"Страшни смешки, смешни страшки за герои със опашки" е приказка от Недялко Йорданов, която се излъчва понякога в "Лека нощ, деца".

Подобно сериалче, на което много му прилича горното заглавие, пък пускат в следващия часови пояс - този на централните новини. Става дума за досиетата - тема доста втръснала, но пък очевидно опасна и апетитна за цялата политическа и властова класа в България.

Последните две седмици отбелязаха драматургичен връх в сапунката, а героите показаха много добро актьорско майсторство. Да направим бърз преглед на най-новите епизоди:

- Тройната коалиция се събра в Боровец и реши, че отварянето на досиетата ще бъде доведено докрай, ще стане в пълен обем и няма връщане назад.

- Бившият вицепрезидент Атанас Семерджиев се появява отнякъде, за да съобщи с 15-годишно закъснение, че никога не бил унищожаван архивът на ДС. Бил скрит, но не може да каже мястото, защото е секретно. Но пък всички вътрешни министри го знаели - това включва и няколко министри на сегашната опозиция, които ореваха света, че архивът е унищожен. Досега напълно отговорно се твърдеше, че от работните дела са унищожени повече от 50%.

- Следва епизодът "Търсим скрития архив". Участват няколко медии и спецове по досиетата. Според едни архивът е някъде край Ловеч, според други - в склад на бивша икономическа групировка в Пловдив. Трети не се предават и твърдят, че никога не е имало подобно нещо, а просто сега някой, който ги бил взел навремето, щял да ги подхвърли.

- Назрява моментът законът за отварянето на досиетата да бъде напълно приет и изведнъж депутатката Татяна Дончева внася предложение, според което трябва да има изключения от общото правило. Да не се отворят досиетата на посланици, консули, среден ешелон в съвременните служби, ако има заплаха за влошаване на международни отношения или застрашаване на живот. Това е съпътствано с покъртително признание, че политиката е отвратителна работа и понякога се налага с отвращение да се правят маймунджулъци.

- Включва се хорът на опозиционните лидери и техни бивши шефове на служби. Остро атакуват властта и основно БСП, удобно забравяйки, че докато бяха на власт, не отвориха досиетата. Има малък епизод с Едвин Сугарев, който признава, че купувал на черно досиета.

- Обажда се и бившият директор на Националната разузнавателна служба от времето на управлението на СДС Димо Гяуров. Той настоява, че има хиляди унищожени дела, като на част от тях са извадени дори картончетата от справочната картотека. Това е ново 20, защото досега се смяташе, че поне картончетата са запазени. Например унищожени са делата на 2800 явочни квартири и съдържателите им, но картончетата им са налице.

- ДПС и НДСВ откриват златен шанс в създалата се неразбория да изтъргуват разни свои си изгоди срещу подкрепата им за поправката "Дончева".

Хората, които преходът завари в съзнателна възраст, досега са преживели три пъти отваряне на досиетата - всеки път напълно и завинаги. Това обикновено приключваше с отваряне на архива заради ръководството на Движението за права и свободи, заради някои журналисти или някой представител на художественотворческата интелигенция.

В момента точно ДПС се превърна в най-големия защитник на отварянето на досиетата. Даже диктува дневния ред. Цял законопроект внесе, който е в основата на закона, който чака да бъде приет на второ четене. И на този етап ДПС не желае да отстъпи да се направят изключения в първоначалния списък на публични лица, чиито досиета или картончета ще бъдат разкрити. Това на коалиционен език означава, че позицията може да бъде променена срещу достатъчно тлъста оферта. Има да се търгуват закони, постове, съдбата на магазините за безмитна търговия, имоти.

Няма да има пълно отваряне на досиетата. Ще има пак само разчистване на сметки и постове, а не пречистване. Самият факт, че държавна комисия ще преценява и пресява, говори достатъчно. Предвижда се тя да е 9-членна, като нито една политическа сила нямало да има мнозинство. А коалиция ще може ли да има надмощие? И кои ще са тези 9 светли, незамесени с бивши и настоящи служби, некорумпирани, неподдаващи се на натиск фигури? И кой ще ги проверява тях? Нали трябва да са проверени от бебешките си години. Един да изгърми, ще изгърми цялото отваряне.

Опитът на досегашните комисии - от времето на Великото Народно събрание, известна като комисията "Тамбуев", от 1997 г. известна като комисията " Бонев", и от 1999 г. - комисията "Андреев", показа, че се вади само част от истината. Много хора бяха прикрити, а други нарочно извадени от архивите.

Сега се казва - ще се покаже всичко, картотекиран-некартотекиран, няма значение.

Тогава защо трябва да има комисия? Нелогично е. При това в проекта има текст, според който гражданите и институциите не могат да публикуват и/или да разгласяват по какъвто и да е начин документи и части от тях, които удостоверяват принадлежност на български граждани към ДС и бившето военно разузнаване. И то под страх от глоби и дори затвор. Значи има някаква 9-членна комисия и каквото реши тя, това трябва да е цялата и единствена истина.

Но защо трябва да има глоба и затвор за някого, който публикува примерно досие, което въпросната комисия е скрила? Защо пак трябва да има филтри, защо ще има пак работни групи в специалните служби, които ще предават архивните единици на комисията? Всъщност толкова много защо има, че докато някой им отговори, пак ще се забрави за темата с досиетата. В закона са предвидени и едни дълги срокове за създаване на комисията, пък тя да почне да отваря и т.н. Т.е. догодина по същото време ще има пик по темата.

А дотогава хем Брюксел доволен, хем нищо не се вади, хем се оставя вратичка досиетата да бъде извикани на дневен ред при необходимост. Хитро, нали?