2006 година утвърди окончателно модата на национализма, антипартийния бяс и кожените тужурки. Явлението се оказа по-трайно от обикновен политически грип и изби в треска. След повторния електорален успех на "Атака" на последните президентски избори бацилът на национализма зарази почти всички политически формации. С езика на Сидеров днес говорят гербери, воеводи, седесари, костовисти.

Явлението зае невиждани мащаби в



противовес на национал-нихилизма,



белязал последните 17 години. Преходът превърна национализма в "мръсна" дума. Асоциираше се задължително с националсоциализма на Хитлер, а по-съвременните препратки неизбежно опираха до Милошевич. Национализмът бе представян от "демократичните" ни правителства като корена на всяко зло, който трябва да бъде отсечен веднъж завинаги. И размахаха брадвата на нихилизма - отказ от национална политика, чиннопоклоническо козируване пред "международната общност", безусловно членство, където ни кажат, безрезервно участие във всяка военна мисия, която ни посочат. "Йес"-манталитетът бе въздигнат в национална философия.

Нормално бе на този фон да се появи "Атака". Роди се някак нелегално и в конспирация, както подобава на всеки копелдак. Развя знамената на крайния национализъм, закрещя по площадите и се настани в парламента. 2006 г. затвърди успеха на националистическата реторика. Сидеров днес е в челото на най-влиятелните политици у нас.

След "Атака" вече не е срамно да се говори за националното предателство на политическата класа от прехода.



Сидеров изкряска "царят е гол"



и множеството впери гневен поглед в Доган, Първанов, Станишев, Софиянски, Костов и Сакскобургготски. Най-подривното бе, че "Атака" отново открехна вратата на прехода, която мнозина искаха да затворят окончателно. И стана течение. Изплуваха призраците на миналото - куфарчетата с пари на червените барони, криминалната приватизация на Костов, модела "Софиянски", полит-мутризацията, АЕЦ "Козлодуй", продажбата на БТК, магистрала "Тракия" (да не се бърка с пътния инцидент) и т.н. С подкрепата си за Сидеров хората изкрещяха, че преходът ще свърши тогава, когато бъде затворена и последната от тези престъпни глави в историята на българския преход.

С фалцетни викове и фашизоидни символи "Атака" разора националистическата целина, върху която днес сеят много други партии. На тая почва в края на годината поникна и



ГЕРБ - личната партия на Бойко Борисов



И той, подобно на Сидеров, подхвана приказките за вредата от партиите, за олигархичния модел на управление, за "турското иго". И той се движи със свита от неколцина верни съратници, воглаве с дясната му ръка Цветанов. И той като лидера на "Атака" зове към твърда ръка, ред и законност в държавата. Стилистичните им прилики стигат чак до хулиганския речник и кожените тужурки.

"Атака" стимулира и позадръямалите през последните години воеводи от ВМРО. И те подеха наново старите си жалби срещу новините на турски, етническия и противоконституционен характер на ДПС, националното предателство за АЕЦ.

Националистическата вълна обля и Иван Костов. Премиерът, който гарантира на руската страна монопола върху нефтопреработвателната индустрия чрез "Нефтохим", днес води битка срещу енергийната зависимост на България. В двата последни договора с Русия - за строежа на АЕЦ-Белене и за доставките на природен газ, Костов съзря сгоден повод също да се покаже защитник на националния интерес. Няма как, идат нови избори.

И ДПС не остана назад.



Модното течение завладя дори Ахмед Доган,



който тръгна да пледира за по-модерен национализъм, защото сегашният нещо не му бил по вкуса. Доган, който с политиката си допринесе съществено за появата на "Атака" и дивия национал-популизъм, не се разкая нито за миг и продължи хищната си политика за овладяване на ключовите постове във властта.

Със склонността си да придава интелектуално лустро на олигархичната си политика, Доган заключи, че "за голямо съжаление по време на целия преход нито една сериозна партия не постави в програмата си осмислянето на националната идея от гледна точка на новите реалности, на националната доктрина за сигурност, на националната стратегия за развитие, на проблемите на националната идентичност". ДПС и "Атака" се завъртяха в порочния, но електорално печеливш кръг на омразата. Със самото си съществуване първите захранват успеха на вторите и обратно. Благотворният изборен ефект се видя на президентския вот, който затвърди влиянието на двете партии.

Дебатът за национализма и патриотизма вдъхна



нов живот и на позамрели формации



като съюза "Защита", кръга "Зора", съюза за национално достойнство "Гранит", които призоваха за диктатура на закона. Остри публицисти като Румен Леонидов и Минчо Минчев обогатиха идейното възприятие на понятието национализъм и влязоха в теоретична схватка с "Атака" за облагородяване на разбирането за патриотизъм.

Отделни политически фигури с несъразмерни амбиции пък впрегнаха националистическата реторика в полза на собствения си кариеризъм. Яне Янев, Любен Дилов-син, Мария Капон и Димитър Абаджиев се отрекоха от досегашния си конформизъм и втвърдиха позициите си по някои въпроси, засягащи националния интерес. Модно е и перспективно.

Покрай врявата и кресливите лозунги обаче изкристализираха няколко ключови теми, който тепърва ще разгарят политическите страсти - за участието на ДПС във властта, за правата на българите в смесените райони и за позитивната дискриминация на ромите спрямо българите. И трите въпроса са класически за националистическия дебат. Те ще са и пробният тест за всяка политическа сила, претендираща да спечели националистическия вот.



Тази, която съумее да мобилизира



в своя подкрепа поне част от българското население, подложено на дискриминация в смесените райони и безпомощна жертва на циганския терор, по всяка вероятност ще влезе в следващия парламент.

Тази година доказа и друго политическо правило - че национализмът се котира само в опозиция. С влизането си във властта БСП загърби националистическите си забежки в миналото срещу НАТО и американските бази и продължи политиката на предходните правителства. Нещо повече, лично Румен Овчаров, който преди време тръбеше за фаталните последици от затварянето на АЕЦ, препоръча да забравим темата, ако искаме да влезем навреме в ЕС.

Допинг за национализма ще се окаже реалното ни встъпване в ЕС от 1 януари догодина. Редом с правилата и ценностите членството ще застигне българския гражданин с по-високи цени, понижаване на жизнения стандарт и удари под кръста за малкия и средния бизнес. Числото на недоволните ще порасне, а национализмът ще стане естественият им притегателен център.

А бунтът печели избори. И партиите го знаят.