Що приказка се изприказва, що печатарско мастило се изля. "Атака" са фашисти, фашизоиди, движение с фашистки елементи. Етикети с магическо значение. По-скоро възприятия, отколкото същност. Като друг подобен етикет - "робство". Колцина от тези, които ги размахват като щит или като боздуган, знаят какво означават? Колцина правят разлика между "обикновения фашизъм" на Михаил Ром и фашизма на Курцио Малапарте?

Определенията са десетки, ако не и стотици. Не е място за теоретически спорове. Но нека посочим някои характеристики, които малцина отричат.

Масово движение. Но масово движение със строга йерархия и строг контрол отгоре надолу. От изключително значение е харизмата на водача.

Извор често е усещането за наранена национална гордост, та брои себе си за патриотичен.

На теория не е против народно представителство и парламент. На практика не им вярва, води ги за играчка на корумпирани политици.

Често е антикомунистически, но и антикапиталистически.

Не признава компромиса. Предпочита насилието, налага волята си с недемократични средства.

Обикновено е настроен расистки и ксенофобски. Често - антисемитски. Евреи са обвинявани за икономическата експлоатация и политическата манипулация на масите.

Оттук нататък разликите са десетки. Трудно е да сравняваме режимите, които политическата риторика обвинява във фашизъм. Япония през Втората световна война, перонизмът в Аржентина. Та и съветската пропаганда в края на 40-те и началото на 50-те години сипе огън и жупел срещу "фашисткия" режим на Тито в Югославия.

Политически явления като "Атака" на Балканите не са нови. Най-обичайни са в Румъния, та затуй ще говорим за едно от тях, което през 30-те г. излиза на първите страници на европейските вестници. "Желязната гвардия". Подтик за създаването й са икономическата криза, недоверието в институциите, излъгали избирателите. Бюрократите, политиците, банките, чужденците са удобни мишени на протеста. Евреинът пък е обичаен враг за румънското общество.



Легионът на Архангел Михаил или "Желязната гвардия",





както е по-известен, е основан през 1927 г. в Яш. Обединява няколко сходни групи. Начело застава Корнелиу Кодреану, от когото легионерите се възхищават и едва ли не обожествяват. Лозунгите са за "ново поколение", за "културно прочистване на нацията", за "национално възраждане", "за румънизиране на Румъния" чрез премахване на "господството" на малцинствата.

Привържениците му са изплашени от модернизацията на обществото - едни от прекалената й, други от недостатъчната й скорост. Боят се от интеграцията на малцинствата. Навикнали са да са извън традиционното общество. Обвиняват Европа - принудила Букурещ да даде права на евреите и на унгарците и така усилила кризата в страната. За удобство малцинствата бяха разделени на групи. Търпими - като немци, поляци и словаци. Опасни - като унгарци и българи. На върха на пирамидата от неприязън стояха евреите - "юдеокомунистите".

Легионът нямаше ясна програма - "страната умира, защото няма водачи, а не защото няма програми". Румънците за легионерите бяха древен народ, натоварен от съдбата с историческа роля. Каква точно? Не бе ясно. В статия от 1933 г. се твърдеше: "Фашизмът обожествява държавата, нацизмът - расата и нацията. Нашето движение опитва да осъществи съдбата на румънците и да ги спаси". Историята бе неизчерпаем източник на гордост. Кодреану бе сравняван с национални герои като княза на Молдавия Стефан Велики.

Но Кодреану бе проблемът. Според теоретиците



харизматичният водач трябва да ражда увличащи идеи,



да има чувство за мисия, доверие в движението си и в себе си като богоизбран водач. Невинаги е задължително да е оратор от рода на Мусолини и Хитлер, но е важно да е бил политически активен, и то в полза на тези, които се обявяват против обичайните политически модели. Не трябва да е заемал важен политически пост. При липсата на телевизия и телевизионни канали откъм края на 20-те г. Кодреану започна да търси контакт с масите. Внимателно режисираше изборните си обиколки. Появяваше се на бял кон, облечен в бяло, с голям черен кръст на гърдите. Играеше върху масовата религиозност: "Часът на възкресението и на спасението на Румъния е близо."

Легионът привлече и интелектуалци. Къде поради посланията си. Къде поради възможностите за благинки. Привлече и свещеници, макар и не висшата йерархия на църквата. Нямаше строга организационна структура. На теория ръководството бе колективно. На практика - еднолично. За влияние се бореха групи с различни интереси. Колкото и странно да изглежда, легионери отидоха доброволци на страната на републиканците в Испанската гражданска война. Там загинаха двама от водачите. Което показва колко е опасно да се правят схеми в историята и да се търсят автоматични аналогии.

Кралят на Румъния тогава - алчният и безскрупулен Карол II - влезе в контакт с легионерите. Надяваше се да ги използва. Не стана. Затова започна да ги преследва. На изборите през 1937 г. легионът спечели близо 16% от гласовете.



Кралят, подплашен, организира преврат



Застана официално начело на държавата. За да няма проблеми, Кодреану и 13 от неговите съмишленици бяха удушени. При "опит за бягство". Три години по-късно изглеждаше, че легионът е надделял - кралят побягна, обявена бе "национална легионерска държава", основана на съюз с военните. Просъществува само няколко месеца. Победата на легиона бе победа на отрицанието и разрушението, на отмъстителността, а не на съзиданието. Обществото се отврати, та военните в лицето на маршал Антонеску лесно взеха властта. Оказа се, че движението не е ефективно. Не можеше да се бори с рутината на държавата и нейните институции с техния богат опит. Пък и смъртта на Кодреану го лиши от вожд. Никой от наследниците му не притежаваше неговата харизма.

С няколко думи железногвардейците бяха от тези политически течения, които тръгват от отрицанието на установените политически правила, които според тях облагодетелстват елита, възприемат ксенофобството и отхвърлянето на другия като най-удобна "изкупителна жертва" за проблемите на обществото. Не са малко сходствата между тях и все още неясната "Атака". Не са малко и различията.

Ритмичните скандирания "Сидеров, Сидеров" на митингите навеждат на мисълта за Водач. Но



водачи се търсят, когато има "вакуум на идентичност"



при политическите движения. Водачи при нас сега са Костов, Мозер, Софиянски, но не и Станишев или Михайлова. Техните партии имат неоспорима идентичност, не се нуждаят толкова от водач.

Усещането, че националният въпрос не е решен, че мнозинството търпи диктата на малцинството и тогава, и сега, ражда неприязън към другия. Умело направлявана от хора, които са се отъркали о властта, но не са успели да се пласират добре в нея, та дирят околни пътища. Доста от тях са в ръководството на "Атака". Нов елемент са циганите. Няма ги при легионерите. Няма ги в програмите на нашенските кандидати за фюрери през 30-те г. Парадоксално, но това означава, че са се засилили. Не мразиш този, когото броиш за много по-слаб от теб. Може да го презираш, да се гнусиш, но не го мразиш. А Европа е обвинявана за засилването им. Обвинявани са турците за двойно гласуване, за гласуване на изселници. Същите коментатори приветстват гласуването в Западните покрайнини на сънародниците ни с българско гражданство. Класическото A-B-C на национализма. Нацията B иска от нацията A това, което не е готова да даде на нацията C.