А вие как мислите, колко процента от територията на България трябва да влязат в защитените зони на "Натура 2000"? Намислете произволно число, да речем 20, колкото е средният процент за Европа. Какво пък, напоследък всякакви парламентарни групи, министри, кметове, областни управители и бизнесмени убедено си заплюваха някакви проценти и пламенно ги предлагаха. Може и във вас да се крие такъв един екоексперт. За да звучите сериозно и убедително, сравнете резултата със средноаритметичния за Европа - в интернет го има до десетичните запетаи. Дайте една 1-часова пресконференция в БТА за 240 лв. с ДДС и вашето мнение ще се нареди сред множеството други, които циркулират из медиите.

И не се тревожете, то няма да е по-фриволно от 15-те %, за които настояваха депутатите от НДСВ например. Двете евродирективи, на които е стъпила "Натура 2000", слабо се интересуват от това на кой колко природа му е хрумнало да предложи за закрила, важно е коя страна колко има. А България има много и това не е тайна, която да можем да опазим от Европа. (Организацията BirdLife International например знае за всички важни птичи зони у нас, далеч преди на европейските екоминистри да им хрумне да ги поставят под закрила).

Европейската мрежа от защитени зони се изгражда с биогеографски аргументи, социално-икономическите са на заден план. Да, това не е най-демократичното решение и изменя инвестиционните климати в държавите, но на него волю-неволю се подчинява целият Европейски съюз. Зад този ултиматум стои една свръхамбициозна, но и благородна стратегическа цел: до 2010 г. съюзът да спре загубата на животински и растителни видове в пределите си. Вярно, старите индустриализирани еврочленки имат далеч по-малко запазена природа, подходяща за "Натура", от новите. Икономически погледнато, това не е справедливо въпреки по-високите парични компенсации, които вземат по-"зелените" страни. 10-те държави, които влязоха в ЕС през 2004 г., обаче също се съобразиха с двата екозакона (изключение е Полша, която в момента не може да усвои 1.6 млрд. евро от еврофондовете, понеже си е претупала "Натура"-зоните).

Ако имаха възражения срещу условията на "Натура 2000", българските управляващи трябваше да ги заявят преди няколко години, докато водеха преговорите с Европейския съюз. Още тогава прогнозите са били за около 30% от територията на България. (Впрочем българската и полската държава съвсем не са единствените, които се правят на разсеяни. 38% от всички търкания на Еврокомисията със страните за кръшкане от общото законодателство, т.нар. infringement procedures, касаят "Натура 2000", обяви екокомисарят Ставрос Димас в началото на декември). Политиците или не знаят какво са договаряли със съюза, или опитват да заобиколят по терлички договорката. Поне хората в парламентарната екокомисия би трябвало да са в час, но на срещата с екоминистъра преди седмици политическите групи в комисията упорито си отстояваха процентите и си изтъкваха резервите към голямото число, предложено от екоорганизациите. Ако са чели директивите и правилниците за приложението им, те добре знаят, че евромрежата очаква от България конкретни научно обосновани проценти, а не политическа томбола. Например: от 60 до 100% трябва да бъдат защитени находищата на най-редките видове животни, растения и местообитания в Европа и у нас - мечки, балкански диви кози, естествени гори от черен бор (в Пирин, Родопите и Осогово), горите от космат дъб (основно в Предбалкана и Дунавската равнина) и т.н. Изискването за по-разпространените - гори от бял бор (най-много в Рила, Пирин и Родопите), вълци и пр. е защитеност между 20 и 60%.

Директивите са категорични и изборът на страните е свит в числените диапазони. A как правителствата ще убеждават обществата да приемат "Натура", си е тяхна работа. Българското екоминистерство не огласи какви ги върши и месец-два преди еврочленството хората с изненада научиха, че се оказват собственици на защитени земи. Ведомството не даде адекватно обяснение за пропуска - за информационна кампания едва ли са нужни кой знае колко пари и допълнителна администрация.

МОСВ можеше и да защити мрежата пред недоволните. Но не го стори. Тъй като то бе основният орган, натоварен с "Натура", би следвало отлично да познава евродирективите и свършената работа по тях. Така би могло да я отстои пред дърводобивните и инвеститорски лобита, но уви. Заемайки ролята на страничен наблюдател в спора, МОСВ толерира ожидаемата съпротива, която се ожали, че липсва прозрачност. Ами ще липсва - ведомството не държеше в течение общините какво се прави на тяхна територия, нито пък те проявиха някаква заинтересованост, когато бяха уведомени преди година от екоорганизациите. Надеждни свидетели, които да потвърдят теренните наблюдения, разбира се, няма нито в министерството, нито сред кметовете. (Каварненският кмет Цонко Цонев например реши да назначи ново проучване на зоните в района.) МОСВ можеше да подкрепи най-неоспоримите становища, експертните. Но не пожела, защото това би означавало министър Джевдет Чакъров да поеме отговорността за "Натура". И тя елегантно бе прехвърлена на управляващата коалиция. Късно в сряда тримата лидери обсъдиха един проектосписък със зони по евродирективата за местообитанията и 3 по директивата за птиците. От 3-те те избраха най-малкия, 109 зони, или 16.23% от територията на България. "Обсъждаха" ли? Пардон. Решението беше публична тайна отпреди десетина дни. А Чакъров е изпратил за съгласуване в заинтересованите министерства един-единствен вариант за птиците. Познайте кой...

Неотдавна пък депутати внесоха предложение да отпадне законовата поправка от миналата година, която направи необжалваеми заповедите за обявяване на "Натура"-зоните. По същество това правило не е никак демократично, но екоминистерството прецени, че само така може да ускори работата. В противен случай, както обясни неотдавна шефът на парламентарната екокомисия Георги Божинов на разлютените кметове от Черноморието, административният съд щеше да се задръсти с екодела и нямаше да имаме никаква "Натура 2000". В малко европейски държави екоминистрите имат толкова тежка дума, но и малко са страните, на които се е наложило за 3-4 години да подготвят пълна екомрежа. Повечето го правят от десетина години и още не са безупречни. Тъй че необжалваемостта си има основание.

Две думи за опасението, че екоминистърът ще може да съкращава по лично усмотрение вече обявени зони. Това наистина би било любезна покана за рушвети към бъдещите кандидат-инвеститори. Всъщност министърът няма да може за щяло и нещяло да "разжалва" защитени територии, тъй като те ще се водят на отчет в Еврокомисията. Колкото до страните, които допускат злоупотреби в "Натура"-зоните, за тях е Европейският съд в Люксембург. Той санкционира рядко, но солидно.