Няма как, ще се майстори ново правителство. Нов кабинет. Като погледнеш, това са множество кабинети. Министерски, на заместници, на всякакви началства. Винаги съм се питал: като влезе нов стопанин в такъв кабинет, сменя ли бравата, за да се предпази от нежелано проникване на предишни наематели? (Както например става след развод в семейството.) И като напуска, пази ли си стария ключ? И дали въобще е възможно новите ключове да стават на старите ключалки? Има ли нещо, което да остава в "кабинета", пък и в държавата, което да е съвместимо и с миналото, и с бъдещето на страната? Или всичко се сменя, за да няма и помен от предишно управление и да се заличи миналото от съзнанието - пък и от стомаха - на гражданството? Всъщност въпросът е риторичен - ние помним как става това. Въпросът е и този път ли ще е така.

Като бяхме млади мъже, много се забавлявахме с вица за столетника. Вицовете онагледяват живота. Мъдростта им невинно пояснява кошмарните му правила. Да си помогнеш с виц е най-лесният ход в публицистиката. Толкова лесен, че чак непозволен. Но помага...

Един мужик в Русия навъртял Гинесова възраст. Сто и петдесет ли, двеста ли години - във вицовете цифрите нямат значение. Друг толкова дълговечен жител нямало на земното кълбо. Човечеството се освежило, наострило уши. Свикали му естествено пресконференция - за реклама на съветския начин на живот. Радио, телевизии, световна преса - не можело да се влезе от медийни звезди.

Нямало много въпроси, забравили дори да го питат помага ли водката за дълголетието. Питали само едно: как е достигнал Иванич рекордната цифра.

Иванич се изправил: "През 1917 година се извърши Великата октомврийска социалистическа революция..."

Журналистите зашумели, затропали с крака: не щат пропаганда, искат факти.

Иванич пак започнал: "През 1917 година се извърши Великата..."

Пресконференцията избухнала: стига идеологическа обработка, да каже рецептата! Смъмрил го и водещият - по-добре карай, Иванич, по въпроса.

Иванич се засегнал: "Когато през 1917 година се извърши Великата октомврийска социалистическа революция, настана голяма бъркотия, всички документи се разпиляха и загубиха. После кой знае какво са записали. И вот тебя, значит, световен рекорд..."

Хубав виц беше. Докато беше виц.

Защото днес животът, дори гледан по телевизията, поражда опасението, че в един миг са пламнали и са изчезнали архивите, а и паметта на съвремието.

Че са станали прах кръщелните свидетелства, дипломите, както и документите за съдимост.

Че на мнозина са им разбъркани професиите, призванията, квалификацията.

Или че някои просто са си написали рождени дати, биографии, бумаги всякакви според случая, заслуги (най-вече) като за хора от по-първа ръка.

Че въобще е падало страхотно вписване, приписване и надписване.

Че има добавени, подменени или просто откъснати страници в регистри, хроники и досиета.

Че както през партизанско време отново са изгорени данъчните книги и... всички останали.

Че дълговете са премахнати и заличени.

Че са добавени вземания, вземания, вземания... Така "тази страна" (този народ) никога няма да се изплати на онези, които докопаха химикалка по време на революцията. И на които така им хареса, че при всеки удобен случай дращят, късат и дописват. А какъв по-удобен случай от едни избори?

Че така се изтрива, попилява и зачертава всеки път завареното в Отечеството. При всяка (да не вярваш) промяна. При всяко възкачване на власт. При всяко самодоволно разполагане в кресло и в кабинет. Че пак тъй се сменят и нагаждат факт и действителност, история и летоброене. Че заради суетата и кесията си всеки, докопал пост и канцелария, служба и някаква ръчка в държавата, първом бърза да прекрои истината. Но истината не е вехт балтон - да го обърнеш, да го изчеткаш и като го огладиш, пак да си бъде балтон. С такава истина не можеш да прикриеш каквито и да са срамни части. Както и факти и обстоятелства. А ако в добавка си и бос в професията и в политиката - това пък съвсем. Но въпреки това го правят - всеки път. А този?

Много рядко ще чуеш някой да отрони, че "нишката се къса". И този някой никога не е от властта. Във властта всички се надяват на ефекта от Москва 1917 - изчезнали книжата и ето ти я вечността.

И като гледа човек какво произтече у нас от всичко това - веднъж накуп, а после и на части, - иде му да се поклони на онзи Гинесов мужик, незнайния столетник самоук, храбро разсекретил позорната тайна на дълголетието.

Поколения са изгорели в борба за свободна България. За независима България. За цветуща България. Напусто ще е тяхната борба, ако ние днес не вдигнем глас за една... непрекъсната България.