Тези дни две водещи фигури в администрацията на президента Джордж Буш изпаднаха в противоречие по въпроса дали американците печелят или губят битката с бунтовниците в Ирак.

На кого да се вярва?

Вицепрезидентът Ричард Чейни твърдеше, че иракската съпротива е в агония, въпреки че насилието в Ирак не отслабва. В интервю за Си Ен Ен той сравни обстановката в страната с последните атаки на нацистите и на японците преди края на Втората световна война. Малко след него министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд пък заяви тъкмо обратното - че съпротивата на иракските бунтовници може да продължи десет, дванайсет и повече години. Той потвърди информацията на в. "Сънди таймс", че между иракското правителство и две от иракските бунтовнически групировки са се водили преговори с участието на американски военни. Така американският министър на отбраната косвено потвърди, че иракското правителство все още не е в състояние да се справи с бунтовниците.

В телевизионното си обръщение във вторник президентът на САЩ Джордж Буш не се намеси в спора и предпочете да заяви, че войната в Ирак е от жизнено значение за сигурността на САЩ. По повод първата годишнина от предаването на суверенитета на Ирак на временното иракско правителство Буш пак използва атентатите от 11 септември 2001 г. като оправдание за американската военна интервенция в Ирак.



Три факта



За да се води разумен разговор за войната в Ирак, от какъвто Америка има остра нужда, от основно значение е да се признаят три факта, писа тази седмица в. "Ню Йорк таймс".

Първо, войната няма нищо общо с 11 септември. Саддам Хюсеин беше заклет враг на Вашингтон, но нямаше ос Ирак-"Ал Кайда", нямаше връзка между Саддам и терористичните нападения над САЩ. Президентът и поддръжниците му обаче продължават да се крият зад атаките от 11 септември винаги щом усетят, че са подложени на натиск заради случващото се в Ирак, отбеляза влиятелният американски ежедневник.

Войната не направи нито света, нито САЩ по-безопасно място. Развъдници на тероризма бяха Афганистан и Саудитска Арабия; сега такъв развъдник стана и Ирак. Всеки разумен разговор какво да се прави оттук нататък трябва да започва с това признание. Най-сигурната гаранция такъв разговор да не се състои е правителството да продължи с лепенето на етикета "снизходителен към тероризма" на всеки, желаещ да обсъжда войната, посочва "Ню Йорк таймс".

Британският в." Индипендънт" пък припомни колко погрешна е била прогнозата на оглавяващия временното иракско правителство премиер Алауи, който, поемайки поста преди една година, обеща до няколко дни в Ирак да има стабилност.

Малцина в Америка са съгласни с оценката на вицепрезидента Дик Чейни, че бунтът в Ирак изживява последните си конвулсии. Данните от публикувана наскоро анкета показват, че само 22 на сто вярват, че бунтът отслабва, а според 24 на сто той се засилва. Повече от половината - 53 на сто, смятат, че в съпротивата срещу американските и иракските сили няма промяна, а 41 на сто са за незабавно изтегляне на американските сили от Ирак.



Буш губи подкрепа



Дори такива непоколебими поддръжници на войната като сенатора републиканец Линдзи Греъм заявиха неотдавна по време на слушанията в парламента, че президентът Буш губи обществена подкрепа, защото военните усилия не дават очаквания резултат. Командващият силите в Ирак генерал Джордж Кейси заяви, че съпротивата расте. Броят на нападенията се запазва или леко се увеличава, а те са и все по-смъртоносни заради тактиката на самоубийствените бомбени атентати.

Има моменти по време на война, когато изходът е просто неизвестен. Победата не е предстояща, а хората още не са осъзнали истински последиците от поражението. Всички само искат да се сложи край на мъчителното настояще.

Америка се намира в подобен момент във войната срещу бунтовниците в Ирак.