Случаят е истинска квадратура на кръга. Повече от година либийските власти уверяват чуждестранните си събеседници, че имат доброто желание "да уредят" въпроса с българските медицински сестри, който трови отношенията на Триполи с останалия свят. Това се случва, след като Либия се отказа от ядрените оръжия и се опитва да се освободи от 11-годишното международно ембарго, наложено й заради "подкрепа за тероризма".

Въпреки това всяка стъпка от процедурата утежнява проблема. Дотолкова, че произнесената в Триполи присъда изобщо не изненада дипломатите, следящи случая. "Това дело е едновременно трагедия - и за децата, които ще умрат, и за медицинските сестри, в чиято невинност цял свят вярва, и капан за либийските власти, които вече близо десет години водят пропаганда за вината им. Ясно е, че Триполи не може да отстъпи, без да предложи реални компенсации на асоциацията на семействата, превърнала се в неизбежно действащо лице, което е способно да нагнети общественото мнение до крайност", обобщава един от дипломатите. В това се крие и залогът на делото, в което непримиримостта на Триполи изглежда непробиваема. Освен ако вземем предвид три ключови елемента:

Първо: Невъзможността Либия да допусне, че сестрите не са виновни, след кампанията за превръщане на българките и палестинеца в изкупителни жертви. Основна цел на тази кампания бе да освободи режима от отговорността за окаяните хигиенни условия в най-големите болници в страната, които са главната причина за заразяването.

Второ: Крайните позиции на асоциацията на семействата, която настоява за обезщетения и лечение на децата в чужбина. Някои от родителите обаче искат астрономически суми от по 10 милиона долара от международния фонд, създаден през 2005 г. от България заедно с Европейския съюз, Вашингтон, Лондон и фондация "Кадафи" (управлявана от сина на "вожда" - Сейф ал Ислам), за да приведе болницата в Бенгази в съответствие с хигиенните изисквания и да обезщети жертвите или семействата им. Без значителни компенсации семействата няма да проявят "рахма" (милост) към режима, а Триполи не би се осмелил да предизвика гнева им. "Проблемът за нас са семействата", довери ръководителят на либийската дипломация Абдел Рахман Шалкам.

Трето: Изключително напрегнатата обстановка в Бенгази - център на заразата и на ислямистката опозиция. На 17 февруари 2005 г., в разгара на скандала с датските карикатури на Мохамед, в града избликна всенароден гняв. Официалната равносметка след стрелбата на полицията срещу множеството бе 11 убити и 25 ранени.

Дали в този контекст смъртното наказание е начинът, по който Триполи се опитва да се измъкне от безизходицата? Ако е така, тази присъда е задължителен етап, за да може политическата власт (което ще рече полковник Кадафи) да се заеме пряко със случая. Някои западни ръководители искат да повярват в този сценарий, още повече, че Либия ще бъде принудена да прояви откритост, за да гарантира дълговечността на режима.

Остава да узнаем на какви влияния ще бъде подложен "вождът" на тази страна, в която структурата на властта не винаги съвпада с паралелната йерархия. Дали на "модернистките" (или смятаните за такива) влияния, като разбиранията на вероятния наследник на Муамар Кадафи - Сейф ал Ислам, или на тези на "старата гвардия", олицетварявана от "народните комитети" и техния предводител Саид Кадафи Дам? Едно е сигурно: нищо няма да помръдне, ако няма обезщетения. Следователно, това трябва да е приоритет на приоритетите при неофициалните сделки, които се очакват през следващите седмици.