:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
ГОРЕЩИ НОВИНИ
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
Преводач
iTranslate4.eu
СТАТИСТИКИ
Общо 447,975,004
Активни 363
Страници 28,611
За един ден 1,302,066
НАБЛЮДАТЕЛ
Минало несвършено

Малкият лош българин ІІІ

Как България можеше да предотврати Октомврийската революция - опит за еретично разсъждение от гледна точка на науката
Снимка: Архив
Руски плакат, посветен на Октомврийската революция. Ако през 1915 г. България бе застанала на страната на Антантата и бе нападнала Източна Тракия, Турция нямаше да може да удържи контрола върху Проливите, с което спираше корабите, натоварени с оръжие за Русия. И може би пролетарската революция в Петербург не би избухнала.
Френският литературен критик Сен Бьов поддържал седмична рубрика в един вестник. В нея на воля разнищвал поредния писател, който имал нещастието да привлече вниманието му. Един от текстовете започнал така: "Обикновено пиша за писатели, но днес ще пиша за..." - и споменал името на днес забравено литературно величие. Далеч съм от мисълта да се правя на Сен Бьов, но в тази рубрика обикновено пиша за по-сериозни неща. Защо пък да не се освежим с нещо по-несериозно?

Mea culpa, mea maxima culpa! - "Моя е вината, моя е главната вина" - така католиците измолват прошка. Това ми хрумна, когато преди седмица гледах по телевизията демонстрациите на носталгиците, отбелязващи годишнината на революцията в Русия. Едно от най-смъртоносните събития на века. Не като замисъл - като изпълнение. Щото социалните идеи са добри. Но изкористени от елит, взел властта в името на демокрацията и братството и установил един от най-деспотичните режими, които досега поне познава човечеството.

Мислех си и колцина си дават сметка, че при добро желание "малкият лош българин" може и за революцията да е обвинен. Щото тя можеше и да не избухне, ако Първата световна война се бе развила инак.

Ще речете, този пък какво говори. Нали в историята "ако" е табу. Каквото се е случило, това се е случило. Останалото е ерес.



Е, нека за малко се поддадем на ереса.



През ХVII в. философът и природоведец, както биха казали някои радетели за чистотата на езика ни, Йоахим фон Лайбниц издигна идеята, че живеем в "най-добрия от всички възможни светове". Тя май хареса на историците, възпитани в духа на хегелианството. Само я попромениха - "живеем в единствения възможен от всички възможни светове".

В историята "ако" няма! Вбиваме го в главите на първокурсниците историци. Всяко съмнение в диктума е лаицизъм, профанизиране или дори опростачване на високата алабастрова кула на науката. Реалността ни е впримчила, хванала ни е за гушата, поставила ни е наочниците на безалтернативността и ние сме се вкопчили в нея с напразна надежда да я познаем, да я сведем до основни правила, които да сложим на лавиците на историческото моделиране, да ги затворим в затръшнатите чекмеджета на историческия процес. Смъртоносно сериозно се отнасяме към историята. Изсушаваме я. Хербаризираме я.

Заслужава ли тя подобно отношение?

Не мисля.

Все ми се струва, че тя е по-интересна, по-пълнокръвна, по-изпълнена с неизвестност, с неосъществили се вероятности, от представата ни за нея. Дали сериозността ни иде от националната психология, от почитта ни към миналото, преминала в пиетет, в преклонение, което не позволява и сянка от усмивка да набърчи лицето ни. Защо никога не се нахилваме, когато споменем миналото си? Трагично било.



Е, било е, но сме оцелели, тук сме, има ни.



А други, подавали толкова много надежди, остават само спомен. Къде е нашата хумористична книга за османското владичество, и то книга, в която да осмеем не само турците, а и себе си, нас самите, хъшовете например, защо не и Левски. Няма я сред историците. Няма я и сред писателите. Кой е написал книга като "Фатерланд", която представя Европа при победата на националсоциализма? По-близък ни е Азимов с неговата "Фондация", която ни предсказва и прекроява бъдещето. С научни методи, разбира се.

А миналото? Споделяме страховете на Оруел? Дали пък безсъзнателно не вярваме във фразата, че който владее миналото, владее бъдещето? И затова не искаме да го изпуснем от ръцете си. Искаме да го контролираме. Безалтернативно.

Защо французите се забавляват, подсмихват се на героите си, оплакват злощастната съдба на Орлеанската дева, но и убийствено подиграват обръгналата й девственост? И други го могат - ние не. Един-два опита има - "Краткосмешната история на България" на Николай Генчев да речем. Постановката на Александър Морфов на "Хъшовете". Не били убедителни.

Първите опити рядко са убедителни.



Интересът към историята чезнел.



Че как няма да чезне, когато каканижем едни и същи слова, разиграваме едни и същи ситуации. Не ви ли е скучно? На мен ми е скучно. Пълзим мравешки по дълбоко вдълбани пътечки, без да вдигнем поглед към небето. И въздигаме в закон собствената си неспособност да погледнем отвисоко и да видим, че земята е образдена с пътища, които можеш да поемеш - кеф ти на изток, кеф ти на запад.

Дали пък не чезне интересът към "нашата история"? Това, което "сериозните" историци броят за История с главна буква. А интересът към това, което наричам "чалгаджийска история" е огромен.

А ако се вгледаме в миналото си, ще видим случаи, когато нашето развитие, понякога това на околните, та и на цяла Европа е могло да тръгне по съвсем друг път. Ако сме взели друго решение. И Октомврийската революция е само един пример.

Каква щеше да е историческата съдба дори не само на България, а и на континента, и на столетието, ако през есента на 1915 г. София бе подкрепила затиснатите на тесния Галиполски полуостров съглашенски войски. Десет месеца след началото на войната не спряха пазарлъците между Антантата и София. Дипломатите бяха уверени, че едно нападение на българите в Източна Тракия ще е убийствено за турците. Поставени между два огъня нямаше да удържат нито Проливите, нито Цариград.



До какво щеше да доведе падането на турската столица?



Окупация на града от съглашенски сили и размахването му като магарешки трън под носа на руската ослица. Още през есента на 1914 г. англичаните го бяха обещали на русите. Но едно е обещание, друго е владение.

Сърбите щяха да останат във войната на южния фланг на Австрия. В Румъния бързо щяха да победят вперените в Трансилвания просъглашенски сили и да открият нов фронт срещу Виена. Венизелистите в Гърция щяха да надделеят над прогермански настроения крал Константин.

И най-важното, това щеше да даде глътка въздух на русите. През 1915 г. в миналото бе останала, доколкото въобще я бе имало, патриотичната екзалтация от първите месеци, когато по стъгдите продаваха цветна картичка на казака Козма Крючков, нанизал на пиката си петима германци. Щото се оказа, че русите с това се биеха - с пики, а германците - с оръдията на Круп. Хора в Русия бол. Оръжието не стигаше. Та затова прословутият победител на австрийците в Галиция през 1916 г. генерал Брусилов атакуваше в три вълни. Войниците от втората чакаха да падне някой от другарите им, за да поемат пушката му. После идеше ред на третата. Пирамиди от трупове.

А в Англия и Франция заводите бълваха пушечни и топовни стволове, патрони и снаряди. Само че как да стигнат до Русия? Най-краткият път бе през Проливите. Турците ги затвориха. Пътят през Северно море бе дълъг, несигурен, ледоход го затваряше през зимата. Пък и съюзниците искаха да им се плати. Съюзът си е съюз, а сиренето е с пари. Готови бяха да приемат зърното на Украйна.

Веднъж Проливите под съглашенски контрол, корабите, натоварени с оръжие, лесно щяха да стигат до Одеса и Новоросийск. Оттам щяха да товарят зърното за Западна Европа.



Руските поражения щяха да намалеят.



Общественото недоволство също. Голямата война щеше да свърши по-скоро. Дали щеше да избухне революция? Дали щеше да приеме формата, в която я знаем? И оттук как щеше да се развие цялата европейска, а защо не и световна история през ХХ в.? Че марксизмът, в неговия ленинско-сталински вариант победи само в една страна. И то с огромни усилия, поради подценяването му в началото, поради умората на победителите от прекалено дългата война.

Та българската намеса във войната на страната на Антантата можеше да се окаже пословичното камъче, което да наклони везните. Но "малкият лош българин" избра Централните сили.
Снимка: Архив
През 1915 г. на държавите от Антантата им става все по-ясно, че без участието на България всякаква дипломатическа комбинация е невъзможна. Въпреки това на Съглашението бе трудно да изпълни исканията й, тъй като засягаха територии на държави, които или вече бяха негови съюзници, или се надяваше да привлече в близко бъдеще. Тогава българското правителство и Фердинанд искат да получат Македония, Северна и Източна Тракия.
126
5890
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
126
 Видими 
17 Ноември 2006 00:03
*****

Редактирано от - bot на 17/11/2006 г/ 09:14:55

17 Ноември 2006 00:11
опит за еретично разсъждение

Добре казано!
Как "България можеше да предотврати Октомврийската революция" когато еврейската сган по света е била мобилизирана за този експеримент...
17 Ноември 2006 00:27
Ако цапа и мирише. Това по специално ще го прочета утре сутринта...
17 Ноември 2006 00:57
Нещо не съм съгласен с автора, но не по повод" какво би станало, ако," ами защо стана. Сдруги думи и аз съм фен на Фатерланд, който често съм цитирал, но не смятам че причините за октомврийския пуч са лошото положение на пролетариата, военните поражения и подцуняването-склонен съм да се съглася донякъде само за последното. Причините, според мен са ценностни и писхологически-има и доза исторически шанс, доза заговор, доза личността и историята, но това е доста по сложен разговор И тъй като аз съм шофьор, а той историк, ще цитирам източници от нета-мой стар постинг

Историята учи, че никой не се учи от нея.

Да разгледаме прословутата Октомврийска Революция. В навечерието на гибелта си тя е била една от водещите световни държави, ползваща се с огромен международен авторитет и често е била определяща сила по въпросите на европейската и световна политика. Намирала се е в Сребърния век-така наричали невиждания дотогава възход на културата, известен с цяла плеяда велики писатели, театрали, музиканти и философи.

А как живеел народа-очаквам да питат някои

Русия е била един от най големите износители на селскостопанска продукция. Всяко, и най бедно семейство е имало крава. Епидемиите от глад и мизерия са познати чак при съветската власт. Въпросът за земята е стоял само за централните, европейски губернии, които ооще тогава са били пренаселени. Например, в Задбайкалието считали за бедни хора с 15 глави добитък и зо овце-богатите имали хиляди. След тригодишна ожесточена свеовна война в Русия е имало купонна система САМО за захарта-за месото или хляба не е имало никакъв проблем. Опашките били непознати-единствено за евтините стоки(т.н промоции)

В промишлеността Русия леко изоставала от останалите световни сили, но това изоставане станало значително след съветската власт, но в началото на века Русия е била на едно ниво с тях. Достатъчно е да припомним, че една от пирчините за ПСВ е била митническата политика на Германия, опитваща се да защити своите стоки от руска конкуренция. Където е имало техническо отстъпление, то е било компенсирано от широкото участиена международни концерни с акционери руснаци и руски фирми.

А какво е било благосъстоянието на победилата сетне класа?

По свидетелства на съвременници доста по добро от това на колегите си от Англия.

Хрушчов си спомня, че дори и като секретар на Московския горком е получавал по-малко и е имал по-малко блага, отколкото като прост работник до революцията.

Богатите предприемачи, въпреки че тогава прохождали, се грижели грижели не само за битвите условия и заплатите, но и за културното развитие на своите работници-водили ги на театри, музеи, концерти. За условията на труда говори факта, че болшинството фабрики и заводи, построени до революцията си работят до днес без съществена реконструкция.

Огромните размери на страната, разбира с, е са създавали движение на декласираните към места на оживлението, развитието не е било равномерно , имало е диспропорции на развитието-пристанища, търговски центрове, но такова е било положението и САЩ и Англия.

Чиновническият и държавен апарат-обект на сатира за руските писатели и сатирици действал стотици пъти по ефективно от сега. В цяла Русия е имало 250 хиляди държавни чиновници, които обезпечавали всички функциите на държавата-от данъците, до благоустройството и социалната дейност-десетки и стотици пъти по-малко, отколкото сега.

Имало е съсловни граници, но те са се преминавали леко.Висшистите автоматично ставали дворяни, а също и наградените с ордени, получаването на първи офицерски или граждански чин.Потомствен дворянин е можело да станеш ако си професор, полковник или по висш държавен служител.

Но практически никой не е имал някакво предимство и тези титли са имали значение само впри придворните

В Русия е имало практически пълна политическа свобода. На печата, словото, цензурата била съществено отслабена през 1905 била напълно премахната-върнали я през 1914 като военна цензура. Болшевишката Правда излизала свободно до 1912, а когато я забранили за противоконституционни статии тя излязла под друго име и същия състав. В политическия живот били забранени само екстремистки и терористични партии-досущ като сега в Света и Европа.Целият централен апарат на „политическата” полиция, знаменитото”Трето отделение” се състояло от трийсет за цяла Русия офицери

Смъртното наказание се прилагало крайно рядко-само там, където политиката се преплитала с масов тероризъм. Съдът оправдал дори Вера Засулич-терористка, стреляля по петербургския кмет Трепов. В държавната Дума имало всякакви партии, вярно, често се налагало царят да въдворява ред, налага вето и да предизвиква избори, но с оглед на съвременния руски парламентаризъм се налага въпросът –можело ли е инак?

На фронта е имало неуспехи, но с далеч по-малък мащаб от тези по съветско, когато по време на гражданската отстъпват на немците Украйна и Русия до Псков. За ВСВ да не говорим. На едни фронтове търпели поражение-за три години оставили част от Литва, Полша и Белорус, на други бележели победи-Турция, Галиция(зап Украйна)(12) Унгария Съотношението на загубите на фронта било 1:1, 2 в полза на Русия, а не 20:1, каквото било за немците през ВСВ. На фронта през1914 е имало остър недостатък на боеприпаси , които обусловили отстъплението на запад, но промишлеността бързо се настроила на военна вълна и ликвидирала недостига. През 1917 армията получила въоръжение в такива количества, че стигнало за цялата гражданска война и останало за раздаване от болшевиките на приятелски режими..

Така, че от съвременна гледна точка в Русия през 1917 година не е имало никакво недоволство и никакви условия за „революционна ситуация”

И въпреки това Ленин победи. Защо?

В Русия въвели на 23 юни 1892 избирателен закон, който лишавал от правото да гласуват две трети от гражданите. По същото време селяните нямали абсолютно никакви права, а на 500 метра от императорския дворец в Петербург продължавали да продават на улицата крепостни, въпреки че от издаването на Указа за отмяна на крепостничеството е изминал четвърт век. За този на практика невлязъл в сила указ Александър Втори е наречен Освободител, а не заради кампанията 1877-78 на Балканите.

Днес ние без да сме лишени от права да гласуваме се отказахме половината от това право.

Иде реч за недоволствотоо от съвременна гледна точка. Нарочно подчертах съвременна. Болшевишката революция би била невъзможна без него-естествено, че го е имало-но от какво де факто е породено? Кои са неговите механизми?

Въпросът, пак потретям е: Имало ли е от съвременна гледна точка условие за широко обществено недоволство в Русия.

Същото, на което стъпва т.н протестен вот. Какви са причините за протестния вот. Достатъчно ли е недоволството, за да се роди Ленин и да вземе властта?

Още един исторически пример за размисъл от този период
Болшевиките, които направили революцията октомври-декември 1917 твърдели, че вземат властта временно до създаването на Учредително събрание в началото на януари и декларирали, че ако на изборите в Събранието не ги изберат, ще отстъпят властта на победителя. Само, че властта им се усладила. И когато от 715 депутата избрани се оказали само 183 болшевики, Ленин не се двоумил много, за да разгони събранието. В края на ноември наредил на матросът Дибенко да събере 10 хиляди матроси за разгонването на учредителите. С толкова хора матросът можел да разгони и ленинската партия, но се надявал на министерско кресло после.

На 5 януари 1918 година, в деня на откриването на Учредителното събрание(припомняме, че болшевиките никой не ги е избирал) на улиците на Петроград излезли повече от 60 хиляди демонстранти –интелигенция, работници, войници от гарнизона, студенти, за да подкрепят демокрацията и да подкрепят предаването на властта в страната на волята на учредителното събрание. Насреща им хората на Дибенко открили огън.Особено се отличили хората на Дибенко от кораба „Император Павел Първи” Броят на жертвите е неизвестен, по понятни причини, но се говори за стотици убити. Дибенко после пише в спомените си, че стреляли във въздуха.

Влезли после на Учредителното събрание. На единственото му заседание самият Дибенко бил избран за учредител от матросите. Веселякът –пиянка Дибенко саморъчно сложил кръст на демокрацията в Русия на това събрание-историята е записала обаче фразата на неговия подчинен, анархистът матрос Железняк

"Караул устал. Очистить помещение! Пора расходиться"

Така бил сложен кръст на руската демокрация и започнала Гражданската война
17 Ноември 2006 01:30
Такава плява не бях не бях пасал скоро
17 Ноември 2006 01:35
Авторът да не плагиатства - изказва тезата, като че ли току-що на него му е дошла на ум. Още през 1999-2002 в лекциите си по фугурология в Пловдивския У-т доц.Н.Близнаков онагледяваше грешното прогнозиране именно с грешните прогнози на българското правителство пред 1915 - вкл. с изводите за по-радостно бъргаско бъдеще и предотвратяване на Октомврийската революция. Но ако Илчев не знае за лекциите в Пловдив сигурно е чел малката популярна книжка на Божидар димитров за Първата световна от същите години, в които се развива същата теза. Която, впрочем, е доста убедителна.
17 Ноември 2006 01:48
Ако през 1915 г. България бе застанала на страната на Антантата ... може би пролетарската революция в Петербург не би избухнала...
До какво щеше да доведе падането на турската столица?
Окупация на града от съглашенски сили ...

А ако Русия не беше застанала пак срещу българските национални интереси и на страната на наще врагове и мъчителе на българския народ, дали щеше да има ВОСР?
Тоя вопрос на Илчев не му иде на акъла, защото той смета, че е стествено Русия да стъпи в Цариград, а не България. А па че Русия е разглеждала България кат съперник, за тва па въобще не смее и да помисли.

Тук можем да зададем и куп подвъпроси:
- А ако Русия не беше заплашила, че руският флот ша бомбардира българските войски и Цариград, ако те вленат в него през Балканската война, дали Цар Фердинанд немаше да седне наистина на трона на Византия, както вече го очакваха и го беха приеле германският Кайзер и английският Крал?
- А ако Цар Фердинанд не беше направил глупостта да назначи за главнокомандващ и на двете си армии при Чаталджа руския агент и национален предател Генерал Радко Дмитриев, може би немаше да остават Плевенския полк в 17 километровия пробив на турската позиция дни наред да бъде бомбардиран и избиван без никаква подкрепа от 2-те български армии и да провалат целата операция.
Дали па наще немаше да вленат в Цариград, както беше предвидено по сценарий?
- А ако същият тоа национален предател генерал Радко Дмитриев не беше спрял настъплението ни при Люлебургас, за да спаси от тотален разгром бегащата през глава турска армия, дали па немаше да спасим десетки хиляди жертви при Одрин от окопитилата са турска армия?
Тия жертви сага наще руски агенти ги пишат на гъзъ на Цар Фердинанд та даже и на внук му.
- А ако Русия не беше заговорничела срещу България в полза на българските поробителе Сръбия и Гръция и не беше насъскала Румъния да ни удари в гръб? А ако Цар Фердинанд не беше са доверил на глупавите ни и наивни русофиле Данев, Гешов и пр. за "сигурните" руски гаранции, дали па немаше да е още по-осторожен към сръбските провокации, насърчавани от Русия?
- А ако Русия не беше нахълтала през 1916 г. в Добруджа, не беше бомбардирала Добрич, Варна и Балчик, дали па немаше да спаси 3-те си дивизии, които генерал Колев и другите наши войски унищожиха в Добруджа?
Дали па немаше тия 3 дивизии да й требват в борбата срещу болшевиците?

Става дума за тия руски болшевици, които разстреляха като куче българския национален предател генерал Радко Дмитриев, защото служел на руския Цар. А той му служеше верно не само като проваляше наще операции през Балканската война. После за "благодарност" го пратихме за посланик в Русия. Кат почна Пръвата световна война наш генерал Радко заряза посланическия си пост и премина на страната на противника. Накрая командваше вече руски армии в Трансилвания и на Карпатите срещу българските съюзници - германците и австро-унгарците. Те за тия му заслуги болшевиците му видеха сметката.

Именно за да избегне тия истински вопроси, Илчев ни праща за зелен хайвер с днешните си разсуждения.
Ако ша си правим майтап с българската история обаче, защо да не зададем още по-оригинален вопрос, в който даже има и историческа истина? Например:
- Ако Цар Фердинанд беше успел да измами германците и са беше споразумел при тайните си преговоре с Ленин за подялбата на руския черноморски крайцерен флот (вместо пак да го потопяват), сага нашият ядрен самолетоносачен флот с какво гориво щеше да работи? Пак ли с руско?


17 Ноември 2006 02:11
всичко мара втасала, само алтернативната история ни е проблем. я некой да напише историята от 1944 до 1989 година - ако може както е било ... ама де ги такива еретици.
17 Ноември 2006 03:27
другаря Тодар Живков rules! Цанете го за колумнист!




*****.


Едно от най-смъртоносните събития на века. Не като замисъл - като изпълнение. Щото социалните идеи са добри.

Редактирано от - bot на 17/11/2006 г/ 09:19:12

17 Ноември 2006 03:30
Иване!
Подиграваш се с някои, но ти сам си попаднал в същата ситуация.Ако си гладен и нямаш пари да си купиш хляб разбирам защо си я написал тая статия.
17 Ноември 2006 04:52
Позволявам си да допълня "ако"-то.
Ако Фердинанд беше малко по-разумен в 1913 и беше оставил Гърция и Сърбия да налапат завладяното в Македония, а си беше запазил завладяното до линията Мидия-Енос и Южна Добруджа, сигурно в 1915 щеше да да мине на страната на Антантата при условие Сърбия да ни даде безспорната зона и да има арбитраж за спорната (след войната Англия щеше да настисне СХС да ни даде и безспорната зона), а също компенсация за разширяването на Сърбия с Банат, в който има и българи - земите до Българска Морава. Румъния да ни даде Северна Добруджа за компенсация за Трансилвания, в която живеят и българи. Гърция да ни даде Егейска Тракия и Македония за компенсация за малоазийските земи, които щеше да вземе, ако ние бяхме били Турция и спасили Чърчил при Дарданелите. Албания да ни даде излаз на Адриатическо море във Валонския залив по р. Вьоса в замяна на Берат и Голо бърдо, дето има българи, и албанската част от безспорната зона (Гостивар), както и наша подкрепа за присъединяване на албанската част на Косово към Албания - като компенсация за сръбското разширение в Санджак, Босна и Черногорското крайбрежие. САЩ на Уилсън с 14-те точки щеше напълно да ни подкрепи.
17 Ноември 2006 05:06
Другаря Тодар Живков РУЛС!!!
17 Ноември 2006 06:20
И др. Живков също показва глупостта на Фердинанд.
17 Ноември 2006 06:26
Ако, ако, ако ... сякаш е тоалетна. Размириса се.
17 Ноември 2006 07:26
Чичо ви Фичо е на прав път. Ако проследиме историческите последствия в ретроспек, те неминуемо ще ни отведат към нощта на 16 Юни, 1913 г., в двореца Врана, на една нощна аудиенция при царя на българите Фердинанд. Главнокомандващия генерал Савов току що е докладвал, че издевателствата над българите в гръцките и сръбските зони са станали неудържими, а алтернативите пред армията са или демобилизация или настъпление. Царят само казва: "Отговорете със същата мярка." Трудно е да се повярва, но с тези четири думи се променя съдбата на милиони хора по целия свят. След този ден, който ще остане в нашата история като "Деня на престъпното безумие," България се изправя сама срещу всичките си съседи. А ако не беше тази война, страната ни нямаше да има защо да се включи в ПСВ, освен като съюзник на Съглашението и отново да помете османците, преследвайки ги този път до Диарбекир. Самата война щеше да свърши за година - може би две с пълна победа за Антантата - Австрия не можеше да се справи сама дори със Сърбия. Руска революция нямаше да има. И какво от това, че нямаше да запазим Цариград - щеше да има възможност да договорим Охрид, който според мен е 100 пъти по-важен за българите.
*
Другарю Живков - наред със смислените неща, пишете и много глупости.
- Радко Димитриев завинаги ще остане героя от Лозенград - не го забравяй. Неточно е да се каже, че бил напуснал консулската си служба да служи на противника ни - той преминава в Руската армия ПРЕДИ България да обяви война на Антантата. Никой не може да го оправдае за Чаталджа, но да се отричаме от него е смешно.
- Колкото до Гешев - никой индивидуално няма по-голяма заслуга за прогонването на османците от Европа от него. Неговата дипломация направи това възможно. Наистина, той направи огромни компромиси - но така се прави дипломация, алтернативата беше война с всички съседи - което в крайна сметка си и стана. Той ни върна на три морета, включае Одрин и Кавала. И можеше да се договорим за Охрид с руски арбитраж (Денев се готвеше да замине за Петербург само няколко дни след като почна войната).
*
Поздравления за Илчев - хубаво е, ако не друго, поне да се подържа интерес към историята. [/b]
17 Ноември 2006 07:48
Свободни съчинения без картинка или като детската приказка "Ако баба ми бе мъжка, щеше да има дръжка!" А за сведение на публиката на 16, юли 1913 нищо на практика не се е случило. Заповедта е дадена на 15.07.1913 а атаката е започнала на 17.07.1913. Истински е само резултатът - национална катастрофа, за която е способствал най-много цар Николай 2 чрез протежето си Румъния. Ама има Бог, както разбрахме 5 години по-късно.
17 Ноември 2006 07:52
Заслепени от българофобия и русофилия не виждат. Българите и Фердинанд сами си били виновни.
Що не си зададете въпроса на въпросите на 20 век:
Защо идиотът Никалашка Втарой Крававъй вкара руския народ в касапницата на Първата световна война? За земя ли, или за нефт? Или има нещо ДРУГО?
17 Ноември 2006 08:31
Като сме тръгнали да правим размишления "какво би станало, ако" защо не си помислим, какво би станало, ако през Руско -турската Сюлейман бе пробил при Шипка, което всъщност си беше далеч по логичното, или ако Осман бе помел в контраатаката си при Плевен Скобелев и се бе свързал с армиите в Шуменския триъгълник , или форсираното преминаване през Балкана беше довело до прекалено много жертви.
Кога щеше да настъпи Освобождението? Цялата ни история бъка, ама направо бъка от подобни примери, в които ние по чудо сме налучквали верния ход, благодарение и Провидението , което ни е помагало, а ний сме зели да умуваме така, по патриотарската-по единствената възможност да променим световната история.
Пак патриотарски напъни-инак няма лошо, бута се интереса към историята.
17 Ноември 2006 08:33
Другари и другарки, моля да се върнем на основната тема в материалчето написано от Ив.Илчев... Трябва да се знае ОСНОВНОТО, че ВОСР изобщо не е замислена и не е започнала като соц.революция /това да не е Матрицата/ единствената цел е била преврат за смяна на държавното устройство и управление - изчистване на царя и дворянството, влизане в думата и създаване на правителство от болшевики и МЕНШЕВИКИ. Едва 10 години по-късно по времето на Сталин се възлага изработването на социалистическа идеология, а марксизъм до това време няма и изобщо не се използва като термин. Тук може да се пита АКО не бяха тръгнали да пишат някаква измислена наука, проблемът е че е Русия и апетиттите към територията и са от векове.
17 Ноември 2006 08:39
Не са нито лоши, нито виновни. Това за българите като племе и като войници.
Който е чел мемоарите на Чърчил, ще се съгласи, че цар Фердинанд е пропилял и втората златна възможност да си върнем Македония и Източна Тракия. За първата - не ми се говори. За неизбежността, или стохастиката на историята и революциите - също.
За мен Фердинанд е бил рядко глупав и суетен човек. Изглежда единственото му постижение е това, че изяждал цела печена кокошка с нож и вилица. Синът му е бил значително по-разумен и полезен за БГ. А внукът му, макар и да не е суетен, пак прилича по-скоро на дедо си, отколкото на тате си.
17 Ноември 2006 08:45
***** Сега изглежда трябва по-настойчиво да се каже нещо и на "Сега". "Статията" наистина е плагиатстване. Неизвестно с каква цел. Руснаците си направиха този номер около 7-ноември. "Поразсъждаваха" какво би станало ако... Ако Ленин, ако Каплан, ако Учредителното събрание, ако Съветите. Но те имат в момента да решават национален проблем подобен на испанците. И си го решават. За сега не по-малко успешно. А какъв е смисълът от лоша фантастика, във все още с някаква тежест български политически всекидневник, да се дрънка за Октомврийска революция? Или за проблемите на Русия и Турция в момент, в който само за миналата година Путин и Ердоган са се срещнали 5 пъти! И Йошка Фишер даже изказа опасенията си че е възможен руско-турски съюз? Русия вече спря да подкрепя ПКК, а Турция - чеченци, азери и прочие средноазиатци.
Дано да съм успял да поизмия ефекта от глупостите на горната статия с фактите днес около Русия и Турция.

Редактирано от - bot на 17/11/2006 г/ 09:52:25

17 Ноември 2006 09:04
Темата има и друг, много по-актуален за нас вариант: Как биха изглеждали Балканите днес, и по-конкретно България, ако в края на 90-те България не се беше включила в обръча около Югославия или ако беше осигурила руски въздушен коридор да Прищина. Комплексираната българска душа е в състояние да се вайка за какви ли не хипотетични менали вини и грешки, но никога няма да оцени някое по чудо взето правилно решение.

Малкият лош българин натика в кучи гъз човека, който допринесе най-много за това и ни отвори пътя към нормалния свят (друг въпрос е как вървим по него). Не ми пука за самия натикан в кучи гъз човек, може да е много лош и много грешен. Въпросът е какво може да очаква народ, който не умее да отсява зърното от плявата.
17 Ноември 2006 09:18
Ако желаете да видите истината за предреволюционна Русия в обективни показатели ви препоръчвам да прочетете:
Б. Л. Бразоль
ЦАРСТВОВАНИЕ ИМПЕРАТОРА НИКОЛАЯ II 1894-1917 В ЦИФРАХ И ФАКТАХ
Ответ клеветникам, расчленителям и русофобам
Эта статья была написана к 40-летию трагической гибели Царской Семьи и впервые издана в 1958 г. отдельной брошюрой Исполнительным Бюро Общероссийского Монархического Фронта, в количестве 5.000 экземпляров по-русски и 3.000 по-английски .
Натиснете тук

Редактирано от - Zmeja на 17/11/2006 г/ 09:23:31

17 Ноември 2006 09:23
историята е поука, безпристрастен поглед към всички факти и идеологична наука в интерпретациите, било е историческото време на разпадане на империите, за нас с падането под турско робство, за останалите после
17 Ноември 2006 09:37
Точно така, Змей,
Тезата, че Русия е била ногу зле, всл на ПСВ и управлението на Н2, че е имало революционна обстановка и страната е загивала, и тогава се появили болшевиките на бял кон, като спасители, па народът ги посрещнал и разцеливал-си е чиста социалистическа пропаганда.
Колкото посрещнахме у нас шумкарите по Девети с хляб и сол, че и по лошо.
И това, представяте ли си, се набива в главите на младото поколение и бъзещите историци.
Недейте така, авторе! Историята, както вика бае Джимо- служи за да я фалшифицираме. И да си прайм патриотични игри-тях ги оставете за Божовците
Цитат" На фронта през1914 е имало остър недостатък на боеприпаси, които обусловили отстъплението на запад, но промишлеността бързо се настроила на военна вълна и ликвидирала недостига. През 1917 армията получила въоръжение в такива количества, че стигнало за цялата гражданска война и останало за раздаване от болшевиките на приятелски режими.."

Достатъчно е човек да попрочита Булгаков и Пастернак за да му стане горе долу ясно какво е било. Нали помните-"Слухи грозные, ужасные, Наступают банды красные!"
Само че това е поглед от вътрешен, социално-психологически план, демек как участниците и съвременниците са чувствали нещата през своите очи и собствената им история..
Ако бяха писали за днешните дни горните автори, нещата щяха да звучат горе-долу по същия начин-но статистиките, фактите , икономическия растеж, нали...

Редактирано от - Зе Мария на 17/11/2006 г/ 09:44:31

17 Ноември 2006 09:46
ами да, човекът е бил изпъден от вечноста на рая без обучение за живот на земята, наистина е някакво проклятие да учи истини с кръв, небето граници няма, представители на народите стоят и се застъпват пред дедо Господ, така си представям и завършен проекта ес, обединение на народите, а справедливост страсбург раздава

Редактирано от - Пейчо Пеев на 17/11/2006 г/ 09:51:59

17 Ноември 2006 09:49
статията ,
Но Др. Живков -

Редактирано от - bot на 17/11/2006 г/ 09:52:59

17 Ноември 2006 09:51
*****.
Вижда хуманизма в производството на оръжие, а в борбата на човек с голи ръце срещу въоръжен до зъби пресметливко вижда антихуманност.
Бомбардировката на Нагазаки и Хирошима, на Дрезден, избиването на индианците, на виетнамци, на иракци да не са по-малко смъртоносни и по-хуманни събития от октомврийската революция, или пък да са нейно следствие *****?

Редактирано от - bot на 17/11/2006 г/ 09:53:36

17 Ноември 2006 10:12
за ВОСР са виновни сръбите; щото през лятото на 1915, когато София разглеждаше офертите на Антантата и Централните сили, в Белград Н.Паши4 каза, 4е дори сръбската държава да из4езне и жив сръбин да не остане, пак нема да върнат и метър българска земя...
и тогава България избра австро-германците, щото даваха по-малко, но веднага; докато съглашенците пове4е, но с уговорката "абе ше видим след края на войната"

па Берлин добави и заем от 600 млн (от които и Фердо се пооблажи), а на Париж му се досвидяха, което и българомразецът 4ър4ил обяви за глупава недалновидност
17 Ноември 2006 10:15
"Ако"-то и наистина мирише... Особено днес , като вместо "едно на ум" , ползваме историческия си опит срещу повтарянето на една и съща грешка ... за десети път...

17 Ноември 2006 10:18
Зе Мария,
Като при нашата революция 1989-90 г. Уж бееме ного зле и загивааме, о оно стана по-зле.
17 Ноември 2006 10:18
Е именно за това трябва с удвоени сили да втълпявате на първокурсниците, че в историята "ако" трябва да е табу. всъщност не с удвоени, а с утроени. тази статия е нагледно доказателство за правилността на този постулат. инак за вестникарска статия професора по същата логика може да стигне и до Йоан Кантакузин и стъпването на османските турци в Цимпе и Галиполи и ако не били стъпили, а имало "общ фронт" на кантакузин Иван Александър и Стефан Душан какво би станало на Балканите и евентуално какъв православен ренесанс би имало да речем през шестнадесети век.
Изборът на България през 1915 г. е бил предопределен както от реваншистките настроения спрямо "съюзниците разбойници" от 1913 г., така и от изключително силното влияние на българите от Вардарска Македония сред управляващия, бюрократичния, военния, университетския, търговския и прочие елити в София. Българската фиксация в Македония и превръщането й в на практика единствен приоритет довежда и до решението на Фердинанд, без дори да броим евентуалното му подкупване. Далеч по благодатни територии като Източна Тракия и Егейска Тракия и острови като Тасос и Самотраки с голямо стратегическо значение са разглеждани на втори план, ако не и на трети. Това е положението. Няма как да разсъждаваме какво би станало ако сме се включели към антантата при положение, че това просто е било напълно невъзможно.
17 Ноември 2006 10:22
1) някой от горните колеги правилно е забелязал, че идеята за статията е изкопирана. Чел съм същата теория преди повече от 5 години в една от книгите на драскача Божидар Димитров, който също я беше привзел отнякъде.
2) "Хумористична история на България" от Христо Бръзицов, изд. Хр.Г.Данов е изключителна книга, точно от сорта, от който според автора на статията никой не бил писал в България.
3) За пръв път да ми ареса писанйето на другаря Тодар Живков. Името му не предполага да изкаже историческата истина, така както е направил в поста си. Малко се знае за предателството на Радко Димитриев и малко внимание се обръща на противобългарската политика на Русия.
17 Ноември 2006 10:28
"Ако"-то... мирише и гащи цапа даже...
17 Ноември 2006 10:30
Само едно допълнение имам към Живкова.
Освен 4-и Плевенски действията на 29-и Ямболски полк при Чаталджа са хървоначално много успешни и впоследствие трагични. Полка превзема турският форт в полосата си, като осъществява пробив в турската позиция. Оставен без подкрепления и снабдяване полкът се удържа до последният патрон, след което е принуден да се оттегли от грозящото го обкръжение с боеве "на нож". При отстъплението 29-и Ямболски полк е почти унищожен от нашата българска артилерия.
17 Ноември 2006 10:31
в случай, че си позволим малко по разчупено мислене няма как да не стигнем до извода, че най-групата и фатална грешка е било влизането в капана на Балканската война през 1912 г. елементарната преценка на географското положение, интересите на "съюзниците" ни и на "неутрална" Румъния, човешкия и оръжейния капацитет на България би следвало да възпре един разумен държавник. Но, уви, това не се случва и България влиза в капана на "репетицията" за ПСВ - Балканската (Балканските войни). Оттам насетне нещата се движат абсолютно логично и предвидимо под формата на неудържима верижна реакция, та така до Парижката мирна конференция през 1947 г. Надделява емоцията, надделява лозунгарщината, надделяват страстите, дори и да приемем, че са били провокирани от родолюбие и национален идеал. Но колкото и да е прекрасен този идеал, той с нищо не може да оправдае разгромите, 800 000 жертви, милионите бежанци, репарациите, униженията и изолацията на страната, осакатената територия, лошия имидж, недоверието към нас и на практика погребаната национална идея във вида й от Васил Левски, през ранните следосвобожденски години та до 1918 г. - обединение на земите, населени с българив едно Отечество. този идеал и до ден днешен не е заменен с адекватен нов такъв и не ми е ясно дали това изобщо би станало.
17 Ноември 2006 10:32
Много клето съчинение, особено, като за декан на Ист. факултет на СУ. Ама то от тъпотевината в различни области, сме на тоя хал.
17 Ноември 2006 10:35
Каруцарю! Правим те външен министър и няма начин да не изпълниш идеала. А и да не го изпълниш, тя нали, Европата ще го изпълни-така че празно нема, ти ще си новия национален герой, освен ако не додат лошите на власт
17 Ноември 2006 10:38
Каруца, прав си за фиксацията върху Македония; къде им беше акъла на нашите оба4е, когато през 1912 съсредото4иха основните сили на българската армия на Тракийския ТВД, а на Македонския действаха предимно сръби и гръци; които след края на войната казаха противно на предвоенните спогодби "кой квото завладял - негово си е"
17 Ноември 2006 10:47
Айде, айде... Можеше само да забави революцията с няколко месеца или години.
Както знаем, преди тази революция имаше няколко неуспешни опита. Ако и този беше неуспешен, щеше да има следващи
17 Ноември 2006 10:55
бедите на човешкия род от идентификацията му идат, семейство, род, народ, родина, Господ един баща за всички, така е добро, другото е роб, поданик, гражданин, учен, ненаучен....човек
17 Ноември 2006 10:57
Аз умишлено не се спрях на грешките на дипломацията преди Балканската война, изключително аджамийските текстове на договори и тайни клаузи (без прецедент в писаната история, такъв непрофесионализъм и откровена глупост, просто няма), разпределението на силите, политическите дадености правилата на "завладяната територия", предоверяване на царя-Батушка като арбитър, оголените тил и флангове на армиите, неадекватни военни ходове като прехвалената по-горе битка за Чаталджа срещу свръхдислоцирана и ешелонирана армия в тесен периметър. Не разгледах и 16 юни, нито дори престъплението на ген. Фичев (ако не го бъркам с някой друг), който укрива шифрограмата за чувала, в който савов е хванал гърците при Кресна и не го използва за смекчаване на условията в Букурещ (юли 1913 г.). Тези неща са разглеждани достатъчно подробно в литературата и няма какво да се чешем езиците върху факти.
17 Ноември 2006 11:03
историята се кове в реално време. коментариите с късна дата са ирелевантни
изобщо станало е това, което е трябвало да стане.
по-добре да се опитаме да гледаме напред. не че непременно ще помогне.
концентриране върху минали неща, епохи и прочие не донася нищо.
17 Ноември 2006 11:13
Забранено за индианци!

Ако човек прочете по внимателно статията, ще се убеди, че авторът е много прав. Не иде реч за примера с октябърската, а за принципа. Не е нужно да се втренчваме в историята като в хербарий и да я фетишизираме, като правят мнозинството тук-нужно е дори да се освободим от оковите й, да я освежим и дори да я иронизираме . Вижте, проблемът е съвсем друг и той отглично се вижда дори и от коментарите..
Какво е общото между тази статия и предната-за жестокостта сред децата? Общото е тоталната обществена параноя, в която живеем. (пара нойа – покрай разума) сериозна психична болест с характерна систематично подредена налудност, грешна логика и грешни съждения, неприспособимост, нарцисизъм, мания за преследване и др. Ся ще се наложи да цитираме проф П Иванов
налице са сериозни пандемични психопатологични процеси: масова фрустрация, депресии, периодични масови истерии, шизоидност на обществения разум, обществена параноя, а освен това и изключително дълбоки и мащабни изкривявания на обществената нравствености и общественото поведение
Представлява обществен психичен процес на деформация и като обществено психично страдание има много и най-различни форми на проява. Тя търси корени в историята, в славното минало, за да избяга от срамното настояще. Това е чиста проба познатата ни от Райх емоционална чума. Емоционалната чума възниква от репресии-репресии като деца, репресии от обществото. Излизаме от турско робство-попадаме в чумата, ся излизаме от соца-тоталитаризъм-и е същото! Взрив на престъпност, необяснима жестокост у привидно здрави люде., агресия, ирационалност на всички нива. Само че внимавайте-при Стамболов е имало програма за нравствено възпитание и нравствено развитие на нацията .
Пак според професора, но то е очевидно , налице е Нестихващата вътрешновидова борба в българското общество, съпроводена от неистова и растяща (!) омраза между политически, етнически или социално разделени и конфронтирани българи , а Тончо Жечев смята, че тази война между братя се дължи на незрелостта на българската нация и постоянно ражда отрицателни емоции, болка, гняв. Те от своя страна замъгляват очите и съзнанието на много българи и се проявяват в тяхно нелепо социално поведение
Според Мозъчния тръст “Демос” българите са крайно неудовлетворени и нещастни като нация. По тези показатели от две години заемаме последното 54-то място от 54 народа; пред нас не чак толкова нещастни са молдовци и белоруси. Главното недоволство е от много ниската покупателна способност на хората в България и твърде ниският жизнен стандарт в контекста на Европа.
В същото време според изследване на Чикагския университет ние сме народ с трогателно висока национална гордост (на трето място в света след Австрия и САЩ).
Съпоставката на тези социологически факти – неудовлетвореност и нещастност с високите стойности на националната гордост – показва обстоятелства, които не могат да не водят обществени психични състояния на силна разочарованост, мъка, отчаяние, раздразнение.
От една страна има допълнително стимулирани потребности, включително и за превъзходство над други етноси на Балканите, а от друга – невъзможност за успехи в личното и обществено битие. Психолозите виждат тук жестоката ножица на социалната фрустрация, която напоследък отрязва от живата плът на българското общество значими маси хора. Те реагират на фрустрацията и търсят спасение с най-различни защитни механизми: пасивност, снижаване на претенциите (до оскотяване), отказ от цели, обезкуражаване и изолация, агресия и автоагресия. В националната ни психика днес има отклонения и от шизоиден порядък. Това са: типичната за по-възрастните членове на обществото затвореност и капсулованост, нежеланието за контакти и компромиси, липса на потребности за реално комуникиране при всички възрасти, остра недостатъчност от социални чувства и социална интуиция. Всички те определят и предизвикват особени шизоидни реакции и странни форми на поведение и гротескни увлечения, като например масовата чалга мания, почти всенародната увлеченост от хазарта (тото, бинго и др.), зависимостите, наркоманиите, страстта към празно бръщолевене, глуповатото мъдруване, резоньорството. По чисто шизоиден начин доста българи от Той до последния клошар претендират за изключителност, някои пишат купища тъпи книги, някои имат и демонстрират странни възгледи, очаквания и желания, други стават автори на нелепи инициативи, трети получават свише фантазни мисии. Без колебание много хора се вземат съвсем на сериозно, адекватната им самооценка отпада, маниерничат и гримасничат по съвсем налуден начин. Без колебание вземат желаното за действително и се борят упорито за него.
В заключение, ясно е, че фрустратът и обсебеният от чумата човек намира убежище в историята, като бягство от реалността, като инструмент за критикуване на настоящето-ами да му го отнемем!

П.С Прочетете тази статия! Натиснете тук
17 Ноември 2006 11:15
Ако авторът беше писал на теми, които познава, историйката му можеше да се получи и смешна. СЕГА е само жалка.
Аман от драскачи дето пишат за пики и за три пушки на един войник. Тия легенди са ги писали и за Първата и за Втората световна война и още хващат дикиш. Искали да им се плаща за северния път, а за черноморския навярно предлагали безплатен обяд. Те пиките руснаците сами са ги писали именно като смешни историйки да ободряват и разтушват войската. Ама от къде да предположат, че някои съвременни историци са по-простовати и от руски солдат.
Колкото за 1913 г. "акото" е с година по-рано.
Каруцар - взе ми го от устата.
17 Ноември 2006 11:23
Много е прав авторът, че е неоправдано презрението с което "сериозната" история се отнася към подобни исторически екстраполации тип "какво би било ако...". Дори и само като историческа фантастика да ги възприемаме пак са много интересни, но и могат да бъдат много полезни за разбирането на някои процеси... Защото няма никакво съмнение, че именно България е била ключовия камък, преобърнал историята на света през ХХ в. До този извод аз лично още навремето стигнах сам, преди да съм го прочел някъде. При това когато го споделих в училище в час по история, докато обсъждахме последиците от Балканските и Първата Световна, учителят ме подкрепи, вместо да ме нахока за подобни "еретични" мисли (между другото беше през 1990г. мисля). Явно и той си беше мислил подобни неща.
Всичко води до това, Чърчил не случайно е настоявал: "Дайте всичко на България!". Ключовите моменти са 2. Първият през юни 1913г. - ако тогава не се беше стигнало до съдбоносното решение на Фердинанд, Първата световна война щеше да протече по съвсем друг начин. Вторият възможен ключов момент е през 1915г. - тогава все още е било възможно да се променят нещата, макар и при много по трудни начални условия - Антантата просто ни е натикала при Централните сили, въпреки съзнаването за важността ни у някои умни хора. В тези ключови точки, една минимална намеса би повела веригата от историческите събития в съвсем друга посока - ако Русия не беше изолирана от своите съюзници щеше ли Първата световна да стане Световна въобще, или щеше да си остане Европейска, защото нямаше да я има и Втората... Ако щете дори и за Германия това щеше да е по-лекия сценарии, защото и исканията на победителите щяха да бъдат далеч по скромни ако бяха победили по-леко и с по-малко жертви за 2 години, вместо за 4години мизерия и кал в окопите, газови атаки и тотално обръщане на представите как се води война. Всъщност не случайно Балканските войни се определят като генерална репетиция за Първата световна...
17 Ноември 2006 11:24
историята е памет, дадено за помнене и лекуване на лошотия и простотия зло наименувани
17 Ноември 2006 11:24
Затова почнат ли някои западноевропейци да се гаврят за пореден път с България в стил "малкият лош българин", винаги е уместно да им се напомня, че те вече са си платили жестоко, за пренебрежението си към България и за незачитането на българските интереси. С милиони жертви.
17 Ноември 2006 11:26
потапов, какво значи да "познава" теми? да знае всичко по въпроса?
да е корифей, чието мнение е меродавно?
има ли такива хора изобщо?
аз мисля, че няма. всяко нещо (мнение) подлежи на изследване и критика.
и няма истина от последна инстанция.
недей да си толкова категоричен. че може да станеш/изглеждаш смешен.
иначе може и да си прав. това се оказва, че не е толкова важно
17 Ноември 2006 11:28
Не е нужно да се втренчваме в историята като в хербарий и да я фетишизираме, като правят мнозинството тук-нужно е дори да се освободим от оковите й, да я освежим и дори да я иронизираме .
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД