Източноевропейците явно не се справиха с ролята на локомотив за стара Европа, каквато им бяха отредили преди няколко години. В Унгария, Полша, Чехия и Словакия политическите проблеми доведоха до безредици и протести, корупционни скандали и междуетнически конфликти. Не са цветущи нещата и в икономиката. Най-остро това се усеща в Унгария, където бюджетният дефицит през тази година ще достигне 10% от БВП. Какво се случва в Източна Европа?



Отричане от Стария свят



Преди три години, когато осем държави - бивши членки на съветския блок, завършиха процеса на влизане в ЕС, никой не можеше даже да си представи днешната криза. Тогава благополучната и вдъхваща големи надежди Източна Европа се готвеше да постигне безпрецедентни резултати. Икономически ръст от 5% на година, ниските данъци за бизнеса и квалифицираната работна ръка трябваше да привлекат колосални инвестиции от западни компании. Официалната финансова помощ на ЕС трябваше също да помогне за просперитета. Правителствата на източноевропейските страни, дошли на власт с лозунга за влизане в ЕС, излъчваха оптимизъм и увереност в утрешния ден.

Голяма част от източноевропейците не бяха обаче убедени в изгодата от присъединяването към ЕС. Активизираха се националистически политически движения, които проповядваха идеята, че не е добре едва измъкнали се от прегръдката на един голям брат - СССР, страните да се хвърлят доброволно в обятията на друг - ЕС. За да тушират тези настроения, правителствата бяха принудени да обещават твърде много. Така например популярното сред селското население движение "Лига на полските семейства" се обявяваше рязко срещу влизането в ЕС до момента, в който управляващите не гарантираха щедри дотации за полските фермери. Политиката на обещанията създаде у източноевропейците устойчивата вяра, че самият факт на влизането в ЕС ще доведе до икономическо процъфтяване.



Чудото не се случи



Независимо от на пръв поглед нелошите макроикономически показатели реални дивиденти от присъединяването към ЕС засега източноевропейците не усещат. Полша си остана страната с най-високо ниво на безработицата и най-неефективно селско стопанство в Европа (16% от нейното трудоспособно население произвежда в аграрния сектор по-малко от 3% от БВП, а във Франция същите 3% от БВП в този сектор се произвеждат от 4% от трудоспособното население). Унгария се оказа на границата на фалита. За да го избегне, правителството вдига данъци и съкращава социални разходи. Въпреки това по жизнено равнище унгарците не са се приближили даже до Италия или Испания.

Страните от Западна Европа пък са затънали в собствените си икономически и политически проблеми и съвсем не им се занимава с повишаването на жизненото ниво на Изтока. Източноевропейците могат свободно да се придвижват в ЕС, но продължават да работят главно нелегално, тъй като трудно получават нужното разрешение за легален труд.

И докато специалистите се затрудняват да определят ползата от такава миграция за западния пазар на труда, те са категорични, че самата Източна Европа не печели от нея. Вместо да развива своята национална икономика, най-активната и квалифицирана част от населението напуска страната. По неофициални данни само от Полша са емигрирали около 2 млн. млади хора, като само половината от тях работят легално.

Можеше ли да бъде другояче? Исторически погледнато, Източна Европа нито веднъж не е била люлка на икономическо чудо. За да прекъсне тази тенденция и да мине в качествено ново състояние, всяка източноевропейска страна трябваше да разработи своя стратегия за развитие, да намери конкурентни предимства и да заложи на тях. Така както навремето постъпи Испания например. Източноевропейците имаха прекрасен шанс за това - страните преживяваха национален подем и все още не бяха вързани с правилата на ЕС. Да се създаде и реализира подобна стратегия обаче не е лесна работа, тя изисква наличието на ярък лидер и силен екип.

В Източна Европа обаче в момента на влизането в ЕС властите послушно следваха командите на Брюксел, чиято основна задача бе не националното развитие, а изпълнението на безкрайните нормативи на Еврокомисията. Те упорито убеждаваха своите избиратели, че най-важното за страната е влизането, а по-нататък под мъдрото ръководство на Брюксел всичко ще се нареди от само себе си.



Без воля за подвиг



Фактически онези непопулярни икономически реформи, с които сега се опитва да спаси страната унгарският премиер Дюрчани, трябваше да бъдат извършени преди 3 години. Но тогава правителството бе притиснато между ангажиментите пред Брюксел и големия бизнес, от една страна, и необходимостта да се омилостиви електоратът, за да не се противопостави на "европейския избор". В редица страни на проведените референдуми гражданите едва не казаха "не" на ЕС (като в Полша). Затова не е странно, че нито едно източноевропейско правителство не посмя да каже честно на избирателите си, че за подобряването на жизнените стандарти - при това в достатъчно отдалеченото бъдеще, те ще трябва здраво да се потрудят. Вместо това те наблягаха на добрата икономическа ситуация, която след влизането в ЕС ще стане още по-добра. Това всъщност е онази лъжа, за която така образно се изказа Дюрчани: "Нито една европейска страна не постъпи така тъпо като нас. Аз едва не умрях, когато в течение на година и половина ние трябваше да се преструваме, че управляваме. Вместо това ние лъгахме - сутрин, обед и вечер".

Лъга не само той, лъгаха всички, просто само той си призна. За да поддържат у населението усещането за ръст на благополучието, правителството трябваше да намали данъците и да увеличи бюджетните разходи. Това обаче доведе до огромна държавна задлъжнялост и бюджетен дефицит.

Не се оправдаха надеждите за ръст на чуждестранните инвестиции и нашествие на западен капитал. Капиталът, разбира се, дойде и купи всичко, което му се стори интересно, но не започна да създава нищо ново и крупно. Инвестициите бяха главно в покупката на приватизиращи се предприятия, а доходите от това кабинетът похарчи за запълване на бюджетни дупки. Очакването за износ на производство от Западна Европа в Източна се оказа силно преувеличено. Много западни предприятия искаха, но не се решиха да направят тази стъпка. В Германия например профсъюзите организираха мощен отпор срещу износа на производство. Немските работници се съгласиха да работят по-дълго и за по-малко пари само и само заводите да не бъдат пренесени в Източна Европа. Онези, които се решиха да изнесат част от производството, се насочиха към Китай, където все още е много по-евтино (преди влизането в ЕС заплатите и цените в Източна Европа скочиха), а и китайският пазар е по-голям и расте по-бързо.



Добре дошли в периферията



Мнозина и досега не могат да проумеят как отличните икономически показатели в отчетите на източноевропейските страни могат да се съчетаят с толкова лошо реално положение на нещата в региона. Съществува мнение, че новите са подходили "творчески" към съставянето на статистиката, както това навремето направи Гърция, за да влезе в еврозоната. На тази мисъл навежда и коментарът на еврокомисаря Хоаким Алмуния, който разкритикува унгарската финансова отчетност, отбелязвайки твърде голямата доза измисленост в нея.

Наистина трудно е да си представим, че в ЕС не са забелязали тази практика. Естествено, решението беше по-скоро политическо. Някои страни бяха взети "на доверие", разчитайки да се оправят с тях по-късно. Най-красноречивият пример за това е Полша, чието присъединяване така страстно желаеше Германия. В момента на влизането в ЕС над 30% от населението на тази страна бе фермерско, а безработицата бе около 20%. Бе много трудно да се намерят в реалността признаците за икономическия ръст, така смело рапортуван на хартия. Днес икономиката на Полша е в приблизително същото състояние: голяма безработица, бедни селяни, които почти нищо не могат да продадат на европейския пазар - там има достатъчно френски и испански производители.

В Брюксел обаче и сега не виждат поводи за безпокойство и продължават да настояват, че Източна Европа трябва да продължи да следва съществуващата система, а не да изобретява някакви собствени планове за развитие. Следващата поставена цел е влизането в еврозоната.

"Ако говорим за икономическата ситуация, Полша и Чехия се намират в благоприятен период на внушителен икономически ръст. Очаква се тази година ръстът на полската икономика да е 5,3%, а в следващата - 4,3%. В Чехия тази година да е 6%, а следващата - 5%. В Унгария фискалните проблеми ще понижат икономическия ръст до 2%. Ако говорим за политическата ситуация, аз не бих я характеризирал като криза, а по-скоро като политическа неопределеност. Независимо от всичко това трите страни трябва да направят еднозначно приемането на еврото свой политически приоритет. Но аз не очаквам тези страни да влязат в еврозоната в текущото десетилетие, както това бе планирано преди няколко години. Има различни причини за забавянето. В Чехия и Полша това е преди всичко липсата на политическа воля минаването към евро да се постави като приоритетна задача, а Унгария не е икономически готова за това. Според мен Полша и Чехия ще могат да минат на евро между 2010 - 2012 г., а Унгария - две години по-късно", смята главният икономист на Deutsche Bank Норберт Валтер.



Изтрезняването



Сега бъдещето на източноевропейските страни зависи от това колко адекватно могат да оценят ситуацията, в която се оказаха. Може да се говори за два варианта за изход от ситуацията.

Първият е унгарският. Правителството най-накрая казва на народа истината за действителното положение на нещата и започва жестоки икономически реформи - съкращава социалните разходи, а всички възможни данъци се повишават. На оздравяването на унгарската икономика обаче може сериозно да попречи националното популистко движение, което оглави вълната протести. Засега правителството на Дюрчани удържа фронта, не без помощта на Брюксел. Ако обаче то сериозно се разклати и падне, на власт най-вероятно ще дойдат десните популисти от "Фидес". Тогава Унгария ще тръгне по втория възможен път, по който уверено крачи Полша.

Полският път - това е здраво омешана с популизъм постоянна политическа нестабилност, липса на силен лидер, който би спечелил доверието на населението, за да проведе болезнените реформи. Сегашното полско правителство начело с близнаците Качински, дошли на власт благодарение на популистката програма на партията "Право и справедливост", обеща да направи държавата по-евтина, да построи жилища за бедните и да се бори с корупцията. Сформирайки правителство с откровено маргинални партии като "Самоотбрана" и "Лига на полските семейства", полското правителство напълно върза ръцете си. За никакви икономически реформи не може да става дума, тъй като те моментално биха свалили кабинета. Полша все повече затъва в блатото на популизма.