Понякога, когато децата ми се чудят как да се накипрят за училище или каква ли закуска да си пожелаят, ме пробожда мисълта, че има по-дребни от моите деца, които за пореден ден ще бъдат зарязани сами в някоя мизерна дупка да се оправят както могат. Три от тях наскоро изгоряха в пожар, пламнал от кюмбето в заключения коптор, докато майка им се шляела някъде. Онзи ден умря от глад и пълно изтощение в болница дете на година и 8 месеца, тежащо колкото 4-месечно бебе. Лекарката казва, че преглеждайки черния му дроб, напипала гръбначния стълб.

Когато, изнервена от ежедневието и от безкрайните детски щуротии, разумът ме спира да им шляпна по един шамар, се сещам как други "родители" посягат на бебета, защото плачат. Като 2-годишния Даниел и 8-месечната му сестричка, които още седмици ще са в "Пирогов" - със счупени крайници, бити, ритани, хапани и скубани. От майка си. Всъщност не това е подходящата дума в случая. Но не е и "звяр", защото дори и те хранят и бранят децата си.

Невръстните жертви, "неслучили на родители", чиито трагични истории стигат до медиите, са малка част от онези, които ежедневно са малтретирани и тормозени - физически и психически, чиито мечти са свити до това мама да е по-добра и да имат нещо за ядене. Те не стигат до болниците, където лекарите евентуално биха сезирали институциите да се поинтересуват защо това дете е насинено и гледа като ранено животинче. Заради философията "да не се бъркаме в живота на другите, за да не усложняваме собствения си" мълчат и всички наоколо.

И тук е нашата всеобща вина. Виновни сме и ние - като съседи, познати, лекари, учители, когато се правим, че не забелязваме чуждите драми. Защото така ни е по-лесно. И ставаме съучастници с бездействието си.



Защо Даниел е трябвало да постъпи в "Пирогов" за 6-и път,



за да се сетят лекарите, че това дете е системно малтретирано?

Какво са правили социалните работници? Защо Даниел е върнат при жената, изоставила го преди това за повече от година в детски дом? Как точно е преценено, че той ще се чувства по-добре в онази единствена, разхвърляна стая с още четири невръстни хлапета, безработната Стоилка и неясен субект от мъжки пол, за когото не се знае дали е баща на децата? Очевидни са мотивите - детските надбавки и финансовата помощ за "реинтеграцията" на детето в семейството. Очевидна е и недобрата преценка на отговорните лица - с т.нар. майка не е говорил психолог, а госпожата, взела решението за връщането на Даниел при семейството му, се оправдаваше с някакви приемливи условия на живот и прочие. Как точно е изготвила доклада, удостоверяващ, че след излизането на Даниел от дома процесът по реинтеграция в семейството протича безпроблемно?

А дали самата социална работничка не е жертва на политиката, за която ЕС ни притиска - опразване на социалните домове, връщането на децата в семейна среда, защото така е най-добре за тях. И щом е сведено от ЕС - юруш да изпълним петилетката за три години! Очевидно семейната среда в някои случаи е животозастрашаваща.



Иначе законите ни не са лоши,



но, уви, остават само на хартия. По силата на Закона за закрила на детето всяко лице е длъжно незабавно да уведоми дирекциите по "Социално подпомагане", Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) или МВР в случаи на установено насилие над дете. Същото важи и за всяко лице, на което подобен факт е станал известен във връзка с упражняваната от него професия, дори това да е предмет на професионална тайна. Всяка служба "Социално подпомагане" е длъжна да сигнализира при нужда полицията, прокуратурата и съда, които от своя страна са длъжни да предприемат незабавни действия за защита на децата. В задълженията на службата влиза и предявяването на искове за лишаване или ограничаване на родителски права в интерес на детето, когато това се налага.

Сега държавата е шокирана, властта - също. Социалният министър Масларова прегърна нежно малкия Даниел и обеща лично да свидетелства в съда за отнемането на родителските права на Стоилка. "Време е в България да осъдим и вкараме в затвора няколко майки за безотговорно отношение, да се надигнем срещу подобни случаи и да започнем да отнемаме родителски права", каза Масларова. Главният прокурор Борис Велчев нареди арест на Стоилка. Децата й ще идат в дом, правата й на майка ще бъдат вероятно отнети, може и да влезе в затвора за малко.



От възмущението постфактум обаче няма много полза



- бедата вече е сторена. И не само това. Тя продължава. Тия дни ужасните новини, свързани с деца, се застъпват една с друга. Оказа се, че убиецът на 8-годишния Мурад от Хасково е 9-годишният А.Т. На бунище край Плевен бе намерено тялото на 4-годишно изнасилено момиченце.

Преди няколко дни в "Сега" философът Димитър Денков разсъждаваше за децата на оная България, която по стандарт на живот и социални отношения сякаш се намира южно от Сахара.

В тази държава наистина има няколко Българии, които нямат нищо общо помежду си. Но държавата все пак е една и нейната роля е и в това да предотвратява детските страдания. Това означава строга система на контрол, която да включва социалните служби, лекарите, учителите. И носене на отговорност при бездействие. С широко известни телефони, на които всеки може да подаде сигнал за малтретирано дете.

Отнемането на родителски права е чувствителна материя. Но и запазването на правата на хора, които изоставят децата си дълги години в домове, без да им дават шанса да намерят нови родители осиновители или приемно семейство, е недопустимо.



МРЪСНА ПРИКАЗКА



Жестокостта върху най-малките не е наш патент. Има я и в далеч по-развити в социално отношение страни.

Преди 2 седмици в Бремен бе погребан двегодишният Кевин, чието тяло бе открито в хладилника на доведения му баща. Преди това детето е било жестоко малтретирано. Майка му и доведеният му баща са наркомани. Детето попада веднъж в болница със счупване. Има полицейски доклад, че родителите му не могат да се грижат за него. Но въпреки това социалните служби решават да го оставят в дома му. Майката умира. Бащата не е в състояние да се грижи за Кевин, но социалните служби го оставят при него. След това бащата отказва на социалните работници достъп до детето. Всъщност то вече е било мъртво. Когато след съдебно решение социалните служби влизат в дома, намират тялото му в хладилника.

Това доведе до оставката на шефката на социалните дейности в общината в Бремен.

Насилието над деца и младежи е голям проблем и за Германия. Според полицейската статистика от 2003 г. насам над 112 000 хиляди деца и младежи до 18 години са били жертва на тежко насилие.

Политиците в страната реагират бързо, но засега мерките им нямат голям ефект. От немския Съюз за защита на децата говорят за "прекалена ангажираност" на властта без голям ефект.

Сега след смъртта на Кевин повечето провинции предлагат свои планове за действие. Премиерът на Бавария Едмунд Щойбер иска да прокара през Бундесрата (горната камара на парламента) закон, който да задължава родителите да водят децата си на лекарски преглед, докато не навършат пет години. В Саксония, Тюрингия, Долна Саксония, Баден-Вюртемберг и Райнланд-Пфалц също работят над модели за "ранно предупреждение за насилие върху деца".

Федералният правосъден министър Бригите Циприс залага на съдилищата, които трябва да засилят контрола в това отношение. Тя и министърът по семейните въпроси Урсула фон дер Лейен не подкрепят идеята за задължителен преглед на децата при лекар.

Те предлагат да се засилят консултациите по възпитание с родителите, създаването на курсове за преодоляване на агресията и засилване на контрола в детските градини. Министрите предлагат създаването на Федерален център за ранна помощ, който да контролира и провежда тези дейности.