Ако ползваме шахматната терминология, преговорният процес между двете основни политически сили - БСП и НДСВ, към момента е във фаза дебют. Политиците и от двете страни са изиграли само първия ход. Пешките са строени пред силните фигури, битката още не е започнала.

Извън шаха ситуацията след изборите също е дебютна. За първи път не е ясно не само какъв ще е кабинетът, кой ще е премиерът, но и дали изобщо ще има правителство. Абсолютен дебют си е и изпитанието, на което са подложени партиите и техните лидери. Това са може би най-сложните преговори за властта досега.



Играта започна с абсолютно непримирими позиции



- БСП и НДСВ държат лидерите им да са премиери. ДПС категорично застана на страната на БСП, десните партии се обединиха срещу соцпартията. В прав текст Ахмед Доган заяви, че общ парламентарен съюз с НДСВ не е възможен, и така обезсмисли една от основните интриги след изборите - дали победата на БСП няма да бъде служебно отнета. После Сокола отиде още по-далеч - той обяви, че премиерът трябва да е от първата политическа сила след изборите.

Основната разлика между политиката и шаха в случая е, че ремито е пагубно за България, защото означава нови избори. За да не се стигне до този сценарий, и двете страни ще трябва да направят отстъпки. Въпросът е колко големи могат да бъдат те и дали ще се стигне до ситуация, удовлетворяваща всички страни.



В БСП объркването е по-голямо,



защото доста хора се вживяха в ролята на министри много преди изборите и сега не могат да скрият разочарованието си. Отначало в партията се възцари опасно затишие - като пред буря. После скандалът с Д`Ондт и разпределението на мандатите измести вниманието от главната задача - как да се състави стабилно правителство. Опитен политик като Румен Овчаров дори си изпусна нервите и в прав текст обиди хора от листата в Ямбол, които били по-малко нужни в парламента от тези от София. Оглавяваната от него софийска партийна организация дори заговори за оставки в ръководството на БСП. Въпрос, който е най-малкото неуместен на фона на опасността партията да се провали в съставянето на правителство след 8 години в опозиция.

С потушаването на разрастващия се скандал се зае лично Сергей Станишев, който направи жест към софийската организация, като става депутат от Бургас, и така освободи още едно място в листата в столицата. Не се знае обаче дали в неделя на соцпленума този въпрос отново няма да бъде повдигнат.

В БСП винаги има драми на тема кой какви преговори води, кой на кого е дал мандат, кой носи отговорност за едно или друго. Някои са с основание, други обслужват лични амбиции. И сега на "Позитано" 20 ври и кипи. И сега някои си правят сметка да станат министри дори през трупа на БСП. Други пък открито хвърлят ръкавица на Станишев и работят за оставката му. Но тази битка ще се разрази, след като стане ясно ще състави ли соцпартията правителство. Тогава противниците и привържениците на Станишев ще имат по-солидни аргументи. Сблъсъкът помежду им ще бъде на конгреса в края на годината.

Началото на преговорите



даде важен знак за лобитата в БСП



От преговорния екип изненадващо отпадна Румен Овчаров. Станишев заложи на другия си заместник - Румен Петков. Не е тайна, че първият винаги е изтъквал възможностите за коалиция с НДСВ, а вторият е по-близък до ДПС. Но едва ли става въпрос за победа на едната или другата линия, защото стабилно правителство без участието и на ДПС, и на НДСВ не може да има.

Докъде може да отстъпи БСП? Истинска катастрофа ще е, ако се стигне до кабинет извън нейния мандат. Затова всички сили ще бъде хвърлени за сглобяване на управляващ екип, дори ако цената е оттеглянето на Станишев като кандидат-премиер. Това по-скоро ще заздрави, отколкото ще ерозира позициите на Станишев му в БСП. Защото все пак голямата цел ще е постигната.

Разбира се, има и вариант



да се приласкаят някои от депутатите от НДСВ,



които да се отцепят и да подкрепят правителство на БСП. Това не е невъзможно - мнозина биха се замислили върху дилемата дали да са 4 години пешки в опозиция, или да приемат примамливо предложение сега. Такъв кабинет обаче би бил крайно нестабилен, защото при всяко гласуване всеки глас би бил фатален. А едва ли БСП би заложила на перспективата за провал на соцкабинета само няколко месеца след съставянето му.

За НДСВ въпросът лидерът Сакскобургготски да е пак премиер е ключов за запазването на целостта на партията. Ако царят не е министър-председател, той на практика ще загуби всички лостове за влияние в партията. Оттам до разцеплението крачката е съвсем малка.

Парадоксалното е, че



от разпадането на НДСВ няма интерес дори БСП



Може би тя ще извлече някакви дивиденти в началото, но по-нататък ще трябва да лавира между произволен брой лобисти, водени единствено от личния си интерес. При такава конфигурация всяко гласуване в парламента ще е като изборната томбола на Димитър Цонев. Никога няма да се знае кой какво ще спечели.

Прави впечатление, че в групата за преговори с БСП, излъчена от НДСВ, влязоха хора, които по време на предизборната кампания се изказваха много остро срещу всякаква коалиция със соцпартията. Не е тайна, че в жълтите редици има икономически лобита, близки до левицата. Но те поне засега кротуват и изчакват. Направи впечатление и разграничението на Милен Велчев от твърдата позиция на царя. Финансовият министър каза, че той не е обещавал да не влиза в коалиция с БСП. И уточни, че думите на царя, че няма да подкрепи правителство на социалистите, са казани в друга обстановка - предизборна.

Проблемът е, че никой от НДСВ няма мандат да говори от името на партията и всеки изказва само лично мнение. В тази ситуация царят се оказва единствен гарант за успеха на бъдещо червено-жълто управление. Незаобиколимият фактор. Което е шанс и малшанс. Защото трудният избор на БСП между честта и прагматизма и още по-трудният опит да се съчетаят двете може да стигне най-много до границите на личния компромис. Тоест управление с цената на пожертван лидер. Но не и с цената на втори премиерски мандат за Симеон Сакскобургготски.