Стоя в подлеза и слушам как продавачът на дискове върти "Тухла в стената" на Пинк Флойд. Наблизо, до кенефа, виси мрачен хлапак с насинено око, и следи баничарката.

Светът ще свърши не с хлип, както твърди Елиът*, а с окончателно несъвпадение. Ще свърши не с всеобщ Апокалипсис, а със стотици



и хиляди апокалипсисчета на разминаването.



Той и сега - всеки ден, свършва така. Което за един е изборен проблем, а за другиго новинарска сводка, за трети е индивидуален свършек на света край някоя канцелария за наборници, между опърлени крайници и разлетели се автомобилни тенекии.

"Не почвай тази война!" - така викаха милиони преди близо 4 години, докато манифестираха из Лондон, Мадрид, Париж и Рим, и адресираха посланието си към президента на САЩ Джордж Буш. Мнението им не съвпадна с неговото. "Ще спечелим войната, но няма да спечелим мира" - твърдяха други като бившия външен министър на Великобритания Робин Кук.

И той не съвпадна, и ти не съвпадна, и аз не съвпаднах.

Войната почна, войната не свършва, нещата си миришат на изгоряло.

Около 3000 убити дадоха досега американците, около 150 000 дадоха и дават всеки ден иракчаните, ако се вярва на сводките и иракския министър на здравеопазването. За сакатите телом и духом сега няма какво да приказваме - има си кинематографисти, които ще разработят темата и ще вземат по някоя статуетка за това.

100-200 хиляди умрели не е кой знае колко, ще кажете; едно цунами отнесе повече.

Само че между природното цунами и цунамитата на човешката глупост има две-три несъвпадения.

Природното трае кратко.

Това на човешката глупост има свойството да се хронифицира.

Природното учи оцелелите на взаимопомощ и състрадание.

Другото учи как да мразиш и убиваш повече врагове.

Природното оставя белези по планетата; военното оставя пукнатини из мозъците.

Доверието в Буш се срина, той изгуби Конгреса и Сената и на практика уволни Ръмсфелд. Победилите демократи се изказват така: "Трябва да почнем изтегляне от Ирак до 4-6 месеца и да уведомим иракските власти, че мисията ни в страната им е изпълнена."

Ама как така, коя мисия, айде сега, моля ви се. Дали не говорят за мисията ОТКРИВАНЕ НА ОРЪЖИЯ ЗА МАСОВО ПОРАЗЯВАНЕ? Едва ли, тази я забравихме, нейсе, запуши я. Оказа се, че Саддам ги е скрил в Северна Корея. Дали тогава не говорят за мисията "демокрация, просперитет, мирно и многоетническо"? Като в Косово?

Едва ли, и това на подигравка бие по-скоро - като в Косово.

Успеха на мисията явно трябва да търсим



в ликвидирането на диктатора



Милошевич умря, Саддам го уловиха и осъдиха на смърт.

Но тогава той е най-скъпият затворник на планетата, този Саддам - досега над 1000 милиарда долара струва на САЩ войната за него, да не броим хилядите убити. Да не броим, че и на нас струва нещо - няколко отрязани глави, няколко военни, погребани с национални почести, и няколко скандала - като с офицера, искал подкуп от войник, за да го прати при големите командировъчни, тоест там, дето гърмят.

Май беше рано за доктрината КРАЙ НА НАЦИОНАЛНИТЕ СУВЕРЕНИТЕТИ; ЗДРАВЕЙ, ЕПОХО НА ЕДНОЛИЧНИЯ ЛИДЕР! Май беше рано за избирателния военнополитически инженеринг, чрез който в неправилната страна се инжектират две-три конски дози демокрация, и тя се оправя.

Май е по-добре да се подсилва имунната система на обезправените народи чрез добър пример отстрани, отколкото да се атакуват с обеднен уран столиците им, за да повярват в предимствата на кока-колата и многопартийността.

Май е по-добре да изчакаш да влезе в шефския кабинет Горбачов, отколкото да воюваш със Сталин или Хрушчов (особено ако имат атомна бомба).

Ние не щем американците да си ходят от Ирак. Защото там нещата няма да станат по-мирни, ако се охраняват от "иракската армия". Не щем, защото е много вероятно страната да се разпадне, а след някоя година и да се обедини от някой, много по-лош от Саддам. Комуто може Америка да се види далече, но да отмъсти на някои по-близки душмани, примерно край Черно море, може да се стори добър тренинг преди новата Майка на всички битки.

От друга страна, и да препоръчаме оставане на американците в Ирак ни е срам - много пари харчат, и може да си осиромашат хубавата страна. В цугцванг сме.

Вече не знаем. Преди четири години знаехме, а сега - тц.

Когато дойдеш до цугцванг, най-добре е да се предадеш и на твое място да дойде друг играч, което по-умее - да слуша съответствията.



Иначе хем те бият, хем дюдюкат подире ти.



Момчето в подлеза е на около 10, гледа гладно и зло. А от диска се носи бунтовна песен на "Пинк Флойд", в която лош даскал тормози децата, че няма да има десерт, ако не си изядат другото ядене.*

Хлапакът гледа дисковете така, че веднага разбираш: той не съвпада. Той не съвпада с десерта, да не говорим, че и с яденето не съвпада, нито с хита Another Brick in the Wall на Флойд.

Ако не осъзнаваш това, си само един глупак в подлеза.

Което не носи големи вреди освен за тебе. Но глупостта има различни мащаби - дай й власт, тя самонадеяност и слепота си има - и ще наедрее неимоверно. Ще седи тогава на планетата като във всемирен подлез и ще се чуди - бря, мааму.

Най-опасно при глупостта е мащабът.

-------------------------

*This is the way the world ends -

not with a bomb but a whimper. (T.C. Eliot)

** How can you have your pudding, if you don't eat your meat?....(The Wall, Pink Floyd)