Напоследък пълзят всевъзможни слухове и небивалици кой колко щял да бъде неподготвен за ЕС и как цели браншове можели да фалират, а се пропуска най-застрашеният от всички - държавата.

В частния бизнес съществува нещо много важно - личният интерес на собственика и поражданата от него способност да се преодоляват всякакви трудности. В администрацията обаче цари пълен хаос и безхаберие и никой не се замисля за нещо повече от датата на заплатата си. Липсата на качествено управление сериозно застрашава самата държава, защото в рамките на ЕС ще доведе до проблеми в най-важната област - парите.

Бюджетът за 2007 г. е реално застрашен от фалит, защото от 1 януари настъпва много сериозна промяна в начина на събирането на данъците, за която българската хазна изобщо не е подготвена.

В момента 54-55% от всички приходи в бюджета идват от данъка върху добавената стойност (ДДС). Между 85 и 90% от самия ДДС идват от облагане на вноса. А приблизително половината от вноса на България е от ЕС. С други думи 45-47% от ДДС-то, или 21-22% от всички приходи в бюджета, идват на база на вноса от ЕС.

На 1 януари настъпва една много важна промяна -



изчезват митниците



между България и всички други страни-членки. Това е известният „митнически съюз", който е в основата на икономическата структура на цялата общност. Пазарът е общ и по вътрешните граници не могат да се налагат и събират никакви мита и данъци.

С премахването на митниците обаче изчезва не просто едно междинно звено. Изчезва звеното, което събираше и вкарваше въпросните пари в бюджета. Дори с цялата си корупция и злоупотреби митниците все още са основният генератор на приходи.

При премахването им същите приходи стават грижа на данъчната администрация. Тя обаче няма необходимото умение и мотивация да ги събира. Това обяснява и ниския дял на събирания ДДС от нея досега. Сега от същите институции се очаква да поемат основната тежест за пълнене на хазната.

Всъщност, докато съществуваха митниците - колкото и корумпирани да бяха, държавата имаше някакъв общ контрол над процесите. Това е така, защото входно-изходните точки на една държава не са много и сравнително по-лесно могат да се наблюдават. При изчезването на тези тесни места злоупотребите ще станат много повече. И това ще се случи лавинообразно - под натиска на конкурентната борба.

Ако фирма купи стока от Германия, по сега действащите правила тя ще плати 0% ДДС там и 20% тук. Когато има митница, фирмата е задължена да плати данъка още в момента на вноса. Това по естествен начин я принуждава да го начисли и при продажбата.

Но при положение, че няма граничен контрол, нищо не пречи на въпросната фирма да продаде стоката си без ДДС, без фактури и касови бележки, и без да отчита нищо.

Подобен казус в момента е контрабандният внос. Някой дава подкуп на митничаря и внася, без да плаща. Трябва обаче да се има предвид, че преобладаващата част от вноса не е контрабанден и има много честни фирми, които с работата си пълнят хазната.

При изчезването на митниците всички вносители ще бъдат приравнени като статут към контрабандистите. Те няма да имат избор, защото който е лоялен и тръгне да си плаща данъците, ще трябва да продава с 20% по-скъпо и ще загуби пазара си. Т. е. ако до момента контрабандата беше дразнител за обществото и спорадично използван източник за вдигане на печалбите, сега тя ще стане повсеместна, защото фактически - при сегашната данъчна администрация,



плащането на данъка ще става доброволно.



Въпрос на личен избор.

За да изпълни работата на митниците, данъчната администрация ще трябва да постигне техния ефект, но при много по-трудни условия. Не при контрол над няколко десетки точки на вход-изход, а при контрол над цялата страна. Това значи контрол над всеки магазин, склад, над всеки касов апарат, буквално над всяка фактура. Българските данъчни служители не притежават нито необходимите умения, нито желание да правят това. Дори и да ги притежаваха, изпълнението на толкова сложна задача би изисквало мощно приложение на върхови информационни технологии. Каквито у нас изобщо не са внедрени.

Така общият резултат от настъпването на датата 1 януари за България ще е, че тя лека полека ще се лиши от приходите си от ДДС от търговията с ЕС. Като размер това си е много сериозна „дупка". В бюджета за следващата година е предвиден излишък от около 3% от БВП. При положение, че бюджетът представлява около 40% от БВП, то тези 3% представляват 7.5-8% от приходите му. Това е някакъв резерв. Ако обаче насреща им изскочат 22% загуби от ДДС, ще се получат 14% дефицит върху приходите, или 5.5-6% бюджетен дефицит. А



това на икономически език си е чиста катастрофа.



България в момента има голямо отрицателно външнотърговско салдо. Именно то налага поддържане на бюджетен излишък. Т.е. да се изтеглят пари от обращение, за да се ограничава потреблението и да се намалява вносът. Сам по себе си излишъкът не е достатъчен, за да овладее процесите, но е една от необходимите мерки. Ако този излишък го няма, т.е. ако бюджетът е балансиран, тогава държавата фактически се отказва от опити да въздейства и оставя процесите на самотек. Ако обаче в тази ситуация не само че няма излишък, но се стигне и до дефицит, тогава държавата започва да налива масло в огъня и да насърчава кризата. А ако дефицитът е над 3% - дори при стабилна икономика, това се смята вече за много рисково. А ние само от влизането в ЕС рискуваме да направим 6%.

Реално загубата може да е и много по-тежка, защото в изчисленията изобщо не са включени другите приходи от външната търговия, които ще изгубим. Такива са например митата, каквито вече не можем да събираме между нас и другите 26 страни от ЕС. Т. е. дупката допълнително ще се разшири. Тя ще стане малко по-голяма и от вноската ни в бюджета на ЕС, която ще е 634 млн. лв.



Конкретните измерения на кризата могат да са различни



През 1996 г. те се реализираха на валутния пазар и доведоха до девалвация на лева и загуба на всичко спестено от гражданите. Днес това може и да не се случи, защото валутният борд е доста здраво построен от МВФ и може и да издържи. Но тогава кризата ще се изрази например в повсеместно свършване на парите, закъснели пенсии и бюджетни заплати, фалити на фирми и пр.

За това какво предстои заради некачествената ни администрация, може да се направи демонстрация чрез един настоящ пример. С влизането в ЕС отпада събирането на ДДС върху вноса на стари автомобили. Средно за всяка кола държавата в момента събира по 1000-1500 лв. Сега този приход ще изчезне и правителството практически е в паника. Правят се опити за известна компенсация чрез различни видове скрити данъци, но такива в ЕС просто не са разрешени. Екотаксата не може да стане 1000 лв., защото няма как да се обосноват екологични разходи за толкова много пари. Таксите по регистрация не могат да са много повече от разходите по услугата.

Очевидно е, че в рамките на няколко месеца не е възможно да се извърши



революционна реформа в данъчните институции



Обещаните еврофондове не могат да се усвоят бързо - те текат с години. Освен всичко друго тези фондове не са предназначени за пълнене на хазната, а за други цели. Чудеса също не се очакват.

На левите правителства в България им върви да довеждат страната до катастрофа. Навремето Виденов не беше единствен виновник, той просто обра негативите от грешната политика и на всички преди него. На печатането с години на пари, които точно при неговата власт взривиха хиперинфлацията.

Днес Станишев също не е единственият виновен. Администрацията е пропаднала и некачествена от дълго преди него, и личната му отговорност е само за последната година и половина. Но вероятно и той, както и Виденов, ще обере последиците от всички грешни политики.

Фактически днес не съществува механизъм, по който задаващият се проблем да бъде овладян. Който и да дойде на власт, ще се сблъска с невъзможността за месеци да реорганизира държавата, така че да си събере приходите.

Съществува един единствен начин донякъде да се овладее положението, но той е свързан по-скоро с решителна дясна политика - щом намаляват приходите, да се свият и разходите на държавата. В тази посока има значителен резерв, доколкото реформите в основни области като здравеопазване и образование още не са започнали, администрацията е изключително раздута, а съществуват и значителни разхищения по посока на корупционни разходи и далавери.

Реално държавник от типа на Маргарет Тачър или Роналд Рейгън би могъл да овладее ситуацията на база на преструктуриране на разходите. Той не би могъл магически да увеличи постъпленията, но би могъл да „върже двата края" на бюджета, като премахне ненужните харчове. Би могъл дори да изпълни необходимите 3% излишък, за да върне макроикономическите процеси под контрол и да противодейства на негативното салдо. Само че на власт у нас е Станишев, а не Рейгън.