Едно "изпаднало" писмо на арестувания бивш шеф на столичната "Топлофикация" Валентин Димитров и една "изтекла" информация за започнато досъдебно производство срещу членове на Комисията по хазарта за издаден лиценз на турски гражданин толкова странно съвпаднаха във времето, че изглеждат като един и същ камък, хвърлен в едно и също блато. И двете акции се задействаха и разгърнаха при съмнителни обстоятелства и при твърде спорни от законова гледна точка параметри. И двете се целят в ключови министри от БСП - на икономиката и енергетиката Румен Овчаров и на вътрешните работи Румен Петков.

Затова е много логично да се заподозре, че



между двете събития има връзка и сценаристът е един и същ.



Или пък става дума за паралелни комбинации, чиято крайна цел все още не е известна. Съмненията се подклаждат и от поведението на МВР и прокуратурата, чиито обяснения, вместо да внесат яснота, още повече оплетоха конците.

Да вземем историята с писмото на бившия шеф на столичната "Топлофикация" Валентин Димитров. Появата на писанието повдига куп въпроси, които засега са без отговор. Как така писмото е "изпаднало" и попаднало в ръцете на ГДБОП? Как в няколко медии се появява ксерокопие, след като с писмото разполагат само прокуратурата и ГДБОП? Кой е адресатът и стигнало ли е изобщо до него? Защо графологичната експертиза е направена едва три месеца по-късно? Защо досега не са разпитани хората, споменати в писмото? Или може би те са били следени и подслушвани през цялото време? И акцията е трябвало да бъде стартирана преждевременно, след като по едно от делата като свидетел бе разпитан бившият шеф на Столичния общински съвет Антоан Николов заради намерен плик с неговото име в сейф на Димитров? Да не би някой да се е стреснал от заканите му, че той може да проговори? И защо всички говорят само за Румен Овчаров и подминават останалите "герои" на писмото? Те по-малко ключови ли са?

Още по-притеснителна е историята около лиценза за хазартна дейност, даден на турски гражданин въпреки отрицателното становище на служба от МВР. Първоначално информацията за образуваното дело за престъпление по служба "изтече" в БНР. В нея се споменаваше само името на Александър Петров - шеф на политическия кабинет на вътрешния министър Румен Петков и един от най-близките му хора. После стана ясно, че става дума за цялата комисия за хазарта и че засега делото е срещу неизвестен извършител.



Прокуратурата и МВР определено действаха панически



- не знаели за какво става дума, за какъв лиценз, били в чужбина, не си спомняли и т.н. МВР пък пусна съобщение, че Петров излизал в отпуск, за да не влияе на разследването.

Тук въпросите също са доста. Какво прави началникът на кабинета на вътрешния министър в комисията по хазарт? Или пък шефът на затворите? Защо вече половин година въпросната комисия няма постоянен шеф? Какво стана с убийствения доклад на Сметната палата от началото на годината, предаден на прокуратурата, в който се изкарваха на показ драстични нарушения в държавното регулиране на хазарта? Докога ще има нарушения, а няма да има наказани виновни? Как изведнъж се оказа, че турските служби са пратили данни на българските си колеги за своя гражданин, че не са му чисти сделките? Та нали, след като турските власти забраниха хазарта и босовете на този бизнес се изнесоха у нас, същите тези служби не спираха да изнасят информация за данъчни и други финансови нарушения на въпросните бизнесмени? Но властта в България даваше лиценз след лиценз без никакви заяждания и проблеми. Как така сега тази информация се оказа важна, а досега не й се обръщаше внимание? Да не би нечии политически покровители да са загубили почва под краката си или да са станали твърде нагли в исканията си? Защо обикновено приказливата прокуратура изведнъж излезе в "словесна отпуска" точно по този случай? Не е ли по-добре да се даде пресконференция, на която да се изясни за какво точно става дума, каквито брифинги се дават през пет минути за "Топлофикация" например?

Единственото сигурно нещо в случая е, че



когато в хазарта нещо се случва, то винаги е шумно и скандално.



В битката за преразпределение на пазара може да изгърми някой друг висш държавен чиновник, а може даже и правителство да бъде разклатено. Защото в този бизнес се въртят обороти, многократно надхвърлящи доходите от проституция, наркотици и оръжие, взети заедно. И когато за кратко време ти вдигат данъка, задължават те да отделяш от печалбата си за спорта или пък ти създават твърде силна конкуренция, е логично да помислиш за ответен удар. И в бизнеса, и в политиката, където се коват новите правила.

Всъщност тази област открай време е блато, а основните фигури в нея стоят в сянка и само калкулират печалбите. Неслучайно Брюксел не пропуска да разкритикува недосегаемостта на някои хазартни босове. Затова е крайно време и този бизнес да бъде изваден на светло, да се знае кой кой е, включително и от хората, които трябва да го контролират. Така, както е в банковия сектор например, където интересите и парите също не са малки, където доскоро също бъкаше от банкери със съмнителна слава, но където постепенно бе наложен железен ред. За да стане това обаче, трябва воля. Най-вече политическа. Засега такава не се наблюдава. Засега усещането е, че и в случая "Топлофикация", и в скандала с хазарта всички се опитват да се изкарат жертви. Но едно нещо не трябва да се забравя - в блато не се плува. Нагазиш ли веднъж, после трудно ще се измъкнеш. По-вероятно е да затънеш съвсем.