Заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Савин Ковачев е роден на 17 декември 1961 г. в Пазарджик. Завършил е право в Софийския университет. Бил е адвокат, юрист на Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус, експерт в строителното министерство. Говори 4 чужди езика: френски, английски, испански и руски.



- Преди седмица депутатите буквално се изпокараха кой да стопанисва плажовете. Как си обяснявате тези брожения, до които се стигна при приемането на проектозакона за устройството на черноморското крайбрежие?

- Самата тема на броженията е на кого да бъдат плажовете. Първоначално вносителят в лицето на Министерският съвет предложи те да бъдат държавни, какъвто е поне духът на конституцията. Между първо и второ четене на закона се зароди нова идея, която беше материализирана от народните представители Ангел Тюркеджиев, Борислав Владимиров и Марина Дикова от НДСВ. Те решиха, че трябва да се направи децентрализация в областта на стопанисването на плажовете и предложиха от съществуващите 210 плажа в момента на държавата да останат около 19, а останалите да бъдат прехвърлени на общините и да станат общинска собственост.

Това предложение беше прието от ресорната парламентарна комисия по местно самоуправление, въпреки че аз се противопоставих на идеята. По този начин проектозаконът беше внесен и в пленарна зала.

Миналия петък в пленарна зала обаче БСП с два аргумента твърдо се обяви против идеята плажовете да бъдат дадени на общините. Първият е, че текстът на конституцията в това отношение е много ясен и не се дава възможност плажовете да бъдат общинска собственост. Тоест парламентът взима противоконституционно решение. И това беше констатация на колегите Янаки Стоилов, Станимир Близнашки, Михаил Миков, които са конституционалисти. Действително има решение на Конституционния съд, което беше показано както в ресорната комисия, така и в пленарна зала. То е от 1997 г. малко след като влезе в сила Законът за общинската собственост. В чл. 18 от конституцията има няколко категории обекти, които се споменават и които биха могли да станат общинска собственост. Според колегите юристи обаче това важи само за една част от обектите. Счита се, че някои от обектите не могат да бъдат разделени на общинска и държавна собственост и плажовете са сред тях.

Другата идея, която се застъпва от народните представители, но вече по целесъобразност, е, че дори да приемем това разделение на собствеността, то реално надали е възможно. Защото плажовете са обект от държавно значение и имайки предвид все още не много положителната практика на общините по крайбрежието, един такъв експеримент може да бъде опасен. Най-малкото защото ако държавата загуби контрола, може да се загуби това национално богатство и да се унищожи ресурс, който сериозно ще удари туризма.

- Вие също се обявихте срещу идеята крайбрежната ивица да се стопанисва от местната власт.

- Аз лично смятам, че решението на Конституционния съд е малко неясно и може да се тълкува двузначно. Хубаво е депутатите да инициират консултация със сега действащите конституционни съдии, за да не се препятства влизането на закона за черноморското крайбрежие в сила и да се изчистят недоразуменията. Според мен имаме както аргументи "за", така и аргументи "против" общинската собственост. От гледна точка на целесъобразността мисля, че имаме три решения.

- Какви са те?

- Първото, което засега подкрепям най-силно, е плажовете да останат държавни, поне докато общините не покажат положителен сигнал в политиката си. Защото плажовете са обекти с национално значение и би трябвало да бъдат държавна собственост, но не понеже държавата е по-добрият собственик, а защото плажовете са на всички ни. Те не са само на 15-16 крайбрежни общини и не би следвало толкова общински съвета да извършват управленски действия с тях и да ги дават на концесия. И не съм убеден, че общините имат ресурс да ги дават на концесия, защото те нямат нито финансов, нито административен капацитет да правят такива процедури. Те са трудни и дори ние, които имаме натрупан опит в министерството, не успяваме да организираме повече от 8 концесионни процедури за година.

- Има ли компромисно решение?

- Ако трябва да се търси такова, първо може да се направи една процедура по Закона за държавната собственост и с решение на Министерския съвет плажовете да се предоставят безвъзмездно за управление на общините. Местната власт би могла да ги стопанисва, като създаде например общински предприятия, които да поемат тази дейност. И ако установим, че даден плаж се стопанисва лошо, ще можем да го вземем обратно. Друг компромисен вариант е разделението да не се прави в такива пропорции, а примерно 60:40 в полза на държавата. И знаковите плажове действително да останат държавна собственост.

- В хода на обсъжданията на проектозакона от Асоциацията на Черноморските общини предложиха за местната власт да се отчислява определен процент от приходите от концесионните възнаграждения. Дори имаше предложения парите изрично да се дават за изграждане и обновяване на инфраструктурата. Не ли това по-резонното решение?

- Самите ние го бяхме предложили в първоначалния вариант на закона, но Министерството на финансите не одобри финансовата ни обосновка и този текст отпадна. Сега впрочем има такъв запис в закона, но забележете - депутатите го сложиха за плажовете, които ще останат държавни. Не стига, че даваме на общините 190 плажа, но им предоставяме и още 30% от държавните плащания.

Но в закона няма текст, който изрично да задължава местната власт приходите от концесионните възнаграждения да се инвестират в изграждане на инфраструктура. И според мен един такъв запис би противоречал на принципите на финансовата децентрализация. Защото се получава следното - подаряваш му например 5 лв. и му казваш: "Аз ти ги подарявам, но ще ги изхарчиш само за боза". Още повече че някои общини доста добре се справят с инфраструктурата, тъй като събират добри такси от туристите.

- Обществото остава с впечатлението, че проектозаконът за Черноморието твърде много се забави. Няма ли той да се приеме твърде късно и едва след като всички играчи вече са се наместили на атрактивните парцели?

- Нямам сведения, но ми се струва, че някои вече са отишли доста напред. Нещо друго, което според мен също ще предизвика скандал, е, че всъщност депутатите решиха своеобразните охранителни зони А и Б да влизат и в градовете и селата по крайбрежието. И вече започна да се поражда напрежение, за Варна и Бургас специално. Защото ако се вземе един пергел и се тегли от която и да е точка на брега едно разстояние от 600 метра, за Варна например това означава, че 2/3 от старата градска част отива на височина на сградите 7-10 метра (три етажа - б.а.).

- Неотдавна предложихте увеличение на концесионните такси за добив на пясък, скално-облицовъчни материали и други полезни изкопаеми. Защо?

- Защото сумите са символични. Един голям концесионер например годишно добива суровина от около 2.5 млн. тона от една кариера. В същото време плаща едва 100 000 лв. концесионна такса на държавата. Затова самият аз настоявах да увеличим таксите 10 пъти, но след дебати с браншовите организации, решихме да ги вдигнем между 3 и 5 пъти. Промяната ще се отрази в методиката за образуването на концесионните възнаграждения, която трябва да се приеме от Министерския съвет.

- Неотдавна самите съсловни организации алармираха за проблеми с бавенето на разрешителни за подземните богатства, а казусът стигна чак до Европейския парламент.

- Действително те подадоха сигнал. В интерес на истината, в нашето министерство работим със смешно малък щат - специално по концесиите. Личното ми мнение обаче е, че действащите в момента кариери са абсолютно достатъчни за България. Може би в някои региони на страната има необходимост допълнително от 1-2 кариери, и то когато започне изграждането на по-големи инфраструктурни обекти от типа на магистрала "Люлин", или "Тракия", или на "Дунав мост 2".

Много са малко и тези, които трябва да ги контролират. Вярно, че от Министерството на околната среда доста ходят по обектите, но те гледат нещата най-вече от гледна точка на екологията. И ние трудно можем да хванем какъв е реалният добив, който се осъществява. Това е по-страшното, не толкова, че концесионните възнаграждения са малки.

- Сделката за магистрала "Тракия" обаче като че ли остана знаковата и най-проблемната концесия?

- Според мен е твърде възможно сегашният договор да не влезе в сила. Предстои Министерският съвет да се произнесе по сделката. Моята работа свърши официално с преговорите. Разработват се вече други модели. Възможно е да има нова концесионна процедура. Проблемът е, че една концесионна процедура трае 300 дни по закон. Тоест не можем да съкратим чувствително срока. И е възможно, ако държавата реши да задели пари, трасето да се доизгради по Закона за обществени поръчки. Най-малкото така ще скъсим сроковете за довършването на магистралата от София до Бургас.