Ноември донесе объркваща новина за скептиците на тема хибридно автомобилостроене. В началото на месеца "Тойота" обяви, че холандско семейство е закупило 50 000-ия Prius на Стария континент. Радостната вест вероятно е внесла сериозна доза смут и у ръководствата на европейските производители, за които бъдещето принадлежи на дизеловите технологии, а японското чудо на бензиновото въздържание не е нищо повече от излишно екстравагантен и неоправдано скъп напън с калифорнийски адресат.

Петдесет хиляди продадени коли не са кой знае колко впечатляващ резултат - особено в континентален план. Цифрата обаче се оказва изненадващо закръглена на фона на общото недоверие на консервативните европейци и прогнозите на специалистите. Завишен интерес към хибридните концепции се усеща и в България, въпреки че засега капитализацията му се изчерпва с два или три "приуса", чиито улични снимки се публикуват из автомобилните форуми в интернет като уникална екзотика. Само за няколко месеца на пазара у нас официално стъпиха двата най-одумвани модела с комбинирано задвижване. Това логично придаде на



дискусията "за и против хибридите"



съвсем земен характер за разлика отпреди, когато тя вълнуваше предимно инженерно изкушените ентусиасти. "Тойота" Prius и "Хонда" Civic Hybrid вече са тук и някогашният читателски интерес бавно преминава във фазата на предпазливото клиентско любопитство.

Официалните вносители на двата модела все още не са обявили твърди цени, а и честно казано няма закъде да бързат. Високотехнологичните хибриди със сигурност са обект на немалко запитвания, но за реални покупки едва ли става дума често в сравнение с останалата гама на "Тойота" и "Хонда". Ако се съди по ценовата политика на тези производители на други пазари обаче, Prius и Civic Hybrid трудно ще генерират неудържимо търсене точно по този параграф. Именно цената им, която надвишава тази на аналозите с конвенционално задвижване с 15 до 20 на сто, пъха един от най-силните козове в ръцете на критиците. За разлика от



Щатите, където покупката на хибрид се насърчава с данъчни облекчения,



в Европа такава практика не съществува. Вярно, американците можеха да се възползват от тази откровена дотация в угода на еколозите с ограничения, но тя се оказа достатъчна да доведе до бум в продажбите, в резултат на който за нов Prius трябва да се чака по половин година. Така на европейския купувач не му остава нищо друго, освен да седне с лист и молив в ръка и да дръпне една най-обикновена сметка за колко време ще му се изплати разликата в резултат на икономиите от гориво.

Тук обаче скептиците изстрелват втория си аргумент. Макар и несравнимо по-ефективни в режим на шофиране в градски условия в сравнение с който и да било от най-модерните европейски дизели от среден клас (собственици на Prius декларират разход от около 4,5 литра на 100 км пробег),



хибридите имат неприятния навик да си наваксват



с лихвите при активен стил на каране на по-дълги дистанции. В повечето случаи калкулациите показват, че при смесен цикъл на употреба и без допълнителни фискални стимули от страна на държавата разликата в цената може да се навакса за период от седем до девет години вместо за три, колкото примерно отнема в Щатите. За потенциалния европейски купувач такъв срок звучи по-скоро шегаджийски. Освен всичко друго шофирането в градски условия по улиците на Стария континент става все по-непривлекателно заради всевъзможни рестрикции, каквито с положителност очакват и България.



Факторът икономия губи тежест



и по друга причина, която се сочи за основна спънка пред автомобилите с хибридно задвижване в Европа. Пазарът вече предлага доста дизелови модели със съпоставим разход на гориво от аналогичен ценови клас. Технологиите в тази сфера пък се развиват с такова темпо, че класическият бензинов ДВГ постепенно се изправя пред тъжната перспектива да остане в историческите енциклопедии. Смазващата победа на дизелово "Ауди" в може би най-престижното състезание за издръжливост в света в Льо Ман заби поредния пирон в ковчега му. Ако французите не оплетат конците, "Пежо" вероятно ще направи същото догодина с 12-цилиндровия си HDi. Някои зевзеци дори напомнят, че в Холивуд надали ще се появи звезда на име Хибрид, докато Вин Дийзъл проби за нула време.

Всъщност по отношение на динамичните характеристики моделите с бензин-електрическо задвижване определено имат какво да предложат. Успешното внедряване на технологията в автомобили от луксозния бранд на "Тойота" категорично доказват това. Подобно на бюджетния си роднина Prius, хибридните модели на "Лексъс" тепърва ще показват мускули на европейски терен. Макар и съпоставими като разход на гориво и потентност, в сравнение с тях дизелите от най-ново поколение си остават обикновени тракащи автобуси, които бълват сажди право в носовете на еколозите. Това дава основание на любителите на високите технологии да забравят за усложненията, които може да сервира свръхсофистицираната конструкция на комбинираното задвижване, ограничения обем на багажника и съмнителната финансова полза от японската концепция за бъдещето на автомобила. В арсенала на хибридните модели има и още едно оръжие, срещу което засега никой в Европа не е измислил защитен механизъм. Те са първата, но изключително важна стъпка по пътя към преодоляването на световната зависимост от петрола.