|
| Красимир Димитров |
- Г-н Димитров, въвежда ли се цензура с последните поправки в закона за личните данни?
- Поправките в закона засягаха няколко различни материи. Това, за което ме питате, е за новата алинея, с която се предвиди, че този закон се прилага за обработване на лични данни за целите на отбраната, националната сигурност и обществения ред, както и за нуждите на наказателното производство доколкото в специален закон не е предвидено друго. Обработването на данните се извършва под контрола на съответния държавен орган. Смятам, че е важно тази норма да се прилага разумно. По твърдение на всички експерти от ЕК специалните закони не са повече от 5% от цялото законодателство и в страните от ЕС има практика те изрично да бъдат изброени. В България не е така. У нас все още действа закон за пчеларството например, който задължава всеки пчелар да постави пред пчелина си табелка с всички данни за себе си, включително ЕГН. С промените през 2005 година комисията за защита на личните данни би трябвало да дава становище по всички закони, преди да бъдат разгледани в НС, но невинаги се обръщат към нас.
- Вашата комисия може ли да поиска корекция в някои специални закони, като този за пчеларството например?
- Нямаме законодателна инициатива. Ние можем да изразим становище и да го дадем на МС или НС, но някой друг трябва да инициира промените.
- Къде на друго място има примери за несъответствия?
- В данъчното законодателство например съществуват разпоредби, които не са съвсем в унисон със закона за защита на личните данни. Най-вече при огласяване на данъчни задължения. Едва ли това е методът, който трябва да се използва, за да се съберат задълженията.
- Какво означава данни за обществения ред да се събират под надзора на специализиран орган? Тук журналистите могат ли да бъдат ограничавани?
- Надявам се да не се стигне до такъв резултат най-малкото защото това е дейност, която се извършва в обществен интерес. Не може някой да се скрие зад закона, ако смята, че информацията не трябва да стане достъпна за обществото. МВР ще има сериозна роля в този процес, ще се засили ролята и на съдилищата.
- Каква точно ще бъде ролята на МВР?
- Под контрол би трябвало да се разбира да се избегне незаконосъобразен достъп до лични данни, а не да се спре информацията, да се консервира и да се накърни правото на достъп на физическото лице. Това е едно от тревожните неща. В комисията имаше няколко жалби, повечето висящи, в които се твърди, че определена информация е заличена от полицейските регистри за дадено лице, но се оказва, че не е.
- Как проверявате дали МВР спазва указанията ви да заличи информация, която няма право повече да съхранява?
- МВР ни осигури достъп за проверка. Но проблемът е в техните представи. Те твърдят, че информацията е заличена, а тя се запазва някъде. Тогава обаче тази информация не би трябвало да се взема предвид. Не може лицето да се счита за криминално проявено, след като е оправдано от съда. Или ако му е наложено административно наказание.
- Наясно ли са администраторите на лични данни кога и как да ги предоставят на трети лица?
- Този проблем ще се задълбочи с отпадането на чл. 35 , ал. 2 от закона, с който се регламентираше, че администраторите на лични данни могат да ги дават на трети лица или други администратори, ако източникът на данните са публични регистри или документи, съдържащи обществена информация, както и в други изрично предвидени от закона случаи. Тази норма ще я възпроизведем в правилника към закона, защото може да настъпи хаос. Все още администраторите в много отношения нямат готовност и не са сигурни кога и как да предоставят данни. От друга страна, много пъти се предоставят данни, без да има основание за това. Говоря дори за случаи, когато се прехвърлят данни с цел някакво облагодетелстване или други интереси.
- Имате ли такива жалби?
- Комисията не е сезирана за т.нар. продажба на лични данни, макар че във всички страни личните данни са една изключително скъпа стока. Мога да дам само един пример - за да съществува една компания за директен маркетинг, е необходимо тя да има база данни с хора или търговски дружества. Това е началното необходимо условие. Затова, когато някой се обърне към компанията, че дадена стока или услуга трябва да бъде представена, тя трябва да знае към кого да се насочи. Тук възниква въпросът как се събира и поддържа тази база данни. Преди година в комисията имаше няколко случая във връзка с директен маркетинг и се установи, че се използват различни източници. Но истината е, че не може да се докаже откъде точно са взети личните данни. Твърди се, че се използват публични регистри, като БУЛСТАТ например. Но това невинаги е достатъчно, защото там не се придобиват достатъчно данни за физическите лица. Тази година също имаше такива жалби. Защо един счетоводен продукт се предлага на счетоводител, а не на случайно лице? И то на счетоводител, който се смята, че ще го купи. В този смисъл приехме нещо, което може би изпреварва развитието на проблема у нас. Приехме решение, че когато едно физическо лице без неговото съгласие попадне в база данни на компания за директен маркетинг, тя трябва да докаже откъде е придобила информацията за него и незабавно да го уведоми. За да може то да упражни своето право, ако иска да бъде заличено. За съжаление ние още нямаме такива механизми за реално упражняване на това право. В страни от ЕС като Германия, Франция и Полша се посочва например в телефонния указател, че лицето не желае неговият телефонен номер да се използва за директен маркетинг.
- Някой в България изчислявал ли е какви са загубите от т.нар продажба на лични данни или от кражбата им в интернет? В САЩ са изчислили, че щетите им възлизат на около 110 млрд. долара.
- Това е сериозна цифра, но и страната е голяма. Към момента аз нямам представа за обеми и щети, защото много трудно се установява и доказва продажба или прехвърляне на лични данни с такава насоченост. Но при всички случаи предполагам, че явлението съществува. Определени база данни от миналото са преминавали от един администратор към друг. Много важно е лицето да не пострада от цялата история. За кражбите в интернет имаме добро законодателство, синхронизирано с ЕС. Въпросът обаче е технически. Не съм чул за шумни компютърни престъпления за влизане в масиви данни. Но смятам, че такива случаи може би съществуват.
- Натъквали ли сте се на случаи, когато българи са пострадали в резултат на злоупотреба с техни лични данни?
- Имаше случай, когато определено лице е задължено като поръчител по кредит на лице, което не познава. Предполагаше, че е представено ксерокопие на личната му карта или от ксерокопие е направена фалшива и някой се е явил в банката вместо него да се подпише като поръчител. Понеже кредитополучателят беше изчезнал, срещу него бяха насочени претенциите за връщане на кредита. Случаят не е приключил.
- В момента все още има доста институции, които задържат на входа си личните карти?
- Убеден съм, че има. Смятам, че това противоречи не само на нашия закон, но и на закона за българските документи за самоличност. Повсеместно е използването на личната карта като някаква много ценна вещ. Искат я дори ако ползваш книга в библиотека или си в хотел. Най-малката опасност е, че не се знае кой има достъп до задържаната лична карта. Самата тя може да бъде загубена и отговорността за това ще носи самото лице, а не този, който я е задържал. Под формата на жалба обаче този въпрос не е поставян при нас.
- В столичния градски транспорт масово се искат лични карти от нередовни пътници. Това законно ли е?
- Категорично смятам, че нямат основание да ги искат.
- Когато стартира Биг брадър, комисията ви беше сезирана за неправомерно задържане на лични данни на участниците. Сега има ли нови възражения?
- Не, срещу "СИА Адвъртайзинг" не е имало нови оплаквания. Тогава беше извършена сериозна проверка. Основният проблем беше свързан с правилата за съхраняване и унищожаване на данните. Защото информацията, която се събираше при т.нар. кастинги, беше много сериозна, попълваха се въпросници с изключително интимни данни. Ние тогава задължихме "СИА Адвъртайзинг" да унищожи данните за лицата, които не участват в шоуто.
- Как стоят нещата с "Биг брадър" на работното място? Нерегламентираното видеонаблюдение превръща ли се в проблем?
- Проблемът за видеонаблюдението става един от най-сериозните в България, защото този технически способ започва да се използва доста широко и в много случаи, когато няма оправдание за това. Използването му за контролиране на работници от работодатели и на пациенти от ръководства на болници е нещо твърде опасно, защото това е чувствително навлизане в личната сфера. Затова и жалбите през тази година са много. В началото на следващата с това ще бъдат свързани голяма част от плановите проверки на комисията.
- Вашата комисия беше сезирана от гражданка за това, че съдът нарушава закона за личните данни, изпращайки решенията си до ГРАО?
- Това дело продължава да бъде висящо. То е за промяна в регистрите, които се обработват за гражданско състояние - след развод, при осиновяване и т.н. Но вместо съдът да изпрати съобщение, което съдържа информацията, която подлежи на вписване - че семейното положение и фамилното име се променят - се изпраща цялото съдебно решение. В него се съдържат и много други обстоятелства, които са лични чувствителни данни. ГРАО например не се интересува от това с кого са поддържали физическите лица интимни отношения и други подробности от свидетелските показания. Когато пък делото е гледано на закрити врати, това означава, че и публичността до него не е достъпна.
има хляб в тая интервюираща!