|
не знае какво да прави с ветрохода
Ту се опитват да го продават като ненужна вещ (правителството на Костов), ту го превръщат в несвойствената за него дейност да е туристическо корабче, което прехвърля лятос летовници от Варна към Несебър, ту се гордеят с него. НДСВ очевидно е в последната група.
Съдим за това по официозната церемония на варненското пристанище, ръководена от вицепремиера Николай Василев, с която "Калиакра" е изпратен да участва във ветроходна регата нейде край норвежките и британските брегове. Действието се развива в разгара на предизборната кампания, а Василев се кандидатира във Варна. На пристанището действително е пълно с камери, които постоянно щракат министъра. Ние обаче вярваме, че той е искрено, а не предизборно горд да ни изпрати. Още повече че остана под жежкото слънце и продължи да маха с ръка дълго след като отлепихме от брега. Е, чак до Норвегия няма да продължим. Целта ни е по-скромна - Гибралтар, което се оказа близо 15 дни в открито море. След това "Калиакра" поема към Британия, където освен в регата по предварително записан ред на всяко пристанище ще качва на борда си английски баби и дядовци - практиканти, които с голямо удоволствие ще сноват със спасителни колани и ще се правят на корабоводители, за което и щедро си плащат.
Още щом оставихме Босфора зад гърба си, разбрахме, че новините от България ще трябва да научаваме вече от чуждите медии, понеже силата на нашите бе дотук.
Така резултата от мача с Хърватска ни го предаде Радио Загреб; това, че мъчителите на нашите медици били невинни, ни съобщи Радио Кайро в емисията си на руски език, а за смъртта на Гена Димитрова научихме от "Гласът на Гърция". В сектора на късите вълни - единственият обхват, където денонощно радиостанциите могат да излъчват на далечни разстояния, извън родината ни се чува само трета програма на БНР - Радио България, която излъчва на чужди езици.
Вярно, това радио има и по 2 часа дневно емисия за българите в чужбина, ама тя върви на запис и последното, което предлага, е свежа информация. За разлика от Сърбия, Гърция, Италия, дори Албания, чиито национални радия излъчват нонстоп на къси вълни, нашите "Хоризонт" и "Дарик" ги няма никакви. Затова и
българските моряци никога не знаят какво става в родината им
Освен нас на кораба има и 20-ина курсанти от Висшето военноморско училище във Варна. Те са представителна извадка от отличниците на втори и трети курс, наградени да карат стаж. Именно наградени, защото в морския ни флот вече няма никакви други подходящи кораби за лятна практика на висшистите. Напълно в унисон с новите времена, които за малко не изметоха Никола Вапцаров от името на ВУЗ-а, "представителната извадка" е твърде далеч от "онзи див копнеж по Филипините" и "едрите звезди над Фамагуста". Основното занимание на курсантите е да съзерцават не звезди, а колективно в салета (столовата на кораба) порнофилми и цветущо да ги обсъждат. После от една огромна торба с пиратски дискове си пускат дежурния произведен по калъп американски филм. Курсантите са щастливи, че са се докоснали до истинско кино. А иначе около кораба всеки ден жизнерадостно си плуват делфини. Толкова много човек не би могъл да види и в делфинариума.
Най-младият ни спътник е Мария, току-що навършила 18 години, ученичка в бургаската немска гимназия. Тя е продукт на образователната ни система и обществото в новите времена. Смята, че
Фидел Кастро и Батиста са един и същ човек,
живял и умрял отдавна. Впрочем Мария ни разказа, че не само по история, но и по биология и химия също нищо не успяла да научи, понеже в IX клас, когато все още не знаели добре немски, по програма трите предмета им се преподавали на чуждия език. Тъй като никой нищо не разбирал от германските термини, учителките предварително предупреждавали класа кой какъв точно урок от учебника да научи наизуст, за да го изпитат само на него. Иначе Мария познава най-подробно всички наши и чужди чалга звезди и пълния им репертоар.
Чичо Митко и бай Миле пък са най-възрастните пасажери. Първият е доцент в Университета за национално и световно стопанство, където чете лекции по комуникации. Запален яхтсмен, всяко лято си устройва пътувания нейде по света, които сам си финансира. Призна, че за престоя си на "Калиакра" плаща по 55 евро на ден. Понеже има намерение да остане 4 месеца до края на пътуването, изчислихме, че това ще му струва около 10 000 лева. Чичо Митко е ерген. Разказва, че последният, който искал да го задомява, бил бившият ни премиер Иван Костов, с когото са състуденти. Както се разбира, Костов претърпял фиаско.
Бай Миле пък е известен хасковски сараф. Във времената на комунизма е работил като зам. отговорен секретар на тамошния областен орган на БКП в. "Шипка". Шеф му бил Марин Маринов, който в следдесетоноемврийската си обществена дейност се подписва като Делчев и сега е външнополитически съветник на министър Соломон Паси. Бай Миле ни разказа, че докато с Маринов-Делчев са работили в "Шипка", никога не са имали проблем с БКП. Очевидно партията е била доволна от вестника. Той сподели и още неща от миналото като доказателство на Костовия лаф, че всички сме братовчеди, но за тях друг път.
Средиземно море е като магистрала - постоянно се разминаваш с най-различни кораби и нито за миг хоризонтът не е изцяло пуст. Иначе нощното небе в открито море може да се сравни само с гледката, разкриваща се от Кръстова гора - звездите са така много и така ниско, че все едно са на една ръка разстояние.
Гибралтар е разположен около една скала. Скала, ама британска и там българи без визи не пускат. Поради което нашата цел се променя и се насочваме към Алжисарас - малко испанско пристанище, сгушено точно до британската колония. Испания ни посреща с незапомнена суша, довела до воден режим в част от страната и нагнетени страсти около току-що приетия закон, позволяващ гей-бракове. И с усещането, че независимо в коя точка на света се намираш все си в Китай. Азиатските стоки са завзели всички магазини, както и самите китайци, които говорят местния език по най-смешния възможен начин.
Средиземноморското крайбрежие на Испания е заприличало на огромна строителна площадка. Изграждат се обаче не хотели, а малки вилни селища с апартаменти за продан. Границите между градовете там вече почти са се размили. Нещо, което съвсем скоро ще се случи и по нашето Черноморие. Другата ни прилика е, че и в испанските големи градове дори в центъра е пълно с високоетажни бетонни блокове, подобни на нашите панелки. Разликата е, че там са толкова нагъсто построени, че цели етажи винаги остават скрити от слънцето. Испанските ресторантчета имат една особеност - никога не поставят кошчета за отпадъци. Сервитьорите ви насърчават да изхвърляте отпадъците си на земята - колкото са повече, толкова заведението имало по-посещаван вид и следователно привличало още клиентела.
Българите в Испания са много и си личат отдалеч - вървят с походка в стил "покорих света". Много се радват да видят сънародници, дошли за малко. Първото нещо, което ще ги чуете да казват, е, че испанците били големи цигани. Като ги запитате какво точно работят далеч от родината, ви отговарят гордо, че са чистачи, мазачи, миячи, копачи... Прочее все професии, които "циганите" испанци вече години наред с най-голямо удоволствие преотстъпват на горделивите българи.
|
|
|
|
|
