В София има една безлична улица с юнашко име - "Хайдушка поляна". На нея се намираше гордостта на соцмузикалната звукозаписна индустрия "Балкантон". Там е и адресът на едно специфично учреждение, чието местоположение преди години беше класифицирана информация.

То излезе на светло през март 1997 г., когато пред сградата бе извършена смяна на директора й от тогавашния президент Петър Стоянов. На мястото на Бриго Аспарухов дойде Димо Гяуров. След това "Хайдушка поляна" 12 А отново потъна в тайнственост. Ситуация, която не се промени и при излизането на Гяуров и влизането на сегашния й шеф - ген. Кирчо Киров.

И така щеше да продължи да бъде още дълго време, ако един трагичен случай - смъртта на архиваря Божидар Дойчинов, не извади наяве всякакви догадки и инсинуации, включително и потискани междуинституционални войни.

Драматичността допълнително бе помпана с нищо необяснимото и до момента мълчание на отговорни хора и ведомства - от МВР, прокуратурата, президента, премиера, правителството и, разбира се, най-вече на самата Национална разузнавателна служба.

Случаят бе крит 24 часа, българските медии узнаха за смъртта на Дойчев от лондонски сайт, позовал се, забележете, на източник от Еврокомисията. Историята заприлича на шпионски филм от студената война, а самата НРС на една "Шпионска поляна", на която всичко е на показ, само участниците си мислят, че са скрити и



мълчат като "разузнавачи на разпит"





Това даде повод дори на авторитетни западни издания да пишат за сянката на студената война в българските служби, за това, че самоубийството е странно, за властови смущения покрай него.

Има няколко въпроса, които и до ден-днешен нямат отговор. Защо НРС и МВР не съобщиха за случая?

Хора на властови позиции, вместо да потърсят отговор, предпочетоха да се присъединят към обществената почуда. Главният прокурор Борис Велчев обяви своята изненада като гражданин, че не било съобщено навреме за самоубийството и той нямал "разумно обяснение" за подобно поведение. Независимо че на "Хайдушка поляна" са се явили негови подчинени от Военна прокуратурата.

Шефът на парламентарната комисия по вътрешна сигурност Николай Свинаров също бе много възмутен: "Това, че се допусна изключително неприятен гаф с укриването на информация, за мен е ясно и това трябва да бъде проанализирано. Подобно забавяне на информацията и като че ли живеем преди 20 години да я получим пак от западни медии, за мен беше изключително лош знак към демократичните процеси в България, в това число и към демократизирането на статута на специалните служби". Но от друга страна, неговата комисия нямала правомощия да се занимае със случилото се, НРС е на подчинение на президента, а той не можел да бъде викан за парламентарен контрол, главният прокурор нямало за какво да бъде канен да говори за хода на разследването и т.н. И вътрешният министър Румен Петков заобяснява някак критично, че не било работа на МВР да обявява смъртния случай, че имало разминаване в информацията и в координацията. А директорът на НРС Кирчо Киров пък каза, че господар на разследването е прокуратурата и той не може да каже нищо конкретно.



Самоубийства стават навсякъде,



наскоро по собствено желание се разделиха с живота шеф в Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" и бивш вътрешен министър.

Но нещата не са сравними, а заради закъснелите, странните и даже многозначителни реакции властта е изправена пред наистина кризисна за авторитета на страната ситуация. Ако всичко продължава по същия начин, ако някой си мисли, че всичко е отминало и ще бъде забравено, много се лъже. Просто червейчето на съмнението е пуснато и на Запад, и на Изток.

Очевидно трябва да се действа бързо, точно, честно. И да се отговори веднага на няколко въпроса:

- Кой е виновен за късното информиране на медиите и обществото?

- Защо МВР не е съобщило?

- Защо прокуратурата не е съобщила? Защо Военната прокуратура пое разследването на самоубийството на Божидар Дойчев, след като той не е волнонаемен?

- Защо самата НРС мълча?

- Какво се е случило? Самоубийство, подтикване към самоубийство, убийство?

- Върху какво точно е работел Дойчев преди смъртта си? Какъв е бил неговият статут, какво е щяло да бъде близкото му професионално бъдеще?

- Защо прокуратурата не обявява резултати от разследването? Колко време й трябва още и защо?

- Защо обичайно словоохотливите в такива случаи институции като прокуратура и МВР сега мълчат?

Извън липсващата конкретика около случая "Дойчев" пак трябва да се заговори, че половината спецслужби и в момента работят в законодателен вакуум, по някакви актове отпреди 16-17 години, без яснота на кого точно са подчинени, без разбиране за това кой им поставя задачите, какви са им приоритетите, какво са свършили.

А кой президент, кое парламентарно мнозинство, кое правителство не обещаваше, че ще изготви, ще предложи или ще приеме законова рамка. За да е всичко ясно, открито и в норми. А не тайнствено, безконтролно и съмнително. Така и на никого не му стигнаха хъса и силите да се пребори със статуквото. Това е първопричината дори и случаят "Дойчев" да се окаже действително само семеен, загадъчността още дълго да витае. Всъщност толкова по-зле, ако една банална трагедия, каквато може да се случи навсякъде, може да бъде с лекота интерпретирана във всякакъв контекст. Разузнаването, МВР, прокуратурата дадоха повод за това.