Българският бизнес е активен дарител. Повече от половината (62%) от фирмите у нас заявяват, че са правили дарения през изминалата година. Това сочи национално представително проучване на дарителските нагласи сред българските граждани и бизнес, проведено по поръчка на Фондация "Помощ за благотворителността в България" (ФПББ). Но високият процент фирми, ангажирани с благотворителност, не е достатъчен, за да кажем, че фирменото дарителство у нас е ефективно. За да стане такова, е необходимо да се преодолеят няколко сериозни препятствия, които са предизвикателство за всички участници в процеса на благотворителността - дарители, търсещи дарения и организации посредници.

Един от основните проблеми е, че бизнесът



разбира доста ограничено своята социална отговорност.



Според 83% от мениджърите тя се изразява преди всичко в спазване на трудовото законодателство в техните фирми, на екологичните норми в производството и повишаване квалификацията на служителите. Все още не е достатъчно популярна идеята, че тази отговорност се разпростира и към обществото като цяло.

В богатите и проспериращи демокрации, където е родена тази идея, тя се схваща по различен начин. Според тяхното прагматично виждане бизнесът е заинтересуван да отделя средства за благотворителност, за да подпомага развитието на обществото, защото успехът му зависи пряко от състоянието му. Само общество от здрави, образовани, финансово състоятелни, уважаващи закона и институциите граждани може да осигури на бизнеса необходимите служители, клиенти и обща среда на ред и сигурност, за да може той да е печеливш. В бедните, корумпирани общества бизнесът може да калкулира бърза печалба, но не и траен и стабилен успех.

Веднага трябва да уточним, че в България също има компании, които споделят това виждане и разработват собствена благотворителна политика. Съвсем наскоро ФПББ в партньорство с Българския форум на бизнеслидерите и Програмата за развитие на ООН издаде "Справочник на отговорния бизнес 2005", където са включени точно такива фирми. Само че повечето от тях са представители на големи западноевропейски и американски компании. Българските са значително по-малко. Трябва да отчетем факта, че доскоро българският бизнес работеше в условия на тежка икономическа стагнация, в които трудно би могъл да заделя пари за благотворителност.

Все пак тенденцията е положителна. Над половината от фирмите посочват поне един позитивен ефект за компанията от благотворителна дейност - най-често добър имидж и изграждане на общи ценности и цели. Все още обаче са малко фирмите (12%), които виждат пряко ефект върху финансовия си резултат.

Друго голямо препятствие е



липсата на компетентно разработена дарителска политика



сред фирмите. Данните сочат, че повече от половината (62%) от компаниите са дарявали средства спорадично, без предварителен план, по лична молба и най-често еднократно. Само 6% следват собствена, предварително изградена политика на дарителството и трайно се ангажират с определена кауза и организации или лица, търсещи помощ.

Освен това дарените средства са дадени предимно за осигуряване на първични жизнени нужди на деца от домовете за деца, лишени от родителска грижа (41,9%), на хора, нуждаещи се от лечение (29,6%), на деца с физически и умствени увреждания (21,7%). Това обаче са все групи, обхванати от институционални структури. Много по-рядко се подпомагат бездомни или скитащи деца, например. Има и други социални групи, които имат проблеми, а нуждите, включително и на сираците, и възрастните и самотни хора, не могат да се сведат само до лекарствата, храната и подслона. Децата от домовете, например, се нуждаят от усвояване на някои специфични знания и умения, които ги няма в учебните програми, но които ще ги направят способни сами успешно да се интегрират в обществото.

Дарителите невинаги имат представа за тези нужди, макар че



фирмите се интересуват от естеството на проблема,



за чието разрешаване биват молени. Проблемът е, че търсещите дарения също невинаги успяват да артикулират добре нуждите си, защото и те са "жертва" на същите клишета. Причината за това е, че нестопанският сектор в България 15 години съществува основно благодарение на пари от чужбина. Сега, когато тези пари намаляват, трудно успява да набира средства от родния бизнес. Начинът е неподходящ - организациите разчитат основно, че ще трогнат и предизвикат съчувствие у тези, от които търсят помощ. На този емоционален език обаче може да се говори само за нужди от храна, отопление, дрехи, но не и за реални бизнесползи за потенциалната фирма дарител.

Точно тук трябва да се намеси компетентен посредник, който, от една страна, да разбере истинските нужди на търсещия дарение и да му помогне да ги представи ясно и убедително, а от друга - да помогне на фирмата да си изгради цялостна политика и да дарява по най-ефективния начин. В България са все още малко нестопанските организации, които имат необходимата компетентност и визия за тази нова роля. Освен това тяхната работа е възпрепятствана от спада на доверие към нестопанските организации, които се занимават с благотворителност, както показва изследването. Съмненията в коректността често са плод не толкова на реален опит с измамници, колкото на липсата на достатъчно информация сред бизнеса за нестопанския сектор въобще, за успешните и неуспешните организации в него.

В не по-малка степен фирменото дарителство зависи от използването на



ефективни съвременни техники за набиране на средства



като маркетинга, свързан с кауза, и дарителството по ведомост. Изследването показва, че не е малък броят на фирмите (59%), които знаят какво представлява маркетинга, свързан с кауза, но само 3% от фирмите са го практикували. А има сериозна ниша за това, защото 67% от българите са склонни да предпочетат една стока пред друга със сходно качество и цена, ако по този начин ще подпомогнат определена благотворителна кауза. Запознатостта и практикуването на дарителството по ведомост е още по-слаба - едва 20% от фирмите знаят за какво става дума.

Не е за пренебрегване и един друг проблем - слабото ползване на данъчните облекчения за дарителство. От началото на 2005 г. фирмите могат да отчитат дарения до 10% от годишния облагаем доход като разход и така да намалят данъците си. Все още 59% от компаниите обаче не познават добре данъчните облекчения. Само големите фирми с оборот над 5 млн. лева годишно ги знаят и използват. Тук проблемът не е в размера на данъчните облекчения, а в принципната липса на интерес към тях.

Време е да се разсее един мит - че фирмите даряват, мотивирани от данъчните облекчения, които могат да ползват. За българския бизнес това не е сред водещите мотиви - данъчните облекчения са посочени на осмо място сред факторите, оказващи влияние върху избора да се дарява. Много



по-важна за фирмите е значимостта на проблема,



за чието решаване се търсят пари.

Но отчитането на даренията и ползването на облекченията са важен индикатор за намаляването на сферата на сивата икономика, а също и начин обществото да има по-вярна представа за обема и развитието на фирмената благотворителност. Днес ние не знаем с точност колко пари годишно се отделят от фирмите за благотворителност, нито кои са най-големите дарители. Знаем само приблизително, по информация от медиите, че сред най-големите дарители в страната са фирми като: "Мобилтел", "Овергаз", "ЛУКойл", "Солвей Соди"- Девня, "Юмикор-Мед" -Пирдоп, "Мото-Пфое", "Данон" и др. Знаем също така и имената на фирми, които трайно са се ангажирали с проблемите на населеното място, където е съсредоточено производството им като "Видима"-Севлиево, АЕЦ "Козлодуй"-Козлодуй, "Кока Кола"-Костинброд, "Юмикор"-Пирдоп, "Амилум"-Разград и др.

Отчитането на даренията е важно и защото така обществото и медиите много лесно ще могат да преценяват степента на ефективност на дарителските политики на отделните фирми. Защото една дарителска акция, дори и да има високи морални подбуди и да мобилизира значим финансов ресурс, губи смисъла си, когато средствата не са стигнали до своя получател или са изразходвани не за истинските му нужди.



-------

*Елица Баракова е изпълнителен директор на Фондация "Помощ за благотворителността в България".