Управляващата коалиция пропусна наскоро едно вето на президента, което - ако са верни сметките на министрите, излъчени от същата коалиция, ще струва на данъкоплатците 570 млн. лв.
Ако не ставаше дума за хора с увреждания, объркването в редиците на БСП би било комично. Иронията е, че това бе най-левият ход, който партията предприе напоследък, а той стана по недоглеждане, както признават самите депутати.
Но грешки като тази предизвикват не толкова присмех, а гняв. Защото проблемът с инвалидите започва да става един от ярките примери за безсилието на властите и за нежеланието им да говорят истината. Случаят е показателен за начина, по който се вземат решения и за това как те отекват в публиката според дълбоко вкоренения стереотип за лявото и дясното.
От една страна, двойното увеличаване на регистрираните хора с увреждания само за една година означава, че на здравите болни е позволено да изяждат парите за истинските инвалиди. Дори този факт да бе широко известен, а той не е, червените избиратели едва ли са аплодирали своите депутати, когато те орязаха част от данъчните привилегии на хората в неравностойно положение.
Изобщо свръхочакванията към модерните леви през този месец са подложени на сериозно изпитание, дори и на терена на икономиката. Все по-често изглежда, че трицветната коалиция прокарва

данъчни отстъпки за богатите и по-високо облагане за бедните

Обикновено на повърхността излизат дразнещи, но все пак несъществени поправки като данъка за хазарта или някой конкретен акциз, макар че за съответния бизнес те не са никак дребни.
Политиците наричат подобни изменения знакови, вероятно защото са дразнител на общественото внимание, уморено от еднаквите им като монолитни блокове речи. Но този бюджетен сезон наистина поднесе решения, които сменят политическата посока на коалицията, доминирана от БСП. Стигна се дотам, че лидерът на ДСБ Иван Костов се обяви срещу понижението на корпоративния данък до 10%, защото то е „съвършено несправедливо в сравнение с доходите, които получават примерно квалифицираните работници". Десните поискаха и по-скорошно увеличение на пенсиите, т.е. от 1 януари, но въпреки това обявиха, че бюджетът е ляв, защото предвижда голям процент на преразпределение. Разбира се, работата на опозицията е да иска, а управляващите от всички цветове показват забележителна последователност в това, да не дават.
Но свалянето на корпоративния данък, в съчетание със слабото понижение на ДОД, задържането на осигуровките и запазването на съотношението, в което се поделят те в интерес на работодателите, е силна крачка надясно. При това големият бизнес получи предимството и за сметка на малките фирми, много от които ще плащат почти 2 пъти и половина повече. Едноличните търговци, както се знае, нехаят за печалбата и се вълнуват повече от осигурителните вноски.
На фона на тези решения бледнеят другите поводи за критики и хвалби като детските надбавки, колебливото ограничаване на помощите за бедни, ДДС за учебниците и дори най-силната стъпка в социалната сфера - увеличаването на обезщетенията за отглеждане на дете.
Някои от причините за завоя надясно са съвсем очевидни, други не се виждат, но за тях се чува, а трети са неразбираеми, но важни. Сред очевидните причини са равновесието в коалицията и международното положение. ЕС, чието влияние върху вътрешната политика тепърва ще расте, не е нито много ляв, нито много либерален. Друга част от обясненията се отдават повече или по-малко конкретно на интересите на едрия капитал, с който били свързани управляващите.
Последната и най-подценявана причина е свързана с икономическия цикъл. Стимулирането на потреблението чрез данъците или по друг начин в момента е забранена политика. Не само заради плашилото на текущата сметка, а и защото не са отхвърлени

напълно страховете от прегряване на икономиката

И тъй като не се оправдаха прогнозите, че като дръпне напред икономиката, автоматично ще се запълни дупката във външната търговия, остава да се привличат инвестиции с всички средства. Така че от конюнктурна гледна точка десният ход с корпоративния данък е напълно оправдан. Отделен е въпросът, че проблемите на платежния баланс няма да се решат само с данъчни мерки. Любопитното е, че от доста време дясната опозиция се надпреварва да предлага сваляне на ДДС, а такива искания има и в момента. Резултатът от това е, че делът на приходите от косвени данъци у нас е доста по-висок от средното за ЕС. Ще бъде интересно обаче да се проследи дискусията, когато темповете на растеж на потреблението и на вноса намалеят.
Така че недоволните в червените редици вероятно имат основание да номинират БСП за най-дясната лява партия в Европа. Но не съм сигурна дали трябва да я хулим за това, и то тъкмо сега, когато държавната хазна е примамващо пълна, а бедните и зависимите - преобладяващ дял от населението. Защото лявата политика има лоша алтернатива. И тя не е дясната, а популизмът, представен с левичарски лозунги.
За съжаление на любителите на квалификации етикетите често не стават дори за отправна точка. Ако не вярвате, приложете подхода на тези, които вярват, че истината е в обобщените числа от проектобюджета и после ги сравнете с ЕС, както е модерно. Почти нищо няма да научите и дори може да ви заболи глава, защото ще се окаже, че не само подоходните данъци, а дори и осигуровките у нас са прилични. И даже процентът на преразпределение чрез бюджета не е толкова висок, защото през последните 2 години разходите не са надхвърляли 40% (преизпълнението се спестява, което е повод управляващите да мечтаят за мащабни инвестиционни проекти). Но въпросът не е колко харчи държавата, а как го прави. Затова международните сравнения са подвеждащи - гражданите на скандинавските страни например може и да предоставят по-голяма част от доходите си на държавата, но получават още повече срещу тях и няма да им се налага да наливат милиарди на черния пазар на образователни и здравни услуги, които би трябвало да получават срещу данъците си.
Но тези дейности, които най-силно засягат ежедневието на хората, са част от волната програма на властите. Тя стои най-далеч от надзора на МВФ, ЕС и прочие институции и тъкмо в нея правителствата се провалят каскадно.
Така че въпросът не е в оцветяването на политиките, а в тяхната ефективност. Другото е обикновено прахосничество, което попада в друга координатна система.

данни за графика
Процент на държавата в икономиката

Приходите на бюджета като процент от БВП

2001	2002	2003	2004	2005	2006*	2007*
39.8	38.7	40.9	41.7	42.9	40.0	41.7

Разходите за социално осигуряване и грижи като процент от БВП

2001	2002	2003	2004	2005	2006*	2007*
14.1	14.5	14.9	14.6	14.5	15.2	14.5

* за 2006 г. - според гласуваното в закона, за 2007 г. - според проектозакона, в приходите са включени и средства от ЕС
Източник: Доклади и отчети за бюджета