2006 г. може да се определи като марш на място за Българската армия. Замразени проекти за ремонт и модернизация, вдигнаха акциза на горивата заради войската и мъглява външна политика съпътстваха военните през изминалата година.

За първи път върху армията беше лепнато и едно петно. Петролното. То трудно се чисти дори и от най-добрите имиджмейкъри. И то тепърва ще избива все по-силно на ревера на хората, работещи в Министерството на отбраната, тъй като от Нова година влизат в сила новите цени на горивата. При всяко зареждане на колата българинът ще псува не държавата, а този път по-конкретен враг - армията. Дори военният министър Веселин Близнаков беше принуден да каже, че ще престане да иска повече пари само и само увеличаването на бензина да не се товари на гърба на войската. Но петното е вече факт, тепърва ще се мерят и процентите на одобрение на армията от обществото. Ако, разбира се, това не се мери от социолози, които са на щат в МО.

Годината беше пълен провал и за два основни проекта. Единият е за ремонта и модернизацията на руските ни хеликоптери Ми-17 и Ми-24. Другият - за руските изтребители МиГ-29.



Само невероятно силното лоби на израелската фирма



"Елбит системс" в Министерството на отбраната е причината все още да не е прекратен договорът с нея за ремонта и модернизацията на хеликоптерите.

На 18 юли с едномесечно закъснение министър Близнаков се престраши да предупреди с писмо израелците, че ако до 3 месеца не започне изпълнението на договора, той ще бъде прекратен едностранно. Срокът изтече на 18 октомври. И до днес не е изнесен нито един двигател за ремонт в чужбина, а възстановяването му отнема най-малко 75 дни. Вариантите били те да се поправят в Украйна или Азербайджан, но договор със заводите от тези страни не е подписан.

В халетата на ТЕРЕМ - "Летец" в София си стоят разглобени няколко от руските машини. През февруари, когато беше подписан договорът, от "Елбит системс" обещаха първият хеликоптер да е готов през август. Общо по договора трябваше да се възстановят 12 бойни хеликоптера Ми-24 и 6 транспортни Ми-17 на стойност 57 млн. евро. Срокът на изпълнението беше 3 години. ТЕРЕМ пък трябваше да получи 13 млн. лв. за работата си по хеликоптери.

В договора са фиксирани всички видове неустойки, както и колко на ден е глобата за загубеното време. Проблемите с "Елбит системс" бяха ясни още през пролетта, но лобито на фирмата в МО засега успешно ги замазва. Натрупаното закъснение вече е в месеци. Ремонтчиците бездействат и упорито се твърди, че договорът ще бъде прекратен, но екипът на Близнаков не го прави, за да не слага черни точки в бележника си. В още по-голяма тайнственост вървят нещата при ремонта на българските МиГ-29.

Една изпусната реплика на Близнаков в интервю за столичен вестник, че и този проект върви към провал, подсказа бъдещето на руските изтребители. След това на 6 декември министърът настоя да бъдат подписани допълнителни споразумения към договора за ремонт на българските МиГ-29 с регионалния директор по маркетинг, продажби и следпродажбено обслужване на Руската самолетостроителна корпорация "МиГ" Владислав Кобал вчера.

Новите споразумения целят да конкретизират етапите за ремонта на 16-те изтребители. Те са изготвени след анализ на техническото състояние на всеки един от самолетите и определят необходимите доставки, услуги и ремонтни дейности, обясниха от ведомството на Близнаков.



Договорът между МО и РСК "МиГ"беше подписан на 1 март 2006 г.



и влезе в сила на 27 април същата година. Той предвижда да бъдат ремонтирани 16 самолета срещу 48 млн. долара. От тях 4 машини са учебно-бойни. Срокът за изпълнение на поръчката е 30 месеца.

Най-неприятното от работата на военните беше свързано с неясна и шикалкавеща външна политика. Екипът на Близнаков дотолкова се обърка в това ще участваме ли или не в дадена мисия, че се наложи да опровергава собствените си изказвания. Първият фрапиращ пример е свързан с удължаването на мисията в Афганистан. Генералният секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер поиска от страните-членки да изпратят повече бойци в Южен Афганистан. Пред вратите на Министерския съвет Близнаков гордо обеща, че ще изпратим още няколко лекари в Кабул. После се оказа, че ще изпратим бойци, при това не в миролюбивата столица, а в по-горещите точки. Парламентът ни вече няма да определя точните параметри на мисията в Афганистан, а тази възможност ще се предостави на ръководството на НАТО.

Другият случай е с продължаването на мисията в Ирак. Докато министър Близнаков говореше, че нищо не се знае за Ирак, защото чакаме официално писмо от САЩ, комисията по отбрана към Народното събрание обяви, че военният и външният министър отиват в Министерския съвет, за да уточнят параметрите по продължаване на мисията. Близнаков и до момента отрича да е получил писмо от САЩ. Все едно. Напролет за лагера "Ашраф" ще замине нов контингент, т.е. мисията ще бъде удължена, а някой в България ще чака още писмо.

Покрай тези неща



тихомълком си вървяха скандалите с



поръчките, осъществявани в армията. Конкурсите от войсковото хранене през строителството на военни обекти до бронежилетките са, меко казано, съмнителни, спечелилите ги още повече. Изтичат милиони левове. За да има и за догодина, вдигат акциза на горивата. Интересно какво ще вдигнат през 2008 г., за да имат няколкото армейски барони какво да си харчат. А в името на коалиционния мир правителството не си прави труда да види как НДСВ управлява в Министерството на отбраната. Всъщност единствената междукоалиционна дрязга предизвика наказание за началника на финансовия отдел в Министерството на отбраната. Но вижте за какво. Бил виновен, че Близнаков обвинил колежката си Емел Етем, че не му дала парите за възстановяването на засегнатите райони от наводненията. А те били преведени до стотинка.

Единствените хвалби и през тази година си останаха за това как добре си вършат работата военнослужещите ни зад граница. Прекрасно, но вече твърде недостатъчно. Зад граница имаме 450 души, а тук на бюджетна заплата са 45 000.