Картини и други произведения на изкуството, държавна собственост, се намират по министерства, посолства, в правителството, президентството. Те радват съответните служители и техните началници, но и вдигат престижа на България пред чужди делегации.

Около 25 от платната на Националната галерия за чуждестранно изкуство (НГЧИ) в момента са във външно министерство. Преди година тогавашният министър Соломон Паси създаде в двора на институцията дори специална експозиция от скулптури и археологически находки. Около 30 от тях са собственост на Археологическия музей (АИМ).

АИМ е дал за временно ползване също така 4-5 предмета за двора на Семинарията, още толкова - за фоайето на БНР, около десетина паметника на културата - за градината на Нов български университет, четири - за американското посолство, и два - за една от изложбите на НГЧИ. Значителна част от иконите в криптата на "Св. Александър Невски" са също собственост на АИМ, както и десетте паметника, които се намират в момента в Музея за историята на София.

НГЧИ също е предоставила няколко картини за временно ползване на Националния исторически музей. В НИМ в момента се намират портретите на княз Батенберг, княз Фердинанд, херцог Ернст I Сакскобурггота, княгина Мария-Луиза и платно с интериор от Двореца в София. За разлика от галерията за чуждестранно изкуство Националната художествена галерия (НХГ) е с къде-къде повече собственост, пръсната из София.

Около 15 от произведенията на НХГ в момента са в президентството. Повечето от тях не са променяни от времето на д-р Желев - по стените там висят портретите на Паисий, цар Симеон Велики на Димитър Гюдженов, пейзажи от исторически местности, както и платна на Владимир Димитров-Майстора, Дечко Узунов, Златю Бояджиев и др. Някои от тях обаче се сменят според вкуса на всяка нова власт.

Най-много собственост на НХГ - 57 живописни платна - има в Министерския съвет. Повечето стоят там от 30 години. Има обаче и добавени в последните години. Картини на Майстора например, собственост на НХГ, красят кабинета на премиера Станишев. Галерията е дала наскоро за новото фоайе на Министерство на културата две пластики на Снежана Симеонова и четири платна на Георги Божилов. По няколко скулптурни работи са предоставени в Трявна, Ямбол и Пловдив, портрет на Левски на Владимир Гоев от НХГ виси и в Народното събрание. Портретът на Христо Ботев пък, пак собственост на Националната художествена галерия, краси кабинета на кмета на София Бойко Борисов. Столичният градоначалник се любува и на Левски, но му е личен подарък от Ставри Калинов.

"Предметите, които даваме, са предимно антични каменни паметници от сгради, които са резбовани и с различни архитектурни украси и орнаменти. Те са без надписи и нямат директна експозиционна стойност", обяснява директорът на АИМ проф. Васил Николов. Според него временната размяна е добър начин повече неща да се видят от повече хора, вместо да стоят скрити във фондовете.

Да се искат и дават за временно ползване произведения на изкуството е дългогодишна практика, която в началото на 90-те години у нас изживя своеобразен бум. Поръчки да се притежават ценности, дори временно, идват откъде ли не - от министерства, посолства, университети, други музеи и прочее институции. Мотивът - "за представително оформление на интериора".

Повечето директори трудно се разделят със собствеността си, макар и временно. Някои дори си навличат неприятности, тъй като парират нескромните амбиции на някои високопоставени персони. "Макар да имаме неща само с украсна стойност, те са част от историята на изкуството на България и не можем да ги раздаваме къде ли не", коментира зам.-директорът на НХГ Борис Климентиев. Според него дори във фонда картините не стоят пасивно, а подлежат на различни изследвания.

Въпреки че нямат лош опит след даване на картина - например тя да бъде повредена, от НГЧИ също предпочитат да дават минимални количества от фондовете си. "По-добре е самите институции да си правят собствени колекции, като купуват произведения на български автори и така поощряват родното изкуство", смята Силва Терзиянова от НГЧИ. Според нея начинът въпросната институция примерно да подобри имиджа си не е да вземе временно картина "под наем" от някой музей, а да даде средства за собствена сбирка или да инвестира в разширяване на музейните експозиции и по-широкото им показване пред публика.

Софийска градска художествена галерия също внимателно подбира картините и институциите, на които ги дава. По принцип те не предоставят под наем свои творби освен на Столична община, с която са партньори. Все пак нейни платна красят Министерски съвет, който пък дарил компютри с принтери. Подобен жест е направило и Американското посолство, на което СГХГ е предоставила няколко картини, то пък е финансирало издаването на диплянки за изложби на младите автори. "Наемът е твърде анонимно понятие, вместо това предпочитаме да правим съпричастни институциите към нашите проблеми", казва шефът на СГХГ Аделина Филева.

"Държави като САЩ и Англия например имат специален държавен фонд с произведения на изкуството, от който се взимат картини за отдаване под наем", разказва Борис Климентиев. Там и самите процедури по размяна продължават до 6 месеца. В Австрия пък има дори Агенция за отдаване под наем на картини и други произведения. У нас не само че няма такъв фонд, но няма и национална политика - кой тип произведения къде може или не може да се дават. Условията по временната размяна се записват в двустранен договор между музея или галерията и съответната институция. За параметрите само се уведомява Министерството на културата.

В началото са преговорите - искащият определя свои хора, които заедно с експертите от галерията или музея правят предварителната селекция. Това е и най-трудният момент - да се напаснат претенциите с очакванията. Случвало се е, за да одобри дадена картина, на крака да идва и самият премиер.

Обикновено в договора има условие, че всички разноски за транспортиране, съхранение, охрана, понякога и за консервация и поддържане на специфични климатични условия - се поемат от този, който взема временно произведението. „Опитваме се да получим поне нещо малко от тези размени - например нова рамка за картината", казва Климентиев. Задължителна клауза в договора е и изискването въпросното произведение на изкуството да бъде върнато веднага при евентуално поискване от музея или галерията. Обикновено срокът на наема е 3 години, но практиката е договорите да се преподписват по няколко пъти. Така де факто родните ни музеи и галерии понякога се разделят с експонатите си за 10-20 и повече години.

Картина, пластика или скулптура може да поискат освен държавни институции и частни университети - за учебни цели. Тогава обаче им се дават само репродукции. Желание да имат дадено произведение на изкуството напоследък проявяват и някои банки."В тези случаи обаче обикновено отказваме и ги насочваме към създаване на собствени колекции", обяснява Климентиев.

„Някои картини като нарисуваните на хартия например на Иван Милев или Константин Щъркелов изискват деликатен режим на излагане", казва Климентиев. Подобни творби от НХГ са били отказани точно поради тази причини на бивша министърка на културата.

Националният исторически музей пък дава под наем свои картини срещу заплащане. Сумите варират от 5 до 20 хил. лв. на картина за три години. БНР платило едва 1500 лв. за осемте картини на НИМ. Земеделското ведомство пък дори безплатно не пожелало творбите, изобразяващи боя на Шипка и превземането на Одрин, а поискало само 5 натюрморта. Иначе НИМ има 21 картини в Народния театър, 8 - в Министерството на отбраната и една в Народното събрание. "В условия на пазарна икономика е така, пък и законът не ни забранява да вземаме пари - било то за ползване на сградата ни за коктейл, или за отдаване под наем на картина", обяснява шефът на НИМ проф. Божидар Димитров. По думите му вместо да прашасват, произведенията на изкуството трябва да се показват. Особено в музеи като НИМ, които от 600 000 експоната, успяват да покажат едва 1% от тях заради недостатъчното пространство. "И другите музеи и галерии представят не повече от 2-3% от съдържанието на фондовете си", твърди той и смята, че вместо да продължават да ги дават на добра воля, биха могли да печелят поне малко от тях.