|
- Безспорно най-значим е делът на протестния вот, реализиран в негласуването. "Атака" обра най-радикалната част от този вот - но не на отчаяните, както смятат някои наблюдатели, а на онези гневни, които все още имат вярата, че, гласувайки, са в състояние да променят с нещо статуквото, което не приемат. И профилът на тези избиратели го доказва - значителна част от тях са млади хора, с висше образование, живеещи в големите градове, с доходи около и над средните. Сравнително ниският резултат на Коалиция за България се дължи на това, че социалистите не успяха да спечелят онзи протестен вот, който в началото на кампанията като че ли можеха да привлекат.
- Защо според вас медиите, социолозите и политиците проспахме феномена "Атака"? И можеше ли, ако бе реагирано по-рано, зашеметяващият й резултат да бъде предотвратен?
- Едва ли някой от сериозните анализатори у нас се е съмнявал, че букетът от идеи, които проповядва коалиция "Атака", нямат потенциал за немалко гласове. Незабавното изтегляне на контингента ни от Ирак, целенасочени усилия за запазване на АЕЦ "Козлодуй", ревизия на голяма част от приватизационните и концесионни сделки от последните години, антиромски и ксенофобските настроения - всичко това напоследък се радва на добра популярност. Може би всички ние подценихме шанса на това ад хок появило се политическо образование да преодолее медийната си изолация и финансовата мощ на другите партии. Политическата класа надцени ролята на модерните политически технологии, особено на масмедиите за постигането на успех. Така че проспиването е въпрос на високомерие и на неверие, че идеите и ценностите могат все още да палят хората. Или поне, че те сами са неефективни без посредничеството на модерните политически технологии. Политическият елит бе наказан за това си високомерие и ако осъзнае наказанието си, това ще е едно от полезните неща, които ни оставя "Атака". С тревога гледам на нейния успех, но същевременно виждам в това и добър повод да бъде накаран елитът ни да се замисли над това доколко е способен да представлява някого другиго освен себе си.
- Коя е най-разумната стратегия за "укротяването" на избуялите националистически и ксенофобски попълзновения?
- Най-успешната стратегия за "укротяване" на "Атака" минава първо през укротяване на собственото високомерие от всяка политическа сила и съзнателно култивираната сред политическия естаблишмънт социална нечувствителност. Основната цел на стратегията трябва да бъде - независимо дали си на власт или в опозиция - лишаването на "Атака" от основанията й, от основателността на някои от критиките й към политическия елит. Това означава съзнателни усилия за редуциране на корупцията и лобизма (който често е просто по-елегантна форма на корупция), за търсене на форми, които ще накарат мнозинството граждани да повярват, че българската политическа класа отстоява по най-добрия възможен начин националните интереси, в състояние е да служи на общия, не само на частния си интерес. Защото онова, което крепи "Атака", не са само популярните й идеи, а основателността на голяма част от отправяните от нея критики. И в момента, в който те зазвучат неправдоподобно, "Атака" просто няма да я има в този формат, в който я наблюдавахме на изборите. Онова пък, което би допринесло не само за запазване, но и за увеличаване на влиянието й, е агресията спрямо нея - и то агресия без промяна на статуквото на политическата система. Особено по логиката "няма да се променяме само защото го иска "Атака". Досега неведнъж сме виждали такова поведение - много е хубаво да направя това и това, но няма да го направя, защото го иска моят най-яростен политически противник. Контрапродуктивни са също чисто емоционалните реакции, дори когато те имат основания. Неудачно е етикетирането с прекалено силни квалификации, без за тях да има достатъчни основания. Оправдани от ценностна гледна точка реакции, макар и да са напълно основателни, също могат да са контрапродуктивни за една стратегия на "укротяване". Разбира се, на никаква цена не бива да остават без реакция най-крайните идеи и прояви на "Атака". Но те трябва да бъдат изведени от сферата на емоционалното и да се рационализират.
- В "Атака" явно добре си дават сметка за това - може би не случайно Волен Сидеров не отговори по същество на нито един въпрос на пресконференцията на коалицията си в нощта след вота.
- Ахилесовата им пета е в логиката, в аргументацията, в рационалния спор. "Добре, вие искате това - но, хайде да помислим две крачки напред" - вкарването на "Атака" в подобни типове разговор, в който напускаме лековатите лозунги и заклинания, отнема почвата й под краката. Медиите също би трябвало да се опитват максимално да придърпват "Атака" на терена на рационалния диспут. Така не само ще бъдат отслабени заплахите, които тя носи, но ще се консумират и плюсовете от нея - доколкото формацията е все пак изразител на някакви потребности и очаквания на хиляди граждани. Няма да е особено успешно също атаките срещу "Атака" да са прекалено персонифицирани. Дума да не става - в това отношение почти всичките й лидери са силно уязвими от всякаква гледна точка, в това число и морална. Но подобно поведение най-малкото би означавало опонентите на "атакуващите" да слязат до тяхното равнище.
- Спечелилата партия в известен смисъл загуби изборите. Доколко БСП има възможности да състави правителство и доколко изобщо то би останало социалистическо?
- Не бих казал, че БСП загуби, но тя наистина не постигна максималния си резултат. А беше възможно - ако тя бе мобилизирала целия протестен вот, по един или друг начин. Все пак смятам, че и от това БСП спечели - като партия, която полага усилия да намери своята нова (и постоянно подлагана на съмнение) идентичност на европейска социалистическа формация. БСП съзнателно се дистанцира от националистическото говорене. Не случайно някои от най-емблематичните депутати на КБ в предишния парламент, които си позволиха националистически изказвания, бяха извадени от червените листи. Така че, въпреки че електорално позагуби, в перспектива тази позиция е по-полезна за БСП. Защото големият й проблем е наистина да приключи със своето реформиране. И сега тя може да тества в реални полеви, а не в лабораторни условия типа ценности и начин на поведение, в които тя иска да намери своята европейска идентичност.
Очевидно обаче е много трудно, да не кажа невъзможно, левицата да направи свой кабинет, който на сто процента да отстоява идеите и политиките, които БСП защитаваше в изборната борба.
- Кой е най-вероятният трети липсващ партньор на евентуалната коалиция БСП-ДПС, за да се получи мнозинство?
- Няма много алтернативи. Най-възможният и естествен, от гледна точка на политическата геометрия, партньор е НДСВ.
- Сакскобургготски обаче заяви преди изборите, че няма да се коалира с БСП. А пък когато жълтите са втори, първият въпрос пред тях неизменно е какво ще прави царят, ако няма да е премиер.
- Откровено казано, вече ми се повдига от грижите за временната заетост на царя. Почти няма формула Симеон да е премиер и той ще трябва да избира кое е по-малкото зло - партията му да е съуправляваща, без неговото лично участие, или да е тотална опозиция. При втория вариант надвисва заплахата за разцепление на НДСВ и участие на част от него в мнозинството на 40-ия парламент. Това е идеалният вариант за БСП и ДПС.
- А вариант програмно правителство с мандата на БСП, при който царят вече може достойно да се оттегли като земевладелец и студент по теология във Врана?
- Повече сякаш са опциите в подобна посока. Най-вероятно ще се водят преговори с НДСВ. Но водещата страна в тях е логично да бъдат БСП и ДПС. Малко вероятен и спекулативен ми изглежда сценарият НДСВ и ДПС да се обединят в обща парламентарна група и да грабнат първи мандата за кабинет.
- Андрей Райчев смята за невъзможно лидерът на първата в изборите партия да получи премиерския мандат и че царят трябва да е начело на жълто-червен кабинет. Къде е границата между желаното и действителното при един наблюдател?
- Нека първо се провали БСП и тогава да говорим за други възможности. Трябва да има уважение поне към елементарната аритметика - БСП имат 1,1-1,2 млн. гласа, НДСВ - 700 000. Иначе за какво ни е изобщо демократичното представителство?!
- Има ли логика, ако левицата проиграе мандата си, при жълтия мандат тя да се включи в царско правителство?
- Това ми изглежда не много вероятно. И не е много добър вариант за ДПС, което тук ще има по-слаби позиции.
- Кои от седемте партии в новия парламент имат интерес от съставяне на правителство на всяка цена и избягване на предсрочни избори?
- Костов и "Атака" нямат особена потребност от парламент, който да изкара мандата си. При предсрочни избори те имат шанс да получат по-висок от сегашния си резултат. Всички останали 5 партии обаче имат частен партиен интерес от запазване на парламента. Това ми дава основание да вярвам, че мнозинство ще бъде съставено. А и президентът Първанов, смятам, ще положи усилия за намиране на компромис за силно работещи правителство и парламентарно мнозинство, които в кратки срокове да извършат необходимото за евроинтеграцията на страната ни.
- Лансират се и хипотези, че заради спешните закони за еврочленството е възможно да се постигне т.нар. широко тематично мнозинство, което да гласува закони, още преди да е съставен кабинетът. А пазарлъците за него да могат спокойно да се точат цяло лято.
- Уви, всичко е възможно. Но не мисля, че този парламент бързо ще стане работещ. Ще му отнеме много време да се конституира. При толкова много играчи това е още по-сложно. Също и при липсата на яснота кой е мнозинство и кой - опозиция. Най-добрият вариант е всичко да приключи още при възлагането на първия мандат за правителство. Ако топката после отиде към НДСВ, все по-вероятни стават хипотезите за нестабилен парламент, нестабилно правителство, безпринципни коалиции, а може би и за предсрочен край на 40-ото НС.
Чича , понякога си откровен до крайност - по хубаво от това и да си искал , нямало да можеш го написа 