на 1 юли. Нейното предстоящо присъединяване отговаря повече на еврофилософията на Лондон, отколкото на разбиранията на Париж и Берлин. Блеър наистина е най-проевропейският британски премиер, но и той не отива много далеч от схващането за ЕС като общ пазар, каквото имаха неговите предшественици. Франция, Германия, Белгия и Люксембург, които като основателки се чувстват по-отговорни за евроинтеграцията, настояват повече за изграждането на политически съюз. В сблъсъка на двете философии възниква следният



проблем, който ни засяга:



да продължи ли разширяването без пауза за консолидация (Лондон), или първо да се задълбочи интеграцията, като се забави разширяването (Берлин, Виена, Хага и донякъде Париж)? Очевидно България има интерес да се присъедини колкото може по-скоро, а не да чака Европа да си направи ремонт на къщата, че тогава да ни пусне.

"Проблемите на Европа няма да се решат, като спрем разширяването, а като модернизираме нашите икономики и като реформираме нашите образователни системи", каза Блеър завчера в интервю за четири големи европейски вестника ("Монд", "Ел Паис", "Ханделсблат", "Ил соле 24 оре"). В това обяснение се съдържа последната метаморфоза на двете еврофилософии, която се открои на провалената среща на високо равнище в Брюксел на 16 и 17 юни. "Сега има две виждания за бъдещето на Европа. Те се различават не по схващанията си за свободната търговия или по евроскептицизма, а по въпроса за модернизацията", каза Блеър в интервюто си.

За какво става дума?



Разбира се, за пари



Главният спор в Брюксел бе за рестото от 4,6 млрд. евро, което Великобритания си взема всяка година от бюджета на ЕС. Френският президент Жак Ширак настояваше най-много за отменянето му. Блеър привидно се съгласи, но постави свое условие: да не се харчат както досега 40% от бюджета на ЕС за общата селскостопанска политика. Британското ресто да намалява успоредно с намаляването на земеделските субсидии. На такава сделка у нас казват "кон за кокошка". Срещу отстъпката от 4,6 млрд. евро Блеър поиска да се преразгледа финансиране за 44,7 млрд евро. От земеделските субсидии най-много печели Франция, която взема 21%, или 9,3 млрд. евро. Следват Испания с 14%, Германия с 13% и Италия с 11%. Блеър твърди, че е разхищение да се субсидира селско стопанство, което създава само 2% от работните места в Европа, а в същото време в ЕС има 20 милиона безработни. Според него трябва да се заложи на новите технологии и във връзка с това напомня, че ЕС прие през 2000 г. т. нар. Лисабонска стратегия, за да догони САЩ през 2010 г.

България, Румъния и Турция като селскостопански държави



плашат най-много потребителите на земеделски субсидии



в ЕС, които не желаят да делят с тях фондовете си. Затова са склонни да се мръщят на тяхното присъединяване, а Лондон не се вълнува толкова.

Блеър не би спрял разширяването и заради провала на Евроконституцията, защото тя е нужна за институционалното изграждане на Европа с по-федералистка цел, а не за общия пазар.

Що се отнася до политическия съюз, за който настояват главно Франция и Германия, новоприетите страни от Източна Европа, както и кандидатките България и Румъния стоят по-близо до разбиранията и поведението на Лондон. Те доста смело се наредиха под знамето на САЩ в Ирак, без да ги е грижа за общата външна политика на ЕС. В това отношение



Блеър може да ги чувства като вътрешни съюзници



в ЕС срещу общия фронт на Ширак и Шрьодер и няма защо да пречи на София и Букурещ.

Що се отнася до британските страхове от незаконната имиграция (визовият скандал от пролетта на 2004 г.), Блеър може само да спечели от приемането на България и Румъния в ЕС, защото това ще регулира и узакони имиграцията, от която Великобритания все пак има нужда.

Следващото българско правителство обаче не бива да се успокоява много от британското председателство. След него наред е Австрия, която напоследък се изказва за забавяне на приемането на България и Румъния. Тя може да повлияе за прилагане на предпазната клауза и за отлагането ни за 2008 г. Най-тревожното е, че в началото на 2007 г. председателството ще поеме Германия, чиято кандидатка за канцлер Ангела Меркел вече се изказа, че не се чувства длъжна да пусне двете страни в ЕС и през 2008 г.