Съдия Марияна Георгиева от Софийския районен съд е отхвърлила като недоказани исковете срещу лидера на "Атака" Волен Сидеров за тормоз и подбуждане към дискриминация на основа на сексуалната ориентация. Срещу Сидеров има общо 7 дела и това е второто, което приключва.
Без уважение остава и молбата на Аксиния Генчева, Дамаскин Дуков, Десислава Петрова и Христо Моллов Сидеров да бъде осъден да се извини публично и да спре да прави дискриминационни изявления във връзка със сексуалната ориентация. Четиримата, които твърдят, че са хомосексуалисти, заведоха делото заради няколко изказвания на лидера на "Атака". Сред тях е това от парламентарната трибуна отпреди година, когато Сидеров нарече колега депутат "отявлен хомосексуалист". Обидни според ищците са и думите му: „...всевъзможни изявления на всякакви гей организации, педерастко-лесбийски сборища и прочие се отразяват широко и мощно", „...най-после българите ще имат своето представителство в парламента. Там няма да бъдат само педерасти, цигани, турци, иностранци, евреи и всякакви други, а ще има само и единствено българи…!"
По време на процеса Сидеров се защитаваше, че цитатите са в непълен вид и не може да вземе становище по тяхното авторство. Съдът приема, че авторството на депутата не е доказано, а четиримата хомосексуалисти не са посочили достатъчно доказателства, за да защитят тезата си. Така например вместо официалните протоколи от заседанието на НС по делото е представена извадка от интернет страницата на парламента. За другите дискриминационни изявления на Сидеров пък била разпитана свидетелка от Българския хелзинкски комитет. При това тя не била слушала изказванията в оригинал, а от неофициален архив на БХК. И съдът намира, че показанията на свидетелката не са убедително доказателство. Решението не е окончателно и може да бъде атакувано пред градския съд.
През юли друг състав на СРС осъди осъди Волен Сидеров спре да подбужда към дискриминация. Делото бе заведено от арменката Юлиана Методиева. Тогава съдът посочи, че с изказванията си Сидеров е преминал мярата, в която се позволява да бъде упражнявано свободно правото на слово.
Дамаскин Дуков