Преди месеци Стоянов съблазняваше Бойко с кайсии. Сега цялата десница започна полека да се дистанцира от ГЕРБ. |
А не бе така само преди месец, когато малки и големи десни лидери даваха мило и драго Борисов да е кандидатът им за президент. Дилов-син на колене му се молеше, Каракачанов преглъщаше "уважението" му към Доган, Стоянов го съблазняваше с кайсии…
Ласкаеха го като безспорния №1,
като ехо повтаряха желанието му да има предсрочни избори. Днес за предсрочни избори и стон не издават, а партията на Борисов най-напред бе призната от лидера на социалистите. Докато Стоянов му пожелаваше "Да е жив и здрав, пък да видим каква партия ще създаде", а Каракачанов бленуваше за нов патриотичен блок около ВМРО, премиерът рече: „Опозицията на БСП са ГЕРБ и „Атака". С което първи легитимира новата партия на политическата сцена.
Мнозина обясниха думите на Станишев с някои особености на задкулисието в политическата игра. След като навремето лидерът на СДС Костов си имаше "наш човек в БСП" (Първанов), защо сега и лидерът на БСП да няма свой вдясно - още повече, че Борисов наистина помогна за преизбирането на Първанов, разцепвайки десните. Та според тази теория, Станишев, също стар, макар и скрит приятел на Борисов, му помага да се позиционира вдясно, отреждайки ролята му на враг. Дори да е истина тази конспирация, то дружбата едва ли може да съществува занапред. Защото Борисов набира скорост, тръгва към властта, а БСП не може повече снизходително да го възприема като "ексцентричната лудетина", която бръщолеви на поразия и няма смисъл да й се обръща внимание. Станишев всъщност каза, че ГЕРБ се превръща в "популистко зло", досущ като "Атака" и активистите на БСП (с изключение може би само на Божидар Димитров), особено с оглед на местните избори, много добре трябва да знаят кои са опонентите на партията - с кого могат да сътрудничат и на кого не бива да прощават.
Афиширайки ГЕРБ и "Атака" като опозиция
(другата е известна отдавна), Станишев просто начерта новите граници на БСП.
За десницата не е толкова лесно да възприеме прагматично отношение към ГЕРБ. Първоначално някои нейни лидери изобщо не смятаха, че трябва да поставят граници между тях и Борисов - Дилов-син чертаеше около генерала архитектурата на новата дясна къща, а Стоянов нямаше нищо против да си живеят и в старата, стига двамата да са домоуправителите, които ще понашамарят немирните обитатели. Оказа се обаче, че кметът има своите малки, странни порядки. Уж казва „Да, с всички вдясно, без Костов", но излиза, че сред "всичките" си има по-първи любимци - Абаджиев, Мозер, Пинчев и Каракачанов. Оказа се, че Борисов сам поставя границите и лека полека изтласква СДС отвъд демаркационната линия на „добрите". Стоянов като че ли схвана това мъртво вълнение.
Вероятно, след като
емоцията постепенно отстъпва пред разума,
лидерът на СДС започва да схваща и главния проблем, който се появява пред партията му, и въобще пред дясното, след учредяването на ГЕРБ. Косъм дели надеждите на десницата за излизане от блатото до тоталното й потапяне. Борисов е като камък, който все още не се знае дали хвърчи към враговете й, или е увиснал на шията й. Рейтинговият генерал може да е ракета-носител към скорошно идване на власт, но може и да е куршумът, след който сегашната десница ще отиде в историята. Първо, защото формацията му е откровено популистка, каквато бе и НДСВ, а преди 5 години царят направо разказа играта на десните. Второ, защото десните избиратели така и не се увеличават, а новият десен играч ще краде гласове от съществуващите. Като че ли СДС бързо се осъзна и спешно започна да демонстрира отлики от ГЕРБ, макар и малко комично - ден преди Борисов да обяви здравеопазването и 10-процентовия ДОД за приоритет, СДС вече го бе направил; в момента, в който кметът бе нарочил за враг тройната коалиция, Стоянов вече бе изрекъл: „СДС няма да е опозицията, която само хули, а ще предлага и решения"; малко преди Цветан Цветанов да обяви, че ГЕРБ ще строи новата десница, Иван Колчаков "анализира" (всъщност се помоли), че новата формация ще е центристка, която ще отмъкне гласове предимно от НДСВ.
Встрани от десноцентристката интрига (ако вярваме на Стоянов, че тя вече отпада) също има достатъчно причини, поради които довчерашните приятели на Борисов да охладняват към него.
Просто целите им се разминават
Борисов иска предсрочни избори, а СДС се нуждае от спокойствие и работа върху себе си, за да се отлепи от 4-процентовата бариера. Дилов-син и Каракачанов също нямат спешна нужда от избори. Колкото по-скоро е вотът, толкова по-добре за ГЕРБ, защото рейтингът на генерала няма да е изконсумиран. Но по-зле за "Гергьовден" и ВМРО, защото може да не са му нужни. Борисов ще се погрижи за бъдещето на Абаджиев, Мозер и Капон, защото те ще му пробиват пътя в Европа. Но за какво му са Дилов-син и Каракачанов? Те са много малки, за да влязат сами в парламента - вече са се давили във вълната на популизма (2001 г.) По-добре за тях е влакът на ГЕРБ да се поочука в изборите за евродепутати и местна власт, да понамали скоростта и чак тогава да се качат в движение.
Не без значение е и фактът как Европа възприема новата дясна архитектура в България. Световните агенции вече информираха, че у нас се е родила „нова популистка партия". А класическата десница в Европа в никакъв случай
не гледа с добро око на популистите
Може би затова и лидерът на Европейската народна партия Ханс Герд Пьотеринг - също уж стар Борисов приятел, тактично му пожела успех в „центъра на политическото пространство", подминавайки „дясното". Няма как при предпазливата европейска реакция да очакваме дори готовите на всякакви коалиция десни лидери веднага да се хвърлят в обятията на кмета.
Какво ли обаче ще прави самият Борисов без приятели? От една страна, това е добре за имиджа му - нали е сам срещу всички. От друга, се кани да управлява, а управлението с Абаджиев, Камов, Мозер и Пинчев няма как да вземе. Разговорчивата десница - тази без Костов, винаги ще е насреща. Нощем тя ще сънува как се домогва до властта благодарение на генерала, но денем ще е хладна, пресметлива, гъвкава... Защото колкото по-силни са герберите, толкова по-слаба ще е тя. А пред десницата са цели две години и половина, за да опитоми новия звяр на популизма. Предстои дълга игра на нерви между стари приятели, които тепърва ще се опознават.