Таня Буруджиева е завършила социология. Преподавател в Софийския университет. Доктор на науките, доцент. От 1999 г. ръководи Научно-изследователска лаборатория за изследване на политическото поведение към Философския факултет на СУ.



- Г-жо Буруджиева, ГЕРБ поредната партия в България ли е, или начало на някакъв нов, оригинален проект?

- ГЕРБ се създава в момент, в който има възможност да се роди една европейска партия. Такава, която защитава интереси на конкретни социални групи, чиято програма е практична. Това, което се случи, обаче показва, че не се ражда такава партия, която да е различна. Основната цел на партиите на прехода бе да сменят системата. Докато на нормалните партии основната цел е да въведат ред в системата. Това, което се роди, можеше да е началото на нещо, но по-скоро е краят на целия този преход.

- Тоест ГЕРБ е последната партия на прехода?

- Нещо такова. В ГЕРБ има елементи, които подсказват идеята за нова партия със заявката, че ще е партия на успелите хора, на средната класа. В същото време обаче вътре в тази партия и като поведение, и като говорене, и като позиции има много от самия преход. И това я прави може би по-скоро последната партия на прехода. Не смея да казвам големи думи, защото така са се запънали партиите да продължат максимално прехода, че кой знае какво още може да се роди. И още не е ясно дали ще се оправдаят свръхочакванията, че ГЕРБ ще е поредното различно нещо, което ще ни отдалечи от старите партии и политици. В ГЕРБ са прагматични, а това е характеристика за партиите на развитите демокрации. Но в същото време там фрапантно отсъства разбирането за това какво е политиката.

- Повтаря ли ГЕРБ царския проект, както твърдят различни наблюдатели?

- Прави се паралел, особено в икономическата политика. Може би заради 800-те дни и 800 лв. без данъци. Погледнато най-общо, по-скоро паралел има по начина на конструиране на партията - около харизмата на един човек. Но Бойко Борисов е много по-различен от Симеон Сакскобургготски. Харизмата на Сакскобургготски е изградена изцяло на принципа на уникалното, на различното от мен. Докато при Борисов става въпрос за герой тип Батман, който ще ни спаси от злото, за човек, който вдъхва сигурност и увереност. Но в поведението си той прескочи тази успешна линия с изказвания от типа на "не се занимавайте с някои неща, аз само ще се занимавам с тях". Никой не обича да му нареждат прекалено много.

- Една от тезите, които битуват, е, че много хора харесват Борисов и защото не е партиец. А сега и той направи партия. Виждате ли някакво разминаване тук?

- Той пак не е партиец, но има партия, с която да стигне до властта. А и хората не мразят партиите по принцип, а тези партии и тези политици. Трябва да бъдем предпазливи, когато говорим за това дали ще се срути или не харизмата му, защото много от прогнозите не се сбъднаха както за него, така и за другото ново явление - "Атака". По принцип в България я няма традицията на силната ръка. А Борисов олицетворява тази силна ръка. Но затова сега има почва - защото хората са уморени от липсата на ред и законност. Парадоксът е, че точно Борисов е натоварен с надеждата за ред.

Има и една сериозна опасност, която се прояви през последните дни, и това е липсата на разбирането какво е политиката у хората, които олицетворяват ГЕРБ. Докато не си направил партия, можеш всичко да си приказваш, но след като вече е създаден политическият субект, трябва поне лидерите да помислят как се представят. Защото от изявите им става ясно, че те са страшни лаици в областта на политиката. На няколко пъти в публичните им изявления имаше възможност да бъдат буквално закопани. Не се случи, но на хората, които ги слушат, ще им омръзне да бъдат толерантни.

- В каква степен раждането на тази нова партия ще размести политическото пространство?

- ГЕРБ се роди на базата на няколко неща. Първо, на базата на съществуването на царския проект. Второ, на базата на съществуването на "Атака". Трето, на базата на развитието на ДПС и четвърто - благодарение на кризата в десницата. В някакъв смисъл нещата се случиха, защото другите не си вършат работата. Борисов нямаше да е в това си качество, ако в НДСВ по друг начин протичаха процесите и реализирането на хора. Има слабост като цяло на политическите партии. Освен това вероятно Борисов нямаше да събере сила и кураж да тръгне да прави тези неща, ако не се видя колко успешен е моделът "Атака" в частта си атаката срещу ДПС.

- ГЕРБ може ли да е причина за политическия залез на "Атака"?

- Не. "Атака" има други избиратели. Тя привлича тези, които искат реванш, наказание, възмездие. Докато ГЕРБ е на принципа "всяка жаба да си знае гьола", което е по-скоро заявка за въвеждането на ред. Но ГЕРБ например лесно може да вземе избиратели от НДСВ. Защото в НДСВ има много различни групи, а политиката на Симеон е постоянно да държи в напрежение всяка една от тях и до последно да не е ясно чии интереси ще бъдат предпочетени. Това създава общо състояние на средно недоволство и несигурност във всичките групи. И един човек от тези среди, какъвто е Борисов, винаги може да ги повлече, ако те видят, че чрез него могат да се реализират.

- Впрочем самият Борисов, като говори за приятели и съюзници на ГЕРБ, не визира цели партии, а отделни личности.

- В някакъв смисъл това е първата партия, която публично заявява, че отношенията вътре в тази партия са лични. Това е модел на фирмена лоялност. И поради липса на всякаква лоялност в политиката това е успешен продукт, който предлагат на обществото.

- Какво ще стане с амбицията за нова десница?

- Десният избирател по принцип е по-мобилен от левия. ГЕРБ може да се реализира като дясна партия. В България няма нужда да се бориш да бъдеш лява партия. Защо да се бориш за един ясно разпределен избирател, какъвто е левият, като имаш много по-лесната задача да се бориш за дясното пространство, където няма силна партия, а има два милиона избиратели, които нямат свой представител. Освен това ти на левия избирател така или иначе ще му говориш. Представяйки си проектите за качеството на живот, неизбежно виждаме, че всички партии имат ляв дискурс.

- А ще доведе ли заявката на ГЕРБ за властта до трусове в изглеждащата външно стабилна тройната коалиция?

- ГЕРБ не се създава, за да разруши. Казва, че искат предсрочни избори, но не го казва,, за да може непременно всички да се махнат от властта. Не, иска ги, за да може да влезе във властта. При това от ГЕРБ обясниха, че ще изчакат местните избори. Ами след това ще остане още една година от мандата на това правителство. Следователно няма да има предсрочни избори, защото не се правят такива неща година преди изтичането на мандата. Освен ако самите управляващи така не нажежат атмосферата, че да се случи нещо като в Унгария. Но проблемите идват от самата власт, а не от това, че опозицията е станала по-силна.

- Т.е. няма как да се разруши единството отвън, ако няма проблеми вътре?

- Да. Управляващите винаги се нуждаят от опозиция. Те имат нужда от такава, за да могат, ако щете, да покажат колко добри неща правят. Но управляващите ще си останат единни поне до местните избори през есента на другата година. Има и мониторинг, и други неща, свързани с ЕС, които така и не успяха да свършат. А това запазва коалицията и стимулира партиите в нея да бъдат единни. На местните избори обаче ще се получат и първите сериозни разминавания. БСП, НДСВ и ДПС могат да се обединят зад някоя обща кандидатура за кмет, но не могат да се обединят на битките за партийните листи и местата в местните парламенти. А това е битка за жизнеността на всяка една от партиите.

- И резултатите от местните избори могат да променят отношенията между партньорите в изпълнителната власт?

- Да. На местните избори ще се реши и кой какъв терен може да заеме. Вярно е, че на местните избори всички печелят. Но има реални измерители - ще е ясно кой колко хора има в местните парламенти, колко кметове и колко гласове за листите е получил. Оттук ще е ясно и дали БСП например ще си преразгледа партньорството и как точно ще продължи да се развива коалицията. Парламентът няма да се разпусне, но коалицията и разпределението на министерските кресла може да е друго. Виждате, че сега се заражда процес на преструктуриране в министерствата. Всичко това ще се случи след местните избори. И този път ми се струва, че парламентарните избори ще се проведат, при условие че вече ще е подготвена следващата коалиция. Тя просто ще се формализира от гласа на избирателите. Това ще стане чрез преструктуриране на изпълнителната власт и начините на взаимоотношения между партиите след местните избори. Най-малкото може да се наруши прословутата формула 8:5:3.