Саша Барон Коен си изпълни програмата - направи скандал, прочу се в цял свят, подписа изгоден договор, спечели големи пари. Филмът "Борат: Културен обмен с Америка за напредък на великия братски казахстански народ" бе забранен в Русия и Казахстан, оглави класациите в САЩ и Великобритания, подтикна жителите на румънското село Глод да заведат дело срещу наглеца, задето ги е омаскарил, а кинокритиците накара да се чешат по главите и да се чудят какъв жанр е полудокументалната, весела, дебилна, хиперпросташка лента, която анализират.

Героят на Коен, казахстански тележурналист и откровен идиот, стана достатъчно популярен, за да го преразказвам. Безумните хиперболи как живее с крава в родния си дом, как мисли асансьора в американския хотел за стая, как се мие в тоалетната чиния, пере си гащите в езеро, носи си в чантата жива кокошка, облекчава си дебелото черво в пликче, което после връща на масата, където вечеря с американски специалисти по етикет, са само част от остроумията на Коен.

Самият филм като киноизкуство не ми е бог знае какъв обект на размишления. Както се казва, има си уши за всяка чалга, има си пътници за всеки влак. Един кретен снимал, други кретени гледали и се радвали като деца как двама голи мъже, от които единият 140 кг, се борят и си седят един другиму на суратя, защото първият видял как вторият мастурбира връз картинката на виртуалната му любима Памела Андерсън... Луд на шарено, както се вика...

Вълнува ме друго - защо това чак толкова се нрави на масовия англосаксонски зрител? Какви нови и деликатни струнки в душата на средния англичанин и американец дърпа виртуозът Коен, този нов Паганини на киноизкуството?

Отде иде тази масова симпатия към бликащото като шампанско негово творчество, та тъй весели душите на част от най-цивилизованите люде на планетата?

Мислих-мислих, па нищо друго не можах да си отговоря,



освен: от сърцето иде



Това сърце е ужасно изтормозено - от ежедневните усилия да съответства служебно, да държи в ума си всички падежи, всички безопасни маршрути от и до вкъщи, всички разпродажби, всички кодове, всички здравословни илачи за бодрост, заспиване и размножение, за храносмилане на здравословните храни и здравословното им сетне отделяне и още седем-осем хиляди дребни житейски притесненийца... Голяма радост на това сърце е да спечели много пари, ама то става трудно и най-често изобщо не става. Друга радост, по-лесна, му е да знае, че някъде далече в ROW* живеят хиляди тъпи копелета, на които единствената цел в живота е да бъдат на негово място. И които още спят с кравата си в една стая, не са виждали хотел, не са открили топлата вода, бъркат си в носа пред камерата, снимат порасналите си синове по пишка, и разбира се - мразят евреите.

Като покаже на такова изтерзано сърце Саша Коен такъв един типаж като Борат, то като мехлем и разтуха му идва видяното, убеждава се то в своя висш произход и огромен късмет.

Самият Коен се учуди защо Казахстан се обижда от "Борат". То си е за чудене. Като се има предвид, че химнът на въпросната държава във филма е изпят подобно ария на пациент с мания за величие, жителите й са представени като изроди, които се женят на 11, а забавленията им са безразборен секс, трепане на цигани, проституция и фестивали, в които евреите са основен обект на гавра.

А не би ли могъл да измисли фиктивна държава, примерно Чучмекистан, този Коен, питат някои. За да няма скандал?

Би,



ама тъкмо скандал му е нужен,



ще кажа аз.

Не че Казахстан е на прицел - той е нещо като метафора на голяма част от ROW; снимано е в циганско румънско село, звучи българска песен, крадена е музика от филми на Кустурица, за прототип пък нарочват турчин и жител на Южна Русия...

Ще рискувам да предположа, че филмът се харесва на въпросната публика, защото илюстрира нейното желание останалата част от света да е тъкмо толкоз дебилна; така битието на тази публика по се услажда. Неслучайно във Великобритания се появиха най-истерични материали за ужасните българи и румънци, които ще залеят Острова и ще докарат там СПИН и нечувана престъпност. Фактът, че у нас престъпността е по-ниска и че сигурно имаме и нещо привлекателно, щом британци се устремиха да карат старини тук, не ги ободрява духом.

Други смешки: Борат е върл душманин на циганите и евреите, дори си купува пищов, за да се пази от евреи в САЩ. Когато възрастно еврейско семейство добродушно го приютява и му носи закуска, той е сигурен, че го тровят. И хуква да бяга с дебелия си продуцент, защото евреите са магьосници и са се преобразили в хлебарки (!). Още смешки от "Борат": малоумни евангелисти в своя църква пеят химни за Исус Христос. Нашият херой също е включен в шоуто, изповядва надеждата г-н Исус да му осигури Памела Андерсън. По възможност девствена.

Изящен хумор, дума да няма.

Разбира се, всеки има право да снима и интерпретира, както си ще, както и да бъде съден след това, по примера на измамените статисти от румънското село.

Но и аз имам право да си кажа мнението. И ето, казвам го: дълбок кретенизъм си сътворил, Коен.

А понеже в зората на изкуството ти е имало хора като Чарли Чаплин, това развитие на нещата ме изпълва с униние.

---------------------



*ROW - Rest of the World, така казват американците на всичко, което е Казахстан, Боливия, Чехия, Китай, Бряг на Слоновата кост, Финландия, България, Антарктида, Франция, Бангладеш, Ирак - изобщо, задният двор на света.