С 2006 г. си отива не просто една от поредните години в нашата история, а цял, макар и неособено продължителен период от нея. Период, през който обществото ни се опитваше да преодолее мощното гравитационно поле на миналото, за да се окаже свободно да избира бъдещето си.

Имаме всички основания да мислим, че с 1 януари 2007 г. това вече ще е факт.

Българското общество е пред прага на реалното си приобщаване не просто към ЕС, а към онова желано бъдеще, около което през годините на прехода се бяха фокусирали надеждите на мнозинството българи. Една преследвана 17 години цел е постигната. Залисани във всекидневните си грижи, съвсем естествено е да не си даваме сметка за значимостта на датата 01.01.2007 г., но несъмнено тя



ще остане в историята на България



като една от малкото, които децата и внуците ни ще изучават в училище, и при това свързана с позитивни асоциации.

Когато през 1989-1990 г. обществото ни пое пътя на промените, имахме усещането, че с всяка следваща година полето за избор между възможности се свиваше като фуния. Реформите имаха своята желязна логика, където, ако си направил А, непременно трябва да направиш Б. Всеки опит да загърбиш тази свръхдетерминираност на следващата крачка от предшестващата се превръщаше в грешка, ако не и в катастрофа (да си спомним зимата на 1997 година).

С 01.01.2007 г. за пръв път от много години навлизаме в поле, където възможностите се разширяват, а с тях и свободата на избор. А има ли я тази свобода, получаваме шанса да живеем и работим в настояще, което се е еманципирало от миналото и все повече се детерминира от бъдещето, такова каквото го желаем.

Затова от 2007 г. прогнозите от типа "Каква ще е следващата година?" до голяма степен ще се резюмират в отговора "Каквато я направим". Защото наистина все повече ще се оказваме в ситуация, в която



как ще живеем, ще зависи преди всичко от самите нас



С наближаване на фактическото членство на България в ЕС все по-трудно откриваме белезите на евроеуфория. И това е здравословно. Добре е, че засега и евростраховете се изчерпват с тревогите около евентуален ръст на цените и отражението им върху жизнения стандарт.

Относително балансираното и почти рационално преживяване на очакваните промени, без да са индикатор за подготвеност на българското общество, до голяма степен гарантира стабилността, от която то се нуждае през първите години от членството ни в ЕС.

Няма съмнение, че новата 2007 г. е заредена с предизвикателства. Ще ги изпитат на своя гръб всички - и българските граждани, и бизнесът, и институциите на властта, и политическите партии. Но няма никакви основания да смятаме, че тези изпитания са нещо повече от онези, които други преди нас са познали.





Ако някой се опитва да трупа политически капитал



от рисковете, които първите години от членството предполагат, може и да спечели в краткосрочен план, но едва ли ще си осигури бъдеще.

Според мен най-сериозното предизвикателство след 01.01.2007 г. за обществото ни се намира извън всекидневието. И то е с каква стратегическа цел, с какъв стратегически проект да заменим реализираната вече цел "членство в ЕС", която осмисляше колективното ни битие през изминалите 17 години. За мен няма съмнение, че обществото ни има нужда от такъв проект. Не защото нещата не биха се случвали и без него, а защото той би консолидирал колективната ни воля, би дала отговор на въпроса: "Какво бъдеще желаем за България?". Развитите страни могат и без подобна мобилизираща ги визия за желаното си бъдеще, но развиващите се страни само губят, ако я нямат. Те също ще се сдобият с бъдеще, но то ще е изваяно от обстоятелствата, от силните и съотношението на техните икономически, културни и политически сили.

Искрено се надявам през 2007 г. обществото ни да намери сили за подобен стратегически дебат. Добър повод за него са и изборите през годината, особено тези за български представители в Европейския парламент. Но добре ще е, ако този дебат не бъде монополизиран единствено от политическите партии и институциите на властта, но привлече и медиите, интелектуалците, бизнеса, а защо не и всички български граждани.