Преди началото на избирателната кампания "Сега" предупреди за голямото разминаване между проблемите, които вълнуват хората, и въпросите, занимаващи политиците. За съжаление, дори изненадите и разочарованията в изборната нощ не са отрезвили политическата класа. Тя не е разбрала посланията на гласуващите и негласуващите българи. Нещо повече - тя веднага, съвсем демонстративно започна да крои схеми как да заобиколи народната воля.

Какво стана на 25 юни?

Най-очевидна е рекордно ниската избирателна активност, въпреки милионите, похарчени за насърчаване на гласуването. Тя ясно показа, че по-голямата част от избирателите не е склонна да приема вота като шоу или хазарт.

Как политиците разчетоха този знак? Опозицията стовари вината върху правителството и неговата лотария, която отблъснала хората. НДСВ каза, че е направило всичко възможно да повиши активността, и намекна, че без хюндая резултатът щял да е още по-плачевен. Всички партии изразиха съжаление от тъжния факт, че народът не е осъзнал важността точно на тези избори.

Всъщност истината е малко по-различна и съвсем не е ласкава за политическата аристокрация.



Партиите не можаха да се справят с протестния вот.



Не на онези 8%, които подкрепиха националистическите и ксенофобски възгледи на "Атака", защото досега никой не им е обръщал внимание. А на негласуващите, които не отидоха до урните, защото не видяха партия, защитаваща техните интереси и отразяваща техните възгледи. Това са почти 50% от българите. Стана традиция България да се управлява с протестен вот, насочен срещу всички партии. През 2001 г. той докара на власт НДСВ. През 2005 г. вкара в парламента "Атака". А на следващите избори...

Единствената партия, която мимоходом спомена, че е разбрала посланието на протестния вот, бе БСП. Може би защото тя е големият губещ. Но и Сергей Станишев се задоволи само с маркирането на сигнала, без да конкретизира какво точно е осъзнал и как ще действа.

Вместо да анализират всичко това, веднага след обявяването на изборните резултати, политиците се заеха с любимите си занимания -



да мерят кой от тях е по-по-най и да редят кабинет.



Всички вкупом се изкараха победители - БСП е с най-висок резултат, НДСВ е партията, събрала самостоятелно най-много гласове, ОДС е коалицията-лидер в дясното пространство, ДСБ е най-силната партия в дясното пространство, ДПС отбеляза най-висок ръст в сравнение с предишни избори и т.н.

После почнаха да пресмятат чисто математически колко гласа откъде да вземат за съставяне на правителство, бързо забравяйки какви послания са отправяли към избирателите си. Може би някои са подкрепили НДСВ, защото Сакскобургготски обеща да не прави коалиция с БСП. Как ще реагират те след откровената покана за пазарлък, отправена от НДСВ към БСП в изборната нощ? Може би част от избирателите са гласували за ОДС, защото Надежда Михайлова каза, че няма да влиза в коалиция с НДСВ. Как ще посрещнат те поредния завой на сините в името на поредното спиране на БСП по пътя към властта? И т.н. Изглежда за политиците това са дребни подробности, които могат да бъдат пренебрегнати по пътя към властта.

Истинска



подигравка с вота на избирателите обаче ще бъде,



ако се реализира схемата, лансирана упорито от някои социолози в изборната нощ - спешно създаване на парламентарна група между НДСВ и ДПС, която да е по-голяма като численост от тази на БСП и която да вземе първа мандат за съставяне на правителство. Каквито и да са причините БСП да получи най-много гласове, каквото и да мислят социолозите и политиците за този резултат, волята на избирателите не бива да се игнорира служебно, със законови хватки. Според резултатите от вота Станишев има много по-голямо право да се опита да състави правителство отколкото Симеон Сакскобургготски или някоя от десните партии. И ако не успее, тогава трябва да се разиграват други варианти. Ако на национално ниво веднага се приложи софийският вариант, в който БСП спечели местните избори, но остана в опозиция, на следващия вот "Атака" ще бъде водещата политическа сила. Не защото е по-добра от останалите, а защото всички ще бъдат наказани за наглостта.

Не бива да се пренебрегва и фактът, че "Атака" вече ще има парламентарна трибуна, от която да популяризира популистките си възгледи. Очертаващата се изолация може да й направи голяма услуга - ако всички останали партии се проявят като маскари, а тя им се противопоставя яростно и казва на глас онова, което повечето българи мислят за политическата класа, популярността й ще расте. Въпреки очевидната й интелектуална недостатъчност и традиционната етническа търпимост на българите.

Заради всичко това, извън чисто емоционалните изказвания за "Атака", наводнили медийното пространство в дните около вота, трябва



да се отговори на още няколко, съвсем прагматични въпроси



Как една партия успя за 40 дни да се създаде и да влезе в парламента? Откъде намери 40 000 лв. за регистрация в ЦИК, за клипове, за репортажи в предизборните хроники на националните медии, за митинги и т.н.? Защо прокуратурата не реагира на ксенофобските призиви на Волен Сидеров и компания? Докога ще е така? И може би основното - кой печели от влизането на "Атака" в парламента и има ли той нещо общо със светкавичния й възход? И може ли да контролира по-нататъшното й поведение?

Факт е, че "Атака" не само върза ръцете на БСП, но значително затрудни коалицията между социалистите и Доган. От създалата се сложна конфигурация в новия парламент най-големият печеливш е НДСВ. Движението е трудно непреодолим фактор за създаването на кабинет - и вляво, и вдясно. Всички ще трябва да се съобразяват с него. Теза, върху която нон стоп наблягаха услужливи социолози в изборната нощ.

Още един детайл в тази посока. В края на миналата година в царската партия се разиграваха различни сценарии как НДСВ да откъсне част от електората на БСП. Единият от тях предвиждаше създаването на нова партия начело с Бойко Борисов. Дори започна медийна кампания по въпроса, която предизвика - искрено или не - гнева на главния секретар. Той седмици наред яростно опровергаваше плановете си да се занимава с политика. По време на предизборната кампания обаче генералът опресни паметта си и в прав текст призна, че се е обсъждала възможността той да създаде партия, която да помете БСП, но царят му забранил.

Развитието на ситуацията на изборите показва, че Сакскобургготски правилно е преценил силите на Борисов - той не можа да спечели срещу БСП и в двата региона, където бе водач. А и партия, начело с генерала, може би щеше да привлече част от електората на социалистите, но със сигурност щеше да вземе и от НДСВ. Така програмата максимум - отслабване на БСП и максимално съхраняване на силите на НДСВ, нямаше да бъде изпълнена. Тази програма обаче бе постигната с "Атака".



НДСВ получи добра стартова позиция за пазарлък.



В интерес на истината трябва да се отбележи, че за ключовата роля на НДСВ работиха не само хора от самата царска партия, но и част от БСП. Онази, която от години открито симпатизира на Сакскобургготски и която имаше немалък принос за завръщането му в България през 2001 г.

За съжаление, вероятно никога няма да бъде доказано кой стои зад "Атака". Но има нещо много по-важно. Оттук нататък съдбата на "Атака" ще зависи не толкова от собственото й поведение, колкото от това на всички останали политически сили. Ако продължат безпринципните сделки и арогантното държание на политиците, хората на Волен Сидеров ще трупат мощ. Това е голямото предизвикателство пред партиите в парламента. И не е ясно дали те са готови да го посрещнат. Засега сигналите, които излъчват, не са обнадеждаващи.