През първите четири месеца на 2006 г. Народното събрание изкова рамката на дълго отлаганата реформа в системата на вътрешния държавен финансов контрол. Законът за държавен вътрешен финансов контрол "отиде в пенсия". Заместиха го три нови - Закон за финансовото управление и контрол в публичния сектор, Закон за вътрешния одит в публичния сектор и Закон за държавната финансова инспекция. От 1 май 2006 г. заработиха Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) към Министерството на финансите и стотици "местни" звена - дирекции и отдели за вътрешен одит в публичния сектор - по министерства, общини, агенции, комисии, в Националния осигурителен институт, здравната каса и др.

Така след повече от век съществуване Държавният финансов контрол, наследен за кратко от АДВФК (Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол), напълно изчезна. Вместо познатите ни ревизори днес одитори проверяват как се опазва държавния финансов интерес.

Не трябва да съжаляваме за закритите контролни структури. Те постепенно мутираха в органи за изпълнение предимно на поръчки, особено през последните 4-5 години.



Поръчковите ревизии преобладаваха



пред плановите и в повечето случаи завършваха с актове за начет и с изпращане на папки в прокуратурата. Останалите одити най-често приключваха с формални констатации и предписания, които после не се изпълняваха. В резултат на "разкритията" в бюджета постъпваше съвсем скромен паричен ресурс - едва между 500 хил. и 2 млн. лв. за всяка от последните финансови години.

Работещите до началото на 2006 г. в АДВФК около 1300 одитори (или финансови ревизори) не успяха да попречат на разграбването и разхищаването на държавната и на общинската собственост през последните 17 години. Не че не можеха и не искаха, просто техните началници - и преки, и от по-високите етажи на властта, не ги насърчаваха да се стараят. Ето защо не е чудно, че много опитни кадри напуснаха и си потърсиха друго препитание. АДВФК постепенно изгуби доста от авторитета и компетентността си.

Само че последвалата реформа се оказа експеримент от типа "да пуснем



слон в стъкларски магазин"



Вече шест месеца тече попълване на звената за вътрешен одит в публичния сектор. Тече и неспирно разместване на кадри.

През май 2006 г. по ведомствата, където следва да се изградят дирекции (отдели) за вътрешен одит, бяха назначени пробно 652 бивши ревизори от АДВФК. Три месеца по-късно, когато изтече изпитателният им срок, около 40% от тях бяха освободени. Всеки ръководител има право да избира с кого да работи, но такава мощна "метла" предизвиква въпроси. Част от освободените сигурно не са били на ниво - в последните години много квалифицирани одитори напуснаха АДВФК. Те отидоха на работа в Сметната палата, банки и т.н., а на столовете им седнаха неопитни кадри.

Новите попълнения често заемаха постовете без конкурс. Случваше се за вътрешни одитори да бъдат назначени довчерашни служители на същото ведомство, които в новото си качество трябва да проверяват собствената си дейност. Това е недопустимо според Закона за вътрешния одит в публичния сектор.

Защо трябваше да се разместват като шахматни пешки кадрите на бившата АДВФК? Не беше ли



по-добре да се обявят няколкостотин конкурса за одитори,



така че да се състезават всички, които отговарят на предвидените в закона условия? Така постъпиха Полша и други страни от Централна и Източна Европа. Оправдания от рода "няма време" са несериозни. Вярно, конкурсите биха глътнали няколко месеца, но подобна "загуба" на време е нищо в сравнение с прахосаните години, през които бе забавена реформата.

Родената на 1 май 2006 г. АДФИ засега не се представя добре. Това се дължи отчасти на ограничените й правомощия, скромния щат от 195 души и отсъствието на териториални звена. Има и други причини. Вече се очертава лоша тенденция на подбиране на обектите на инспекциите и на избирателно представяне на резултатите - изтъкват се само негативите на някои ведомства, прикриват се слабостите на други. Типичен пример е проверката за харченето на парите за щетите от наводненията през 2004 и 2005 г. Бяха проверени 256 общини. Само в 15 от тях бяха открити факти и данни, заслужаващи вниманието на прокуратурата. Иначе нарушения са констатирани в цели 101 общини, но без индикации за престъпно харчене на публичните пари.

Набива се на очи, че сред предадените на Темида



преобладават общини, управлявани от червени кметове.



Само един от уличените градоначалници - на Вятово, е избран с листата на ДПС. Но той своевременно сключи споразумение с прокуратурата за нанесените щети в размер над 200 хил. лв. и бе осъден на пробация, като дори не бе отстранен от кметския пост!

През последната година медиите разкриха фрапиращи нарушения при оползотворяването на средствата за наводненията в общини, в които местната власт е в ръцете на ДПС. Но АДФИ така и не намери потвърждения на изнесените факти.

Ако продължава по същите коловози, АДФИ ще се превърне в агенция за изпълнение на поръчки. Тези опасения се подхранват от самия закон, който премахна плановите инспекции и залага агенцията да работи главно по сигнали от висшестоящи органи. Така се орязва всякаква самоинициатива на ръководството на АДФИ да праща инспекции в най-невралгичните публични сфери - отбрана, здравеопазване, образование, правосъдие.

Отбраната неслучайно е на първо място. Системата е известна с това, че "бракува" годно оръжие, което после се продава, а парите "потъват в частни джобове"; свръхатрактивни държавни имоти се продават на цени, доста далечни от пазарните; харчат се милиони за издръжка на сгради на армейски домове в градове, където военните подразделения отдавна са закрити.

Здравеопазването също има особена нужда от редовни дисциплиниращи проверки. Секторът е в бедствено положение, въпреки че "изяжда" между 4,5 и 5% от брутния вътрешен продукт, а корупцията и нарушенията в него са пословични. Но въпреки разхитените милиони все още няма осъден нито един медицински управител (директор на болница) или на районна здравноосигурителна каса.

Закъснелият и съпроводен с кадрови дефекти старт на реформата ще се отрази сериозно на качеството на вътрешния и на външния одит на средствата, които България ще получи от фондовете на ЕС. Проблемът ще се усети особено силно през 2007 г. - одитът ще куца и като качество, и като обем. Това обстоятелство неизбежно също ще лъсне още в първия мониторингов доклад, който ЕК ще подготви в края на март.





ПРЕПОРЪКИ

Необходими са законодателни промени, с които да се върне плановостта при проверките. Добре е да се даде приоритет на инспекциите по сигнали, подадени от националния омбудсман. Ще е от полза обединяването на трите закона в един. Съществуването на три отделни акта за финансовия контрол в публичния сектор може да се оцени като "законодателно разточителство".



АБСОЛЮТНО НАЧИНАЕЩИ

Професията на вътрешния одитор е нова за България. Необходимо е време за "производството" на достатъчно квалифицирани кадри. Реформата трябваше да започне още преди 2, дори 3 години. Тогава щеше има достатъчно време звената за вътрешен одит да се окомплектоват, а привлечените в тях одитори да се квалифицират, като преминат курсове и положат изпити за съответните сертификационни нива за CIA, които се признават в страните от ЕС. Вместо сериозна подготовка за евросертификата у нас се проведоха няколко побългарени курса за придобиване на квалификация "Вътрешен одитор в публичния сектор", провеждани от Министерството на финансите. В изпитните комисии преобладават екзаминатори без научни степени и звания в областта на финансовия контрол. Има опасност това обстоятелство да бъде отразено в мониторинговия доклад на Европейската комисия (ЕК). Възможно е дори България да бъде санкционирана - включително и със съкращаване на предвидените средства от Кохезионния и структурните фондове на ЕС.