Майката природа се отзова на очакванията на онези, които търсеха знакови явления в деня на присъдата над Саддам Хюсеин: неделята в Багдад бе влажна, хладна и чиста след проливни дъждове през нощта, които измиха града от няколко пласта пустинен прах. За много иракчани обаче смъртната присъда над техния бивш диктатор не приличаше на пречистващ есенен дъжд, а на поредна гръмотевица - макар и особено силна - в ужасната и безкрайна буря. Щом канонадата от празнични изстрели по улиците стихна, мислите на иракчаните се върнаха към тяхното бъдеще и стигнаха до потискащата констатация, че е не по-малко мрачно от предния ден. "Дали Саддам ще живее, или ще умре, не е важно за мен", свива рамене Имад Мохамед, компютърен техник. "Не съм сигурен дали семейството ми и аз самият ще оцелеем, или ще умрем."



Финалът на процеса не отговаря на очакванията



на американските официални лица. Те си представяха по друг начин ефекта му, когато Саддам Хюсеин бе заловен през зимата на 2003 г. в потайната си дупка в Тикрит. Американският администратор на Ирак Пол Бремър се надяваше, че като го видят на подсъдимата скамейка, иракчаните ще изпъдят демоните от неговото дълго управление. По-късно, когато страната се плъзна към гражданска война, някои американски и иракски политици очакваха, че процесът ще напомни на шиитите и сунитите как са били обединени в мизерията си при неговата власт.

Но се случи друго - неспирното насилие в иракското всекидневие превърна процеса във второстепенно телевизионно шоу. За онези, които все още го гледаха, то имаше точно обратния на очакванията ефект - предизвика носталгия по времето, когато под игото на тиранина шиити и сунити не си режеха един друг гърлата. Макар че гледаемостта се повиши в неделя, интересът към процеса ще спадне отново.

Онова, което няма да спадне, е насилието. Вместо да изиграе ролята на колективна терапия,



процесът само задълбочи разделението на страната.



Докато шиитите празнуват присъдата, сунитите протестират. В родния град на Саддам - Тикрит, над 1000 души излязоха на демонстрация въпреки полицейския час. В населения предимно със сунити багдадски квартал Адамия паднаха няколко снаряда от минохвъргачки, които се взривиха недалеч от светинята "Абу Ханифа" - най-почитаната сунитска джамия в страната.

Адвокатът на Саддам Халил ал Дулайми предупреди в отворено писмо президента Джордж Буш, че "това решение ще подпали страната отново и ще хвърли целия район в неизвестността". Въпреки това след присъдата Ал Дулайми каза на кореспондент на "Асошиейтед прес", че Саддам е призовал иракчаните да отхвърлят насилието помежду си и да не отмъщават на американските сили. Но няма съмнение, че след отмяната на полицейския час бунтовническите групи ще надигнат отново глава.

Всички присъди ще бъдат обжалвани пред апелативен съд от девет съдии. Той няма срок кога да се произнесе, но служители, които следят процеса отблизо, смятат, че забавянето ще бъде седмици, а не месеци. След като съдът извърши проучване на материалите, ще има 30 дни за решение. Той може да нареди повторен процес, но това изглежда малко вероятно.

Честно казано,



нямаше никакво съмнение, че Саддам ще получи смъртна присъда



Самият той предчувстваше това от седмици. Даже поиска да бъде разстрелян - като войник, - а не да бъде обесен. Тази молба не бе уважена. Когато председателят на съда Рауф Рашид Абдел Рахман съобщи присъдата, тиранинът отвърна с викове "Аллах е велик!" и "Да живее нацията!", както и с набор от други лозунги. Но в сравнение с неговите стандарти това бе скромно поведение, нямаше го досадното празнословие, характерно за много от изявите му в съда.

Присъдата бе произнесена близо 13 месеца след началото на процеса в строго охраняваната съдебна зала насред зелената зона в Багдад. Осмината обвиняеми бяха съдени за престъпление, което много иракчани бяха забравили. На 8 юли 1982 г. в разгара на иракско-иранската война кортеж на Саддам бе нападнат от въоръжена група в село Дуджаил, намиращо се на час път от Багдад. Възмездието на диктатора бе жестоко. Въпреки че отговорността за нападението бе поета от забранената тогава партия Дауа, населението на Дуджаил трябваше да понесе наказанието. "Революционният" съд под председателството на Ал Бандар осъди 148 души на смърт. Много от тях умряха от изтезания преди присъдата. Стотици други бяха пратени в лагер в пустинята. Голяма част от селото бе изравнена със земята.

Партията Дауа е голяма политическа сила в следсаддамовия Ирак - сегашният министър-председател Нури ал Малики и неговият предшественик Ибрахим ал Джафари са нейни членове. Така процесът придоби и друг политически привкус и загуби своята обективност в очите на много иракчани. Първият главен съдия на Висшия иракски трибунал (ВИТ) подаде оставка по средата на процеса, като се оплака, че политическите лидери на шиити и кюрди го критикуват за неговата търпимост към странностите на Саддам в залата. Съдията, който трябваше да го наследи, бе отхвърлен от шиитите, защото е членувал в партията Баас. Трима адвокати бяха убити.



Съдебната процедура също озадачаваше:



прокурорите можеха да представят доказателства, без да позволяват на защитата да ги види предварително. А в края на процеса съдията Абдел Рахман просто го прекрати, без да се интересува, че защитата не бе свършила пледоарията си.

Неприличната припряност предизвика обвинения, че ВИТ е поставен под натиск да прочете присъдата преди междинните парламентарни избори в САЩ - обвинения, отхвърлени от американски официални лица. "Самите иракчани определиха датата на присъдата. Ние не контролираме това", каза високопоставен служител на Държавния департамент.

Според повечето експерти присъдата няма да смекчи масовото недоволство на американските гласоподаватели от начина, по който се водят войната и окупацията. "Много хора смятат Ирак за страна на насилието и няма да си променят мнението от избухване на ново насилие," каза Кенет Полак, сътрудник по националната сигурност по времето на президента Бил Клинтън, а сега директор по изследователската дейност в Центъра по въпросите на Близкия изток в Бруклинския институт. Според него Белият дом няма да се отдаде на победно тържествуване. "Правителството на Буш се научи да се държи малко по-скромно", каза той.

Правителството на Ал Малики обаче не крие триумфа си. В декларация министър-председателят шиит заяви, че "присъдата над Саддам е отговор на призивите на хилядите синове и дъщери на осъдените и екзекутирани от него." Президентът Джалал Талабани, който е кюрд, определи съда като справедлив, защото защитниците "имаха пълно право да кажат каквото искат." Ако апелативният съд потвърди присъдата, Талабани ще трябва да подпише разрешение за екзекуцията. Президентът твърди, че по принцип е против смъртните присъди, и затова е възложил на един от заместниците си да ги подписва от негово име.

Саддам още не е прекарал последния си ден в съда. Докато адвокатите му подготвят обжалване, той ще трябва да се върне на подсъдимата скамейка за друг процес, в който е обвинен, че е извършил геноцид през 1988 г. срещу кюрдите.











Краят на един мрачен процес с много театър



Непоколебимостта на диктатора се изпари пред доказателствата



Документите говореха сами по себе си. От февруари магистратите, съдещи Саддам Хюсеин за престъпления срещу човечеството, започнаха да показват редица документи, които накараха да замълчат дори диктатора, шумните му адвокати и останалите подсъдими.

Имаше бележка от 16 юни 1984 г. с подписа на Хюсеин, одобряваща смъртните присъди срещу 148 иракски шиити от Дуджаил. Имаше смъртни актове на стотина селяни от Дуджаил, чиито семейства бяха изпратени в затвор в пустинята. Някои от документите бяха писани на ръка - като списъка с колите, откарали 399 задържани от багдадски затвор към място, което стана концлагер в Южен Ирак през 1984 г. Някои от изпратените там затворници бяха деца под 10-годишна възраст. Сред тях имаше дори тримесечно момиче. Документите, показани в залата, сломиха най-много непоколебимостта на Хюсеин.

В първите дни на процеса, докато прокурорите четяха обвиненията срещу него за систематичното насилие в Дуджаил след опита за убийството му, Саддам бе ту враждебен, ту многословен и презрителен към съда. Периодично той, адвокатите му и другите подсъдими - най-вече доведеният му брат Барзан Ибрахим, изригваха. Но като цяло в ранния етап на делото Хюсеин бе отегчен. Той прекарваше дълго време седнал, с глава, подпряна на една от ръцете си. Веднъж дори написа слаби стихове и прочете написаното на висок глас по време на почивка.

Дори ужасяващите свидетелства на жертвите, изглежда, не го развълнуваха. Един подир друг хората, изтезавани от палачите на Хюсеин, разказаха как жертвите са били провесвани за краката и измъчвани с електрошокове. На едно от заседанията Хюсеин едва не надвика първия свидетел, появил се пред съда да разкаже за зверствата. "Не ме прекъсвай, синко", кресна Саддам на свидетеля, като с острите пререкания постави основите на една от речите си. На другия ден три жени разказаха други истории за ужасяващите деяния, извършвани от хората на Хюсеин. За всички това бяха разтърсващи показания. Когато съдията обяви, че делото ще продължи на другия ден, диктаторът каза, че е изтощен, и го прати по дяволите.

Но когато документите се натрупаха, самочувствието на Хюсеин се изпари. Той все повече се примиряваше със съдбата си, докато най-накрая се пречупи. На 1 май без предупреждение той направи изявление, в което призна всичко, и поиска съдът да търси отговорност само от него. "Защо съдите други хора? Държавният глава е тук, така че съдете него и оставете другите да си идат", каза Саддам.

По време на процеса група американски адвокати работиха със съда и наблюдаваха процедурите. Признанията на Хюсеин на открито заседание ги шокираха. "Той сам се насади", каза един от американците.

След това Хюсеин вече не бе същият. До края на процеса той бе значително по-кротък и несъмнено разбра какво го чака. Дори изригването му в неделя, когато съдията го осъди на смърт, бе много по-слабо от яростта, демонстрирана от него преди. "Нашите врагове са врагове на човечеството! Проклятие за проклетите хора! Да живее великият иракски народ!", извика Хюсеин. Но това бе може би най-неубедителното му представяне.