Управленско недомислие или преследване на лични интереси постоянно надничат от българските закони. Така обещания си остават просто добри пожелания, а държавата продължава да доказва пред гражданите своето безсилие. Подобна е съдбата на приетия през 2004 г. Закон за насърчаване на инвестициите. На пръв поглед преференциите, които той гарантира на инвеститорите, изглеждат доста апетитни, но в повечето случаи остават само на хартия.

За да се възползват от тях, фирмите трябва да кандидатстват за сертифициране на проектите си в Българската агенция за инвестиции (БАИ). Категориите са общо три: за сертификат първи клас инвестицията трябва да надхвърля 70 млн. лв., за втори клас - от 40 до 70 млн. лв., а за трети - не трябва да надвишава 10 млн. лв. Фирмите трябва да дадат гаранции за изпълнение на инвестиционните си намерения - подробен инвестиционен план, годишни финансови отчети, одиторски доклади, банкови гаранции, както и информация за осъществени досега проекти.

С получаването на сертификат първи клас дружеството придобива правото на административно обслужване в срокове, които са с 1/3 по-къси от обикновено. Разрешителните и лицензите, които изискват законите за Устройство на територията, за пътищата и за опазване на околната среда и водите, пък могат да се получат до 5 дни вместо за стандартния срок от месец. Инвеститорите имат право и на индивидуално административно обслужване - това означава служител на БАИ да се заеме изцяло с документацията на съответния проект. Те могат да поискат също изграждане на инфраструктура за сметка на данъкоплатците. Черешката на тортата обаче е възможността да се получи безвъзмездно терен, общинска или държавна собственост. Законът позволява също закупуването му без търг или конкурс и без право на обжалване.



Какво обаче се получава,



когато инвеститорът реши да се възползва от преференциите?

Според експерти на БАИ почти няма случай, в който администрацията да се съобрази с по-късите срокове за обслужване. Въпреки уведомителните писма, че съответният инвеститор ползва облекчения, множеството телефонни разговори и лични срещи, които се провеждат с белите якички, реални резултати няма. Като фаворити в това отношение могат да се посочат министерствата на регионалното развитие и благоустройство и на екологията.

Пресен пример, за чиито неволи с администрацията научиха чак в Европейската комисия, е канадската фирма "Дънди прешъс металс". Тя има два сертификата за инвеститор първи клас, издадени през 2005 г. за проектите си за модернизация и увеличение на добива на златна руда в Челопеч и за разработка на златното находище в Крумовград. Това означава, че по закон дружеството има право да получи необходимите разрешителни за стартиране на проекта в срок от 5 дни. Не така мисли обаче министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров - до момента становище за инвестиционното предложение на дружеството няма.

Един от първите проекти, получили сертификат първи клас, е за предприятието за автомобилни части в Русе на френската фирма "Монтюпе". Тяхното разрешително за строеж не само не успя да види бял свят бързо, но протакането продължи и по-дълго от нормалните срокове, предвидени в закона. Първата копка на проекта бе направена преди няколко месеца. Инвеститорите са изпратили писмо до БАИ, в което изтъкват, че срокът от 1.5 г. за получаване разрешително за строеж не съвпада с представите им за съкратени срокове.

Възможността инвеститорите да получат индивидуално административно обслужване също остава само на хартия. Причината е, че БАИ разполага с 20 души, които нямат капацитета да извършват и тази услуга. Затова инвеститорите се обръщат към агенцията само когато срещнат бюрократична пречка. "Нормално е фирмите да разполагат със собствени екипи, а не да дават пълномощни на БАИ за цялата си документация. Още повече че собствените им експерти са запознати в детайли с проекта", коментират юристи на агенцията. За това според тях в тази си част законът не е разписан правилно. Обикновено БАИ просто обяснява на инвеститора как точно да придвижи документите си в отделните администрации и сроковете за всяка процедура.

Заради бавните бюрократични процедури от 28 сертифицирани проекта



пари за инфраструктура са отпуснати само на 2



Единият е за "Бизнеспарк София" на германската фирма "Линднер". Той е първият сертифициран проект през 2004 г., а 13.600 млн. лв. за инфраструктурата са отпуснати в края на 2005 г. и ремонтът още не е завършен.

Другият проект, за който до момента са отпуснати средства, е на "Монтюпе" в Русе. Става въпрос за 6.600 млн. плюс изграждане на нова подстанция за 1.950 млн. лв. Поради значимостта на проекта общината също участва във финансирането му.

Търговският център МОЛ София, който отвори врати преди няколко месеца, например поиска държавата да изгради колектор до МОЛ-а. Дългите бюрократични срокове обаче принуждават инвеститорите да се откажат от помощта и сами да си направят съоръжението.

По закон инвеститорът изготвя за своя сметка проекта за изграждане на инфраструктура. После той се внася за одобрение от Министерския съвет и Комисията за защита на конкуренцията, което отнема поне няколко месеца. За да е сигурна държавата, че парите й няма да отидат напразно, инвеститорът трябва да внесе и банкова гаранция в размер на получената помощ.

Има и друг проблем - годишният бюджет на БАИ за инфраструктура е едва 15 млн., които не стигат, за да бъдат удовлетворени всички искания. От друга страна - заради бавните процедури и тези пари не могат да бъдат похарчени за година. Това пък не дава основания на Министерството на финансите да увеличи средствата за тази дейност.

Несъмнено най-интересната възможност, която сертификатът за първи клас дава на инвеститорите, е



да получат терен безплатно



"Щом се разбра за тази преференция, кандидатурите за първи клас заваляха", коментират юристи на агенцията. Според тях подобна възможност изобщо няма място в Закона за насърчаване на инвестициите. Интересно е, че от вече сертифицираните инвеститори първи клас нито една фирма не е поискала безвъзмездно имот. Те се интересуват повече от закупуването на парцели без търг и конкурс. Най-привлекателното в случая е, че тези сделки не могат да се обжалват. До момента подобни заявки има от 4-5 инвеститори, чиито имена от БАИ отказаха да съобщят.

От агенцията обаче не скриха, че върху тях е оказван натиск за издаването на сертификат първи клас заради правото за безвъзмездно получаване на земя. В тази връзка голям "инвеститорски" интерес има за изграждане на ветрогенераторни паркове. До момента сертификати първи клас са издадени за 2 такива проекта. Единият е за вятърна електроцентрала край връх Мургаш на фирмата "Екосорс енерджи". Той ще бъде разположен на 2300-2400 кв. м площ, които обаче са закупени от фирмата още преди получаването на сертификата.

"Калиакра уинд пауър" на българо-японското дружество между фирмите "Мицубиши" и "Инос 1" ООД е другият проект за вятърен парк, получил сертификат. Той ще се простира на 5 хил. кв. км площ край Калиакра, които вероятно ще попаднат в програмата за защита на околната среда "Натура 2000". Заради това срещу проекта се обявиха природозащитни организации.

Много заявки има и за изграждане на голф игрища. Причината е, че с разрешението за спортното съоръжение инвеститорите получават и право на строеж на хотели, вили, басейни и т.н. До момента от БАИ са сертифицирали три такива проекта. Първият е на "Голф клуб Ибър", който ще изгражда голф комплекс в Долна баня, разположен на 870 000 кв. м. Oколо него ще има и вилна зона (470 000 кв. м), в която ще бъдат построени къщи. Мениджърите не са се възползвали от възможността да получат земя безвъзмездно или без търг, защото община Долна баня също участва в дружеството "Голф клуб Ибър" и е апортирала общински терени. Според Кирил Недев, изп. директор на фирмата, заради участието на общината проектът няма проблем и със сроковете за различните разрешителни.

Другият проект е на "Фери груп" - Испания в с. Кътина, общ. Нови Искър. Планираната инвестиция там е около 260 млн.лв. Целият проект предвижда голф клубът да се простира върху 1600 дка. По неофициална информация инвеститорите са поискали да получат без търг и конкурс 420 дка терен.

Последният проект е за голф клуб край Поморие на "Кабланд". Съдружници във фирмата са община Поморие с апортна вноска от 20% и "Ен Джи Би кънсалтинг" с 80%. Инвеститори на проекта "Блек сий голф и кънтри клуб" са ирландски строителни предприемачи. Голф комплексът ще се простира на 1900 дка от Южното Черноморие край с. Каблешково. Проектът предвижда освен игрище, вили и четиризвезден хотел, тенис кортове и плувен басейн.

Възможността, която законът дава за придобиване на земя, обаче e



само препоръка и няма задължителен характер



БАИ информира, че подобна възможност съществува, но изцяло от общината зависи дали ще предостави терен. Нещо повече - общината има възможност да си върне отдадения терен, ако инвеститорът не спазва инвестиционния си план. Заради съмнения за злоупотреби, БАИ дори е препоръчала на община да преотстъпи правото на строеж на инвеститора само ако проектът бъде изпълнен за 1.5 г. Не така обаче смятат общините - често те сами насочват инвеститорите към тая възможност. Така се опитват или да отклонят некоректните искания, или да оправдаят своето решение при евентуална проверка.

Въпреки всички тези недомислия в закона за насърчаване на инвестициите, реален дебат за неговата промяна все още няма. Явно и в този вид той е достатъчно удобен за някого.