В началото на декември "Зачатие" организира нетрадиционен протест срещу некоректното отношение на здравната каса. Десетки хора сложиха буркани пред сградата на НЗОК. |
В същото време над 200 000 двойки не могат да имат деца. При някои от тях медицината е безсилна, при други могат да помогнат само скъпи методи за асистирана репродукция като ин витро, но при трети проблемът е лесно решим, стига да бъде открит и лекуван навреме. Това обаче рядко се случва, тъй като у нас сякаш подобен проблем не съществува. Лечението на безплодието не само не е приоритет, то просто отсъства. Няма държавна програма, която да се занимава с обучение и превенция, няма достатъчно подготвени специалисти. Пациентите обикновено търсят помощ, когато е вече късно. Здравната каса пък поема по един-единствен опит за ин витро на едва 600 жени.
--------------------------
Заради всичко това наскоро от сдружение "Зачатие" организираха протест пред здравната каса. "Ние протестираме не толкова защото няма пари, а защото те са разпределени неправилно", обяснява д-р Мариела Даскалова, зам. председател на организацията. Всъщност касата не поема цялото ин витро, а само точно определени лекарства на стойност 1700 лв. за всяка една от жените. За част от тях тези медикаменти може да са достатъчни, но за някои - не, и те трябва да си купят допълнително. На трети пък дори могат да са в повече. Отделно жените сами плащат за процедурата по ин витро.
Тя може да струва от 2000 лв. до 7000 лв.
Програмата на НЗОК за ин витро започна през миналата година и тогава лекарства бяха отпуснати за общо 1200 жени. Тази година през януари управата на касата решава да отреже тези, които са кандидатствали през 2005 г., т.е. те нямат право на втори опит. Освен това бройките по програмата намаляват двойно - до 600. "За тези две решения ние научихме в края на октомври. През това време стотици двойки чакаха, без някой да им каже, че програмата е орязана", обяснява д-р Даскалова. От касата оправдават намалението с липсата на пари.
Реално приемът на документи за допускане до програмата започва през март и приключва през април, когато са попълнени вече 600-те бройки. Едва преди няколко седмици касата прие документите на още 140 жени. "През цялото останало време се казваше, че се чака ново договаряне на лекарства, цените да паднат, което да позволи да се включат нови бройки и т.н. Тези, които кандидатстваха миналата година, не знаеха, че сега нямат право, и подготвиха документи, които струват 400 лв., а няма да им свършат работа, тъй като касата не ги приема. Месец и половина касата не съобщи, че те нямат право да кандидатстват отново", казва лекарката. От касата твърдят, че са свели промените до знанието на лекарите, които би трябвало да уведомят пациентите.
На всичко отгоре самата каса поема част от изследванията за подготовка за кандидатстване за ин витро. Които после сама не иска, тъй като не приема документи за втори път.
Това е чисто пилеене на пари
За миналата година от 1258 бройки по програмата касата отчита успеваемост при 330 жени - те са заченали и родили. Само 640 от всички обаче са извършили процедурата в посочените в програмата на касата 11 центъра по репродуктивни технологии, с които НЗОК има контакт. Това значи, че за останалите над 600 жени изобщо няма данни и не се знае дали са използвали дадените им от НЗОК медикаменти и дали са направили ин витро. Това отново са пари на вятъра. Обяснението на касата е, че отпуска само лекарствата и няма договори с центровете за асистирана репродукция - не може да задължи никого да завърши процедурата, нито да й се отчита.
Освен това, ако на жената й останат част от медикаментите, няма никакъв механизъм, по който тя да ги върне и парите отново отиват на вятъра.
"Всички разбират, че парите не стигат, никоя двойка с репродуктивни проблеми няма да иска да вземем от другите болни и да даде на тях. Това трябва да бъде пределно ясно. Но когато има някакви пари, те трябва да се разпределят коректно и адекватно - да не се дават пари за изследвания, които впоследствие се оказват ненужни или да са безотчетни", смята лекарката. От „Зачатие" смятат и че трябва да се прави разлика между хора, при които проблемът не търпи отлагане, и такива, които могат да почакат. Има например случай на мъж, болен от рак, който е
отложил с 9 месеца тази година химиотерапията си,
за да може със съпругата си преди това да направят ин витро. Това е бил единственият шанс на двойката, тъй като след химиотерапията мъжът няма да има сперматозоиди. И тъй като касата дълго време е обяснявала, че ще има нови бройки, този човек се е отказвал от лечението на рака. В крайна сметка документите им не са приети.
16% е средната успеваемост при ин витро от един опит, сочи световната статистика. Това значи, че за зачеване са нужни поне 4-5 опита, а не един. Не е ясно обаче колко жени у нас имат нужда от ин витро или друг вид асистирана репродукция. 230 000 - 250 000 са семейните двойки у нас, които не могат да имат деца. От тях максимум 10% имат нужда от ин витро.
Почти няма страна в Европа, в която да не се поема ин витро, при това изцяло заедно с процедурата. В Гърция например се плащат 3 опита, в Германия са от 2 до 4. "Безсмислено е да се дадат пари само за 1 опит, ако след това няма да последват други. Освен това у нас лекарствата въпреки уверенията на касата са двойно и тройно по-скъпи", твърди д-р Даскалова. Хората ходят и си ги купуват от Гърция или Турция, където са с 200-300 лв. по-евтини.
Но ин витро е само черешката на коктейла
Въпросът е как да не се стига до него, тъй като в огромен процент от случаите проблемът може да бъде решен далеч по-лесно, ако се открие достатъчно рано. У нас обаче няма никаква стратегия за борба със стерилитета. Например по отношение на мъжкия стерилитет не се прави нищо. В България дори няма специалност андрология - мъжкият еквивалент на гинеколога - специалист, който се занимава с мъжката полова система. У нас има едва двама-трима лекари, които са специализирали в чужбина и лекуват мъжки стерилитет.
В идеалния случай, преди да потърси специалист, една двойка може да прави опити за зачеване 1 година, без да се притеснява, че има проблем. След това обаче трябва да се потърси консултация от специалист по репродуктивно здраве. "У нас обаче хората отлагат дълго - средно над 5 години, има случаи, при които мъже са чакали 11 години, преди да потърсят лекар или да получат точната диагноза", казва Мариела Даскалова. Проблемът обаче не е само при пациентите, но и при липсата на достатъчно подготвени специалисти. Напълно възможно е човек да попадне на лекар, който просто не знае какво да направи. Освен това центрове по репродуктивно здраве има само в големите градове - София, Варна, Пловдив. Което прави тази медицинска помощ недостъпна за хората от останалите населени места.
Противно на стереотипа, половите болести и абортите не са абсолютната и водеща причина за поява на безплодие. Прекъсването на бременността вече влияе съвсем малко при съвременното ниво на медицината. "Половите болести имат своя роля, но тя далеч не е 100%. Проблем е, че хората се забавят", казва д-р Даскалова. Те отлагат раждането на деца за по-късна възраст - след 25 и повече години. А за проблем, открит на 30 г., има много по-малко време, отколкото ако е открит на 20 г.
Късното търсене на помощ и липсата на специалисти води и до опасност от хронифициране на болестта. Ако тя е открита в началото, проблемът може да се реши бързо и лесно. Над 90% от случаите на стерилитет могат да бъдат излекувани лесно, без да се стига до скъпи методи и асистирана репродукция. Лечение на безплодие например може да бъде отказването от цигарите, операция на разширени вени на скротума на мъжа, може да се лекува с антибиотици, с антиоксиданти, с хормонални препарати. Това е лесно и евтино, но в момента системата е толкова бавна, че вкарва много повече хора в ин витро програмите. От което имат интерес и ин витро центровете.
Затова касата би могла да има специална програма, както има за диабет, рак, сърдечно-съдови болести, майчино и детско здравеопазване. В тези програми има конкретни стъпки, посочено е кой специалист за какво отговаря и т.н. Държавата пък трябва да направи национална програма, която да включва обучение по репродуктивно здраве и да осигурява достъпна информация, трябва да създаде организация за поява на обучени специалисти. Всичко това обаче засега звучи като приказка от бъдещето.