От пет месеца и половина държавният резерв е оставен изцяло на вицепремиера Емел Етем. След уволнението на Димитър Димитров на 21 юни на практика резервът не действа. Оттогава досега бяха сменени трима шефове и назначен четвърти по настояване на Емел Етем.

За пет месеца там се случваха какви ли не неща. Имаше екшън - агенцията един път бе превзета от полицията, имаше и гротеска. Илиян Алипиев, бивш фаворит на Етем, който ръководи резерва повече от месец, се заключи в луксозния шефски кабинет и в пристъп на неописуем страх от прокурор отказа да парафира каквито и да било документи. Така резервът загуби дори правото си да ползва две паркинг места зад Партийния дом.

Зад цялата тази суматоха обаче се крият добре прикрити интереси на партийно закриляни фирми. Най-показателен е примерът със зърното, което резервът трябва да купи тази година за попълване на запасите - 113 000 тона. Уволненият временен шеф Георги Богданов твърди, че резервът е имал готовност в средата на август да купи зърно от борсата на цена 168 лева за тон. Месец преди това обаче той беше освободен от премиера по настояване на Етем. Беше уволнен един петък в 19,30 ч.

Преди дни резервът излезе на трите стокови борси с оферта да купи около 60 000 т зърно на цена от 225 лв. за тон без ДДС. Но сделки няма. Специалистите наричат това подгряване на пазара. Според някои от тях зърното е



било изкупено от фирми на ДПС



и сега те чакат офертите на държавния резерв да се покачат на 280-300 лв./т, за да започнат да продават. Само че със заделените 20 млн. лв. в бюджета на резерва за закупуване на зърно вместо 80 000 т сега ще се купят 50 000 т. А срещу недостига на средства министър Емел Етем ще пледира пламенно в парламента.

Заради друг неин колега - Нихат Кабил - миналата година резервът купи 69 000 тона зърно вместо 120 000. Министерството на земеделието обеща на търговците да изкупи 150 000 тона на завишени цени, но в крайна сметка взе само 39 000 тона. Така част от запасите останаха непопълнени и се наруши балансът на държавния резерв и военновременните запаси, разписан в закон.

От няколко дни Емел Етем усилено се обявява за силов министър, дискриминиран от колегите си в МС. Макар че под този знаменател попадат Румен Петков и Веселин Близнаков, основните й обвинения са предимно към втория, който е от квотата на НДСВ. В МС той подкрепи политиката на бившия шеф Димитър Димитров и беше срещу уволнението му.

Държавният резерв в момента е жертва на сблъсъка на две противоречиви схващания за бюджетната дисциплина. От една страна, Етем поиска уволнение за Димитров, защото сключил договори за горива за 120 млн. при бюджет на агенцията само 42 млн. лв.

От друга страна,



настоящото безвластие води до щети,



за които някой трябва да поеме отговорност и да плати сметката. Освен чрез запасите със зърно резервът ще бъде ощетен по същата схема и при набавянето на други запаси заради закъсненията. Спорно е как през 2007 г. ще се реши проблемът с набавянето на горива за 15-дневни запаси, според изискванията на ЕС. За дизела зимен вариант трябва да се обяви поръчка сега, за да се достави горивото до март. Новият шеф на резерва е изправен пред дилемата - да повтори грешката на предшественика си Димитров и да сключи договори за доставката им или да чака до последно обнародването на бюджета в "Държавен вестник" и така да изпусне всички влакове.

Етем вече предупреди, че поне 67 млн. лв. са нужни за доставяне на горивата и ремонт на базите, а това е 2/3 от годишния бюджет на агенцията. Ако тези суми се запазят, това означава, че резервът на практика ще бъде блокиран, защото няма да може да изпълнява функциите си и да попълва другите номенклатури. А едновременно с това ще продължи да плаща на съхранители за ненужни неща. Годишно така изтичат над 10 млн. лв. държавна пара.

Екипът на Димитър Димитров беше подготвил предложение за законодателна промяна, за да се освободят бързо от ненужните запаси, но екипът на Емел Етем стопира нещата и до днес държавата продължава да плаща за



съхранението на стотици хиляди жетварски забрадки -



защото има такова изискване на закона, и за лекарства от 50-те години. Когато Димитров и заместникът му Георги Богданов напуснаха резерва, те оставиха в бюджета му 42 млн. лв. собствени приходи. Интересно защо държавната агенция още не се е разплатила за доставеното гориво, а е поискала разсрочване на задължението си. Може би защото с част от тези пари ще се покрие разликата в цените на зърното например.

Ако държавната агенция продължава да се управлява по начина, по който я води Емел Етем през последните шест месеца, следващата година ще е все едно кой е пилотът в нея.

Това положение има две страни - лоша и добра. Добрата е, че Етем може да намери благовиден и удобен предлог да поиска преобразуването на държавната агенция в изпълнителна или в дирекция на своето министерство с обяснението, че само здравата й ръка може да сложи ред в този хаос. Лошата е - че бездействието може да струва доста скъпо на държавата. Солени санкции на ЕС, ако не изпълняваме договореностите за задължителните запаси, могат да отрезвят дори министрите в кабинета, които в момента се правят на ни лук яли, ни лук мирисали по отношение на резерва. И тогава трябва да се намери необходимият виновник.

Най-лесният начин за отпушване на напрежението е държавният резерв да се сдобие с пореден началник. Настоящият - Николай Боршуков, е спорна фигура. От 17 септември до сега Националната служба за сигурност му отказва достъп до класифицирана информация. Това означава, че той няма право да борави с половината от данните в резерва. А това не може да означава нищо друго, освен че държавната агенция продължава да работи на автопилот.

Освен Боршуков обаче има още един вариант кой да поеме отговорността за държавния резерв при евентуален негов срив догодина. Тази отговорност е политическа и трябва да се понесе от този, които вкара агенцията в абсурда.