Главният прокурор Борис Велчев е изправен пред труден избор - кой да бъде назначен за шеф на Софийската градска прокуратура (СГП). Решението трябва да се вземе бавно и хладнокръвно. Шефското място в тази прокуратура е едно от ключовите в държавното обвинение. Не само защото тежката и организирана престъпност е концентрирана в столицата. Но и заради по-специфичните правомощия на СГП - да обвинява депутати, магистрати, министри, да участва в производствата по регистрация на партиите и т.н. От друга страна, там много неща куцат - разкриването на поръчковите убийства, делата за пране на пари и длъжностни престъпления, които стигат до осъдителна присъда, и т.н.

Постът се оваканти, след като Вичо Вичев бе назначен за шеф на Софийската апелативна прокуратура на мястото на Лъчезар Маринов, който подаде оставка около скандала с лица с много висящи дела. Преди Вичев пък СГП оглавяваше Бойко Найденов. Той също не можа да довърши мандата си, защото бе повишен във върховната прокуратура и оглави отдела й за борба с прането на пари.

Градският прокурор трябва да има доверието на ръководството на обвинението и на самия Велчев. При това административният ръководител по Закона за съдебната власт има мандат от 5 години и е несменяем магистрат. И след като веднъж бъде гласуван от Висшия съдебен съвет, отстраняването му е почти невъзможно.



Единственият път е повишение



Затова не е учудващо, че Велчев реши да обяви конкурс за овакантеното място и поиска от кандидатите да представят концепциите си за развитието на СГП. Тепърва разработките на седмината кандидати ще се оглеждат детайлно. Може би е добре защитата на концепциите да стане пред всички прокурори от СГП, за да се убедят и те в качествата на бъдещия си началник.

За поста се борят все прокурори от кариерата - двама шефове на районни прокуратури от страната - Димитър Ангелов от Пловдив и Антоанета Чакърова от Велико Търново, зам. районният прокурор на София Христо Динев, Филип Паунов от СРП, Максим Колев и Тодорка Миндова от СГП и настоящият и.д. градски прокурор Николай Кокинов. Спорно е дали фактът, че част от кандидатите са от провинцията или по-долна прокуратура, е предимство или недостатък. От една страна, е много вероятно те да бъдат приети негативно и да станат жертва на бойкот. От друга страна обаче, погледът към проблемите отвън може да се окаже по-трезв и обективен.

Предимство в битката определено има и.д. градският прокурор Кокинов. Той познава отвътре проблемите на ведомството, в което работи от 1999 г. Преди да стане и.д. шеф, повече от 2 години бе и зам. градски прокурор. Кокинов защитава тезата на обвинението по делото "Луканов". Репликата му "Това е една чудесна присъда" след доживотния затвор, произнесен от първата инстанция, си остана крилата фраза. После обаче делото се срина пред апелативния съд и сега се чака окончателното решение на върховните магистрати. Заедно с колегата си Роман Василев Кокинов написа и обвинителния акт по най-шумното дело напоследък - срещу братята Красимир и Николай Маринови - Маргини. Тепърва ще стане ясно как ще приключи съдебната битка там.

В концепцията си Кокинов говори за екипност, случайно разпределение на делата, увеличаване на щата на прокуратурата, наказания за дисциплинарните нарушения и



поощрения за тези, които бързо и съвестно вършат работата си.



Тодорка Миндова предлага 12 мерки за подобряване на работата на СГП, голяма част от тях са пожелания за работа в срок и подобряване на взаимодействието с други институции. "Дейността на прокуратурата като цяло следва да е планирана, а не стихийна, без обаче това да е пречка действащите прокурори да проявяват инициативност и гъвкавост при изпълнение на служебните си функции", разсъждава кандидатката.

Антоанета Чакърова предлага интересен антикорупционен механизъм за "ограничаване на явлението злоупотреба с правомощия" - "включване в екипите на жени при равни начала като по-слабо поддаващи се на корупционен натиск". Тази мярка може би трябва да е в съзвучие с изразеното от Велчев още при встъпването му в длъжност желание в прокуратурата да работят повече жени.

Според районния прокурор на Пловдив Димитър Ангелов подчинените на градския прокурор трябва да получат "пълен кредит на доверие, но при ясни правила, гарантиращи работа на високи обороти, срочност, съобразяване с нормативния регламент, уплътняване на работното време, чувствителност към обществените очаквания, нетърпимост към вмешателства и влияния за използването на държавната правоохранителна машина за защита на лични или групови интереси".

Максим Колев от СГП също си поставя високи цели - ускоряване на работата, отчетност, прозрачност... Зам.-шефът на СРП Христо Динев пък хвали звеното от разследващи прокурори. "Не е необходимо прокурорът да стои на бюрото и да чака да му бъде докладвано делото, а активно да участва в процесуално-следствените действия и дори когато се налага, да извършва част от тях самостоятелно.

Най-кратка е концепцията на Филип Пунов. Той предлага да се обособи специално звено от прокурори, които да работят по наркоделата и редовни срещи с полицията. "Прокурорите следва да бъдат обучени да боравят самостоятелно с компютърната техника, което рязко ще повиши качеството и ефективността на работата им", пише още той.

Изборът със сигурност няма да е лесен. Избраният пък



ще бъде изправен пред сериозна отговорност



и много предизвикателства. Пред СГП в момента висят делата за злоупотреби с държавния резерв, столичната "Топлофикация", "Софийски имоти", проверката за царската болница, разследвания срещу депутати... Пред съда вече се защитават обвинителните тези по делото за пране на пари, по което приживе подсъдим бе и Иван Тодоров-Доктора, в процеса за подготовката на три убийства срещу групата на Маргините. Всички те се следят с огромен интерес и от обществото, и от Брюксел. Успехът или провалът им ще е показателен не само за работата на СГП, но и за способността на България да се справя с организираната престъпност и корупцията.