Те са не повече от петима и водят безгрижен живот, тъй като за последните 60 години техните престъпления вече се забравят. Това са последните нацистки военни престъпници, които са се скрили в Европа. Те живеят необезпокоявани от местните власти, които не искат да събуждат демоните на миналото и да се излагат.

Но тези



старци със страшно минало



смущават вечния покой на много хора. Израелският център "Симон Визентал", който носи името на известния преследвач на нацисти, умрял през септември 2005 г., започна операцията "Последен шанс", чиято цел е да арестува последните убийци от кохортата на Адолф Хитлер. Проектът се изпълнява в девет страни и предлага награда от 10 000 евро на всеки, който даде пълна информация, водеща към до ареста на нацистки престъпници.

Най-известният от тях е Алоис Брунер, който дълги години се криеше в Сирия и бе недосегаем. Този бивш капитан от СС бе видян за последно в Дамаск през октомври 1992 г., след което повече никой не го е забелязал. Друг издирван нацист е Ариберт Хайм, бивш лекар в концлагера "Маутхаузен" в Австрия. Той има силни връзки в крайнодесните кръгове в Европа и се държи доста арогантно спрямо европейските полицейски институции, нищо че е на 92 години.

Преди дни директорът на центъра "Визентал" Ефраим Зуроф призова Сърбия "незабавно да поиска"



екстрадирането на три лица



за престъпления, които са били извършени на сръбска територия по време на Втората световна война. Това са трима стари нацисти, които за разлика от Брунер и Хайм живеят доста открито.

Първият от тях е Шандор Кепиро, който също е на 92 години и живее в Будапеща. Бившият капитан от унгарската жандармерия е смятан за отговорен за убийството през януари 1942 г. на хиляди мирни граждани, повечето евреи, в град Нови Сад в Северна Сърбия. Към края на войната той успява да избяга в Аржентина, след което през 1996 г. се завръща в Унгария по препоръка на унгарското посолство в Буенос Айрес.

Вторият е Миливой Аснер, който спокойно си живее в Австрия в град Клагенфурте - столицата на областта Каринтия, където управлява крайнодесният националист Йорг Хайдер. Аснер е етнически хърватин и бивш шеф на полицията в град Пожега, който е отговорен за смъртта на хиляди хора. Той лично е организирал преследването и депортацията на сърби, евреи и цигани в концлагерите на усташите (хърватски националисти). Третият е Иво Ржинич, също хърватин, който е бил управител на хърватския град Дубровник по време на войната. Той лично е изтезавал и избил стотици сърби, евреи и цигани. В момента живее в Аржентина, в Буенос Айрес.

Сръбският външен министър Вук Драшкович уверил доктор Зуроф, че Белград ще предприеме усилия да бъдат екстрадирани Кепир, Аснер и Ржинич. Сега е необходимо Унгария, Австрия и Аржентина да започнат своето "активно сътрудничество".

След като Визентал почина, Зуроф продължи неговото дело. Той работи като упорит шериф. "Главните 10 нацисти са все



в графата "супертърсени",



тъй като са преки изпълнители и виновни за гибелта на хиляди хора", разказва Зуроф. Един от тях е заемал много висок пост. Алоис Брунер е бил заместител на Адолф Айхман, който е един от главните виновници за изтребването на евреите в окупираните територии в Европа. През 1960 г. той е отвлечен от израелското разузнаване МОСАД в Аржентина и изправен пред военен съд в Ерусалим. По-късно получава смъртна присъда и е обесен.

"Аз всяка нощ мечтая за това как ще хвана Брунер. От няколко десетилетия той успешно се крие в Сирия", категоричен е Зуроф.

От прочетения списък на преследвача на нацистите човек започва да си припомня най-страшните моменти от холокоста. Брунер е изпратил 47 000 евреи в лагерите на територията в Австрия, 44 000 в Гърция, 23 500 във Франция.

"Той е получил две писма-бомби, но за съжаление при експлозиите оцелява, но губи едното си око и три пръста", разкрива Зуроф.

Ариберт Хайм е доктор на смъртта и е "съперник" на доктор Менгеле, който също е погубил хиляди хора в концлагерите. "След жестоки експерименти Хайм с помощта на смъртоносни инжекции е убил стотици "пациенти". Ние не знаем къде се намира в момента, за малко попаднахме на негови следи в Испания, но той отново изчезна. Възможно е да е избягал в Южна Америка", казва Ефраим Зуроф.

Той и неговият екип не знаят почивка в лова на последните нацисти. "Това наистина е



последен шанс,



времето ни притиска. Ние работим извънредно, като в допълнително време на футболен мач", казва шерифът на Ерусалим. "В много случаи се сблъскваме с отсъствието на политическа воля да ни се помага. Германия ни сътрудничи, но Австрия е друг случай. В тази страна в момента съществува климат, при който хората се отказват да признават отговорността за миналото. Те провеждат разследвания, но не наказват виновните", оплаква се Зуроф.

Всеки нацист от списъка има своя страшна история. Например Ерна Валиш, която е била бивша охранителка в концлагера на смъртта "Майданек" в Полша. Или Миливой Аснер, който е бивш началник на полицията в Пожега. Австрия отказва да го съди и не иска да го екстрадира, а той спокойно си живее в градчето Клагенфурте.

Затова е много важен последният контакт на центъра "Визентал" с властите в Белград. Сръбското правителство е обещало да помогне за екстрадицията на трима от 10-те стари нацисти от страните, в които се намират в момента. Шансовете са наистина добри.

Има обаче и организации, които помагат на нацистките военни престъпници. "Става дума за конспиративни форми за подпомагане на последните нацисти", разкрива Зуроф. Каквато например е дейността на близката до неонацистите организация "Щиле хилфе" ("Тиха помощ"). На нас обаче не ни противостоят организации от типа на "Одесса" (тайна организация, която помага на нацистите), както пише в много романи", казва "шерифът".

По-големи проблеми възникват в тези случаи, когато правителства и прокуратура дори пред лицето на неопровержими доказателства не предприемат



никакви действия



Немците работят, но ситуацията с Австрия е просто скандална. Ако поискаме информация от Виена, 95% от отговорите по телефона са с антисемитски характер. Или например делото на Шандор Кепиро, бивш офицер от унгарската жандармерия. "На неговата съвест лежат най-малко 2000 убити. До 1996 г. той живееше в Аржентина. Той отишъл в унгарското посолство, пожелал да се върне в родината си и получил разрешение. Сега спокойно си живее в Будапеща, както и неговият сънародник Карол Зентай", разкрива доктор Зуроф.

"Сега, след началото на нашата операция, ние се надяваме, че ще можем да ги хванем и да ги предадем на съда. Ние знаем или предполагаме къде се намират повечето от тях и имаме достатъчно улики", допълва той. Някои са осъдени, но никога няма да бъдат наказани. Като Алгимантас Дайлиде, литовец, който бе осъден във Вилнюс за стотици арести и депортирането на невинни хора. Присъдата обаче така и не влезе в сила. Или Хари Мянил, който се криеше дълго във Венецуела, а после в Естония и бе оправдан по всички обвинения.

"За целия свят, но най-вече за страните, които си затварят очите и отричат ролята си във Втората световна война, съдебните процеси над десетки нацисти биха се превърнали в решаващ момент на справедливост и осъзнаване. Но отсъствието на политическа воля да предадат тези хора на правосъдието след десетилетия - това е най-упоритият ни враг. Това е последната възможност да се извърши правосъдие, други възможности вече няма", казва Зуроф.