|
-----
Георги Славчев попадна в кадър отново през последните седмици, след като свлачище затвори пътя между София и Самоков. Кметът на Пасарел навлече алпийски екип и се включи в разчистването, вместо да търси помощ по телефона от кабинета си.
"Никога не съм се занимавал с алпинизъм, но исках да опитам. Дължах да разбера за какво става дума. Съжалявам, че нещата толкова се проточиха около това свлачище, защото съм убеден, че всичко можеше да приключи за един ден. Разбирам хората, които бяха изолирани около седмица, и това е по вина на управляващите", разсъждава управникът Славчев. По думите му министрите са били заети с предизборни обиколки, за да се занимават с "проблемчетата" на Пасарел. Не без негова помощ, пътят все пак вече е отворен. В момента на мястото се слагат укрепителни мрежи и се изграждат подпорни стени. Славчев обаче се е заел с далеч по-амбициозна задача. "Искам да направя нещо значимо за тези хора. Не може да говорим за Европа с тази инфраструктура. В Пасарел реално няма канализация, водопроводът е на 60 години и това определено не е нормално за страна, която се готви за членство в Европейския съюз. Още по-лошо е, че това не е проблем само на Пасарел, а и на София. Остават ми още около 2 години, в които искам да реализирам тези планове", обяснява кметът.
Последната му болка
е проектът за изграждане на кариера на пътя до Кокаляне, близо до Пасарел. "Не разбирам как за 2 дни получиха съгласие. Всички вече се убедиха колко опасно е това място. А ако започнат работа, там ще има много взривове. Явно някой е взел много пари. Ние обаче ще продължим да се борим. В Кокаляне има инициативен комитет и много се надявам тази лудост да бъде спряна", пожелава си Славчев.
За мнозина от тези, които го познават отпреди да заработи на бюро, е любопитно как се прави скок от терена в политиката. Самият Славчев също не може да обясни промяната. "И аз не зная как се получи. Малко на майтап го реших, защото преди това никога не съм се интерсувал живо от политика. Близки и приятели ме навиха за идеята", споделя Славчев. Въпреки това, изглежда странно как един бивш футболист може ей така да влезе в нечии листи и да спечели доверието на хората. Все пак става дума за власт. Славчев пък успява да спечели изборите в Пасарел, като част от екипа на Стефан Софиянски. "Идеята ми беше да се явя като независим кандидат, но такъв вече имаше в Пасарел. Тогава се обадих на Софиянски (б.а. столичният кмет все пак е отявлен левскар) и той веднага ми каза, че е твърдо зад мен. Оттам нататък бях почти убеден, че ще спечеля, защото хората вече гласуваха не толкова за партии, колкото за личности", разказва Славчев. Мнението му за изборите е също така категорично, както и за всичко в политиката. "За мен не е от голямо начение партията, която печели. Правителство трябва да бъде съставено от всички партии, защото във всяка от тях има
хора, които са добри политици
Аз имам още много да уча в политиката, но това мога да го кажа и за Софиянски, Костов, Надежда Михайлова и всички останали лидери."
Първият човек на Пасарел е твърдо решен да се задържи по-дълго в политиката, като не крие, че плановете му далеч надхвърлят управлението на родното му място. "Ще изкачвам постепенно стълбата на политиката. Надявам се следващата крачка да е като кмет на община. В по-перспективен план предпочитам да не говоря. Е, често се шегувам със Софиянски, защото всяка седмица играем заедно футбол. Казал съм му да изкара още един мандат и чак тогава ще го сменя".
Славчев, поне за сега, не си и помисля да се връща във футбола. Много негови колеги смятат за правило да се хващат с треньорство или мениджърска дейност след приключване на кариерата и Славчев все пак се е презастраховал. "Никога не казвам никога. Завършил съм курса на професор Шишков и мога да водя отбор от "Б" група, но нямам такива амбиции засега. Във футбола, както и в политиката, много хора се бъркат в работата на другите, но аз съм свикнал да се боря с това.
С времето съм се научил да не се отказвам лесно, така че на този етап не се чувствам отчаян, въпреки всичко грозно, което съм видял", уверен е кметът на Пасарел. Желанието му да остане в България и да прави кариера тук съвсем не кореспондира с възможностите, които са се отваряли пред Славчев през изминалите години. "Още през 1990-та можех да уредя живота си. Тогава бях в Левски и от испанския Ла Коруня даваха 800 000 долара за мен, но шефовете на клуба решиха да ме задържат с намерението на следващата година да ме продадат за двойно повече. Това за мен е
грешна политика,
от която пострадаха и други играчи на "сините" през следващите години. По-късно в Швейцария, когато играх за Санкт Гален ми предлагаха дългогодишен договор, но се смени ръководството и нещата пропаднаха. Иначе, досега можеше вече да съм се устроли там. Често си мисля, че така щеше да е много по-добре за семейството ми", съжалява Славчев.
Може би най-ексцентричната част от биографията му е половингодишният му престой в Бруней. В тази далечна и екзотична страна Славчев не само играе футбол, но и подписва договор с националния отбор. "Изкарах много хубави месеци там. Отидох заради треньора Йордан Стойков, който работеше там. Отборът ми беше собственост на принца на Бруней", разказва кметът. По-късно дошла офертата от Бафа - това е техният национален отбор. Той обаче не се състезавал в международните първенства, а участвал в шампионата на Малайзия. "Аз и един бразилец успяхме за 8 мача да вкараме 15 гола. Там играех като централен нападател, а условията, които ми предлагаха бяха невероятни в сравнение с тези в България", обяснява Славчев.
Въпреки изконната си любов към футбола, той признава, че от 2,5 години не е стъпвал на мач от родното първенство. Според него, статуквото в момента гони хората от стадионите и това едва ли скоро ще се промени. "През последните си 2 години като футболист на Хебър и Левски (Кюстендил) видях всичко онова, което ме кара да страня сега от стадионите. Нямаше случай, в който директно да ми кажат, че даден мач трябва да се загуби, но индиректно играчите разбирахме за какво става дума". Другата болка на Славчев, която го е отказала от футбола, е
манталитетът на българина
"Всички искат бързи резултати. Пресен е примерът със Стоичков. Може би малко му беше рано да се захваща с националния отбор, но аз напълно го подкрепям, защото имаше куража да наложи млади играчи в отбора. Трябва да му се даде време и резултатите ще дойдат. Манталитетът ни проваля обаче не само във футбола. Откакто съм кмет в Пасарел се убедих, че каквото и да правя, винаги има недоволни. С толкова мъки успях да издействам нови автобуси за маршрута до София и накрая имаше оплаквания, че седалките не били удобни. Тук от 10 години нямаше свястна спирка и след като я направихме веднага се намери някой, който да я потроши. Ей това не го разбирам. За 4 години в Швейцария разбрах какво е уважение между хората, правилно мислене, което води и до висок стандарт. Иначе, страната им наистина не превъзхожда България като дадености и ако това вредно мислене се промени, аз съм оптимист за бъдещето", завършва кандидатът за стола на Софиянски.
|
|
|
