Българският национализъм ме изненада. Очаквах го след присъединяването на страната ни към Европейския съюз, след започването на т. нар. "протести на разочарованието", през които са минали всички присъединили се към съюза държави. Агонията на прехода обаче, несполуките в управлението на държавата и справянето с организираната престъпност, нереформираната съдебна система, усещането за несигурност у гражданите през последните 17 години създадоха условия за появата му.

Модерният български национализъм има главно социален характер.

Всъщност национализмът изобщо е силен в общества, където бедността и безработицата имат силно социално присъствие и в определени исторически периоди, особено при значим социален преход. Такъв период изживява България в момента.

В това отношение интересни биха били



сравнения с европейския национализъм



Но не търсете аналогиите в 30-те години на миналия век, а в по-близкото минало. Страната пак е Германия, но годината е 1964-та, а градът - Хановер. Създава се Националдемократическата партия на Германия. Неин председател става Фрийдрих Тийлен. Сега седалището й е в Берлин. От 1996 г. я оглавява Удо Фойгт, дипломиран политолог, избран с 86 от 88 гласа, почти тоталитарно. През 2003 г. партията е наброявала 5000 души (само за сравнение ФРГ има население от 80 милиона), през 2006 г. - 6000 души. По време на изборите за Бундестага през 2005 г. е получила 1,6%. Нейно издание е месечният вестник "Немски глас" с 10 000 тираж. Близка организация е "Млади националдемократи".

В момента това е най-влиятелната дясноекстремистка организация в Германия, особено в новите пет провинции на бившата ГДР, където тя печели все повече привърженици след 1990 г. Нейни членове са



стари нацисти от Запада,



функционери на Германската единна социалистическа партия, радикали, обхванати от носталгия по ГДР, скинхедс, антикапиталисти отляво и отдясно, но главно отдясно. Това развитие се манифестира в Концепцията на трите колони от 1997 г., които обхващат идеологическата "Борба за умовете", "Борба на улицата" и "Борба за парламента". Борбата на улицата е стратегия на ежедневието, при която социалната среда трябва да бъде контролирана от десните екстремисти.

Обвиняват партията в агресивна, расистка враждебност към чужденците, антисемитска агитация, омекотяване на историческото минало, в частност на националсоциалистическите палежи, както и в отричане на холокоста, противопоставяне на демократичния ред и идеи за възстановяване на немския Райх. В историята й има моменти на реални сблъсъци с политическите врагове, палежи на коли, подпалване на синагоги, брутално убийство на нигериец, съвместни действия с неонацисти и скинхедс.

От 1999 г. се смята, че партията е в стагнация. Смята се дори, че е без значение нейното политическо присъствие. Не зная дали не е пресилено.

Основният документ на националдемократите за изборите за Бундестага през миналата година се казва "Програма за действие за една по-добра Германия". Сред лозунгите се срещат по-общите: "Заедно ще успеем!" и "Тук е Германия!". Други обаче са тясно свързани с идеологията й: "Работа за германците в Германия!", "Да спрем чуждестранните работници!", "Да не избираме Европейския съюз!", "Приятелски - към своите!",



"Детски надбавки - 500 евро",



"Дали всичко е забравено?" (показана е снимка на Ерих Хонекер), "Добро завръщане вкъщи!" (показани са в гръб туркини със забрадки).

Програмата на партията предвижда: закон за връщане на чужденците, напускане на страната от безработни и криминални чужденци, промяна на закона в помощ на инвестициите, но само вътрешните, "работата трябва да остане в страната", оживяване на вътрешния пазар, последователна подкрепа на регионалното стопанство, подкрепа на предприемачеството и иновациите, мерки за овладяване на рецесията на базата на допитване и свързване с конюнктурната политика. Националдемократите издигат идеи против мултикултурното общество, за немска народна общност, използване на немските пари за решаване на немски задачи, а не за подкрепа на глобализацията, работни места първо за германците, отказ от еврото, еднакво заплащане за еднаква работа в различните региони на страната. Националистите имат и други цели, които ще ви прозвучат познато: изтегляне на чуждите войски, излизане от НАТО и изграждане на европейска защитна система, социално справедлива данъчна политика, облагане на спекулативната печалба с по-големи данъци, данъчна реформа. Националдемократите казват, че не са против Европейския съюз, но са против еврократите.

Мотото на председателя на Националдемократическата партия на Германия Удо Фойгт е: "Искам всички германци отново да имат бъдеще!". Мотото на българската "Атака" пък е: "Да си върнем България!"



Програмната схема на партия "Атака"



очертава модел на социален капитализъм, съотношение на обществената към частната собственост. Основен акцент е изработване на реален и достатъчен брутен вътрешен продукт с вътрешни сили и ресурси, варианти за премахване на зависимостта от МВФ и Световната банка, пренасочване на пари от бюджета към социално осигуряване и здравеопазване, политика на активно и поносимо за всеки предприемач кредитиране, семеен данък, преразглеждане на външния дълг и настойчива политика спрямо външните фактори за неговото опрощаване. Предвижда се преразглеждане на военната доктрина и изграждане на добре заплатена полиция, както и въвеждане на квартални полицаи и изработване на профил на престъпността. Сред поставените от хората на Волен Сидеров цели са: намеса на държавата в здравеопазването и социалното осигуряване, специални инвестиции в стратегически области на обучение - високи технологии и програмиране. "Атака" предвижда още: специален фонд за разкриване и опазване на културните ценности по българските земи, както и специален бюджет за тяхното популяризиране по света. Атакистите искат и стипендии за талантливи български деца. Според тях законово трябва да се утвърди православието като официална религия в България и да се въведе изучаване на вероучение в началното училище. Сидеров и партията му са "против" законите, които разрешават съдебното преследване на журналисти и "за" прилагането на системата на референдума за важни национални въпроси. Баланс на влиянието на ЕС, Русия, САЩ и съседни страни върху България, пише в програмата.

Според изследванията основният електорат на "Атака" се състои от



хора "средна ръка", които искат възмездие



за несправедливия преход и които са против увеличаването на влиянието на ДПС.

Още с появата си през 2005 г. партия "Атака" получи близо 8 % от гласовете на избирателите и влезе в парламента. На президентските избори Волен Сидеров събра 24 %. Дори и като мажоритарен, този вот е доста показателен за тенденциите в развитието на партията.

Националната специфика е различна за двете страни, но в следващото десетилетие ще сме свидетели на увеличаващ се национализъм, особено след присъединяването ни към Европейския съюз. Тогава българското население ще трябва да усвоява нови правила и норми, общи за гражданите на съюза. За Германия този интензивен обществен процес е продължил 13 години след обединяването на двете части на страната след падането на Берлинската стена на 9.10.1989 г.

В нощта на изборите Ахмед Доган лансира нов термин - "модерен патриотизъм". Модерният патриотизъм включвал национална доктрина, национална стратегия и др. все национални прояви, които като модерни термини трябва да тушират нарастващото влияние на "Атака" в обществения живот. Между другото, теоретиците, които се занимават с политическа реклама, отбелязват думите нов, модерен и млад като най-успешни в употребата им за манипулативна обработка на съзнанието, особено в предизборни кампании. Защо тогава да не се роди и модерен патриотизъм? Въпросът е как наднационалният диалог, който ни очаква в ЕС, ще се съотнесе към Догановия модерен патриотизъм?