"Аз не съм диктатор, просто изражението на лицето ми е такова."



Аугусто Пиночет



"Идвам, за да работя за хората" - заявява политикът, стартирайки кариерата си. - "Ще преустановя разграбването и некадърността, които са норма при това бездарно управление. Ще намаля данъците, ще увелича заплатите, ще се погрижа за създаването на нови работни места, за инвестиции, за инвалидите, за екологията и реституцията, за пресичането на корупцията, за вкарването на престъпниците в затвора, за трамвайните спирки, розовите пеликани, рухващите сгради, пустеещите площи, бездомните кучета, тракийските могили, разписанието на селските автобуси, и т.н."

"Този иска да стане депутат или министър и да си оправи положението" - мисли редовият български гражданин.

Но гласува за него, защото въпросният поборник е от нашите, или не гласува за него, защото наглецът е от ония нещастници.

Така изглежда, с незначителни вариации,



вулгаризираната парадигма



на българския политически живот при демократични условия.

Да не забравяме, че българският редови гражданин става понякога политик, както се случва, и обратното.

И никога не лъже, просто изражението на лицето му е такова.

В такава ситуация - когато обтекаемият политически сленг няколко пъти е бил успешно превеждан от унилия избирател в духа на Бай-Ганьовото "всички са маскари", идва времето на индивидуалната харизма.

Времето на личностите-партии. На тези, които говорят по начин, по който унилият избирател говори на себе си. А унинието на въпросния избирател не е случайна величина - тя е производна от повтарящи се очаквания и перманентни разочарования, плод както на обективен политически материал, така и на ниското морално, гражданско и икономическо самочувствие на самия избирател.

Та унилият редови избирател често си говори така: "Всички са маскари, но само Бай Ганьо, Жорж Ганчев, Волен Сидеров го казват баш както си е, тоест, че са маскари. А останалите го усукват; къде другаде да диря правдата."

Новоучредената партия "ГЕРБ" е по същество явление от същия порядък. Тя е продукт



изцяло на харизма - на един-единствен човек,



днешния софийски кмет

Той обаче има освен предимствата на "говоренето право в целта" за средностатистическото избирателно ухо и други - бил е човек на служба. Или на Служба. Доказал се е в службата. Разбира от служене, от неговото функциониране, от човешките му трансмисии и икономическите му смазки. Това не е малко. Лично аз го смятам за политик с близко, възможно и по-далечно бъдеще. Детайлните кусури и умения на Б.Б. обаче са анализирали и ще анализират тепърва хора, на които това е професия, и им е по-интересно, отколкото на мен.

Занимава ме друго. Лидери на партии (или лидери в сянка), чиято единствена спойка е харизмата на самия лидер, са уязвими. За да осъществят власт, при която окололидеровото обкръжение не затъне в компрадорска алчност и хищничество, лидерът трябва да е силен и строг. Ако лидерът е силен и строг, без негово знание и параф нищо няма да помръдва. Редът, който той въведе, ще е железен. Ако той въведе железен ред в собствените редици, натискът отстрани ще стане пропорционално висок и почти непоносим, а обструкциите ще добият антагонистичен и невъзможен за работа характер. Натискът ще расте, при условие че той не въведе този ред и отстрани. А ако се изкуши да въвежда този ред и там, лесно ще попадне в графата на дребните кандидат-фюрери. Което



ще предизвика бурно дюдюкане



най-вече отвън. Пък ние сме страна, която винаги с трепет е следяла и долавяла индикациите отвън - с внимание най-вече към индикациите от най-мощния фактор в момента.

Масовото говорене днес на средния унил избирател независимо от трупаните за ЕС фойерверки е, че няма по-големи прасета от политиците. (Един ги беше нарекъл и "грухтящи"). Така говори средният радиослушател, средният спортен журналист, средният митингуващ. Друг е въпросът, че същите хора изобщо не мразеха, нито артикулираха по подобен начин политическите си лидери преди 20-30 години. Поне публично.

Дали са узрели, или им се е случило нещо друго?

Не знам, само мисля, че изгревът и залезът на лидера-партия са явление, което в крайна сметка зависи от други географски ширини.

Впрочем завършващият без присъда дните си бивш чилийски вожд Аугусто Пиночет, който неотдавна чукна 91, така поздрави почитателите си: "Днес, в края на дните си, искам да ви кажа, че не пазя горчив спомен към никого, че обичам родината си повече от всичко и че поемам политическата отговорност за всичко, което съм сторил".

По негово време изчезнаха безследно над хиляда души, а хиляди други бяха избити по политически причини. Пиночет дойде на власт



с подкрепата на силна световна сила



Нещо подобно рече и друг вожд: "Прощавам на всички, дори на враговете си. Каквото съм сторил, съм го сторил за благото на народа си". Вторият се казва Саддам Хюсеин, той пък беше свален от силна световна сила, и осъден на смърт.

Но то е друг разговор.