България ще изпълни интернационалния си дълг, както се казваше през комунистическо. Само че тогава тя го изпълняваше през куп за грош, а сега наистина. От 550 войниците ни в задгранични мисии постепенно ще наклонят към 2000. На връщане от срещата на НАТО в Рига президентът Г. Първанов каза, че България ще увеличи присъствието си в Афганистан до една механизирана рота. Освен "колко", важно е и "къде" ще са войниците ни. Чух два отговора.
1. Военният министър В. Близнаков отрече да е разговарял за пращане на българска рота в Южен Афганистан. "Никога не съм казвал такова нещо, макар че някои пишат подобни неща. Говорим за Кабул. Някои се опитват, едва ли не, да работят против българския интерес и против НАТО. С някои внушения. Имам такова чувство."
2. ББС има друго чувство: "Принципът на НАТО е всички за един. Нападението над един е нападение срещу всички. За командващия многонационални сили е кошмар - като изпадне в беда контингент "а", той да не може да му прати на помощ контингент "б", понеже контингент "б" се бил спазарил да не ходи в рискова зона.
Натовски страни отказаха да участват в Афганистан; други участват условно. С уговорка, че контингентите им няма да ходят в южните райони, където войници от Великобритания, САЩ, Канада и Холандия се стрелят с "духовете" (През съветската окупация бойците на Аллах не бяха "талибани", а "муджахидини"; англосаксите ги наричаха freedom fighters, а съветските войници - "духи", не зная дали в смисъл на "парфюм" или "духове", защото, когато стрелят, ти не задаваш тъпи въпроси).
Условните участия са отколешни. Когато създаваха UN-Force, една скандинавска страна каза, че ще участва, ако нейните войници не бъдат пращани по места, където температурите превишават 39 градуса. Още не бяха измислени климатиците, но пак беше комично.
За разлика от ООН НАТО е военен съюз и не би трябвало да толерира откази от участие и условни участия. Но принципът всички за един, отдавна е нарушен. В натовския чадър зее дупка от 1974 насам, когато за Кипър се сбиха две натовски страни (Турция и Гърция). Имаше и остана дупка в довода на С. Паси, че влизайки в НАТО, България получава национална сигурност, генерирайки сигурност по света, без да е само потребител на сигурност.
Ако принципът "всички за един" е екстериториален (извън територията на блока), ние трябва да помогнем на нашите съюзници в беда в Южен Афганистан. Ако принципът е интратериториален (на територията на блока), НАТО трябваше да се намеси на о-в Кипър, когато се сбиха Турция и Гърция.
НАТО борави с множествени евентуалности (a wide range of contingencies). Но НАТО е без позиция по екстериториалните и интратериториалните contingencies.
През 1999 г. "Икономист" спомена вероятностите "поради етнически несъвместимости и междусъседски вражди да бъдат разцепени Македония, Албания, Босна "и България". Алиансът не е длъжен да отговаря на медийни аутсайдери като "Икономист" - неинформирани, игнорирани, с нулево световно влияние. Все пак, щеше ми се Алиансът да бе проговорил за евентуалното разцепване на България. Би ли го спрял? Насърчил? Или преглътнал, както преглътна Кипърската война?
Щом изнасяме сигурност по света, ще потребяваме сигурност. Еврокомисар за потребителите е М. Кунева.
Споменавам мрачни contingencies, а знам, че правилната позиция е: Всички наши съседи са наши доброжелатели, те никога не са пожелавали и никога няма да пожелаят парчета от България. Не ме е срам, що правя така? Защото, докато пиша, чувам великолепния дрезгав глас на Сачмо:
"Дърветата са зелени, небето е синьо, о, какъв прекрасен свят", докато дикторът на ББС обяснява: "А ние ще ви кажем, че светът е пълен с двуличия и с мръсни тайни. Кой дърпа конците? Слушайте нашата специална поредица Talking power."
Договорът от Ница предвиди 60-хилядна EU-Force. САЩ подкрепиха идеята. Ала всяка страна може да каже: "В тази конкретна операция няма да участвам". Или: "Ще участвам условно."
Дали кръстоносният поход на съчувстващите неокони (the Сrusade of the compassionate neo-cons) ще завърши с двойно поражение? По-добре и по-вероятно е САЩ и НАТО да си поделят провалите. В Афганистан - провал на НАТО. В Ирак - провал на САЩ. Макар че в политиката няма морал, поетична справедливост ще е САЩ да получат някаква благодарност от онези, които те закриляха през 50-годишната студена война.
Още по-добре би било провалите да не са два. Това е постижимо. Финансовите артерии между талибаните и световния наркобизнес ще бъдат прерязани, ако европейците и североамериканците легализират смешно евтините синтетични дроги. Както навремето, когато САЩ отмениха "сухия режим" и отпратиха в небитието бутлегърите и спийк-изитата и гангстерите. Но по ред причини, такова решение е невъзможно сега и в близкото бъдеще.
А Euroforce ще има едва когато националните военни бюджети бъдат заменени от европейски военен бюджет; националните армии - от многонационална евроармия. Накратко - когато ние в ЕС мъничко заприличаме на САЩ. Които тъй обичаме да мразим. Макар че ние не можем да мразим тъй, както мразят фанатиците.
|
|