Изглежда, октоподът се появява (в кухнята) закономерно на определен стадий от развитието на демокрацията. Допреди седем-осем години този безгръбначен морски хищник от семейството на главоногите (Cephalopod) беше почти непознат на българската трапеза. Днес все повече ресторанти го включват в своите менюта, а рибарските магазини подмамват клиенти с грижливо подредените пипала от октопод върху щандовете. Калмарите, които са от същото морско семейство, бяха известни и по-рано. Тяхното присъствие на пазара на морските деликатеси в миналото изглеждаше като деликатен намек, че все някога ще се появи и октоподът.

---

Много хора разбират думата октопод по-скоро като синоним на организираната престъпност (мафията), а не като изискано ястие. В това отношение доста помогна и онзи незабравим италиански тв сериал за комисаря Катани. Причината е в някои защитни способности на морския хищник, които имат ясни успоредици в социалния свят. Октоподът има торбичка с мастило, което изпуска при опасност. Така той създава информационно затъмнение в морските дълбини и успява да се измъкне от зъбите на своите врагове. Друга защитна способност е умението му да си променя цвета и да се слива с околната среда. Така той става невидим и



недосегаем като мутра



в демократично избран парламент. Оръжие за разправа с враговете са неговите осем мускулести пипала с мощни смукала по краищата. Известни са над двеста разновидности на октопода. Някои са с размери около пет сантиметра, а други достигат до 3-4 метра дължина. Хранят се със скариди, миди, раци и риби. Не подминават и своите братовчеди калмарите. Твърди се, че октоподът е най-интелигентното животно от семейството на безгръбначните. Експериментално е доказано, че той е доста паметлив. Освен това може да отвори амфора, след като внимателно я изследва.

Животът на октоподите е сравнително кратък. Някои по-дребни видове живеят само шест месеца, а по-едрите - до пет години. Забележително е, че след като се размножат, октоподите умират. В това отношение тяхното житейско поведение напомня за някои техники при банковите измами. След като се установи кражбата, обикновено се оказва, че фирмата измамник не съществува, умряла е, а откраднатото е дало живот на нови невинни финансови октоподчета.

Смята се, че в състояние на стрес октоподът е



способен да се самоизяжда



Това свойство също има известни социални паралели. Изтласкани от пазара, криминалните структури обикновено пристъпват към самоизтребване, а полицията просто следи или дискретно насърчава този процес.

В контекста на казаното дотук не е странно, че името на октопода се е превърнало в социална метафора. То е от старогръцки произход и през латинския е навлязло в почти всички езици. На английски се казва и devil fish (дяволска риба), което също отпраща към тъмната природа на този хищник.

Октоподът, както и калмарите, имат един забележителен принос в развитието на науката и техниката. Изследването на тяхното движение под водата стои в основата на принципа на реактивния двигател. Вероятно без тези морски хищници космосът все още щеше да е непознат, а модерните войни щяха да бъдат по-малко кръвопролитни.

----

Рецепти



Октопод във вино

Продукти: 1 октопод, 100 мл зехтин, 1 чаша червено сухо вино, 2 с. л. оцет, 1 пръчица канела, 1 дафинов лист, 3 зърна бахар или настъргано индийско орехче, черен пипер на зърна, червен пипер, сол.

Октоподът се начуква като пържола и се изстъргва добре, иначе месото ще остане твърдо. Изчистват се очите и вътрешностите. Пипалата се режат на парченца и се слагат в тиган на печката, за да си пуснат соса. Течността се оставя да изври на слаб огън, докато месото омекне. Прибавят се зехтинът, виното и оцетът, подправките и сол и отново се оставя за около 40 минути на слаб огън. Ястието може да се долее с малко вода или бульон. Сервира се топло или студено с варен ориз и картофено пюре.



Октопод по моряшки

Продукти: 1 октопод, 1 чаша вино, половин дафинов лист, зехтин, черен пипер на зърна, сол.

Изчистеният и нарязан на ивици октопод се слага в дълбок съд, залива се с марината от виното, малко зехтин, подправките и сол и се оставя за едно денонощие в хладилника. След това се пържи в сгорещен зехтин и се залива с предварително изврялата наполовина и прецедена марината.



Задушен октопод

Продукти: 1 октопод, 300 г домати, 300 г малки лукчета, 100 мл зехтин, 2 с. л. оцет, 100 мл червено вино, половин дафинов лист, 2 зърна карамфил, щипка канела, червен пипер, черен пипер, сол.

Изчистеният октопод се начуква, изстъргва се, нарязва се и се вари в собствен сос на слаб огън. Когато месото омекне, се прибавят няколко лъжици зехтин. В останалия зехтин се задушават лукчетата, слага се октоподът и се добавят виното и оцетът. След това се прибавят подправките и обелените и пасирани домати. Подправя се със сол и червен пипер и се оставя на слаб огън за около час. Може да се добавят също нарязани гъби, моркови и целина.



Пълнени калмари

Продукти: 1 кг калмари, 800 г обелени и изчистени от семките домати, 4 глави кромид лук, 3 скилидки счукан чесън, средата на 1 филия хляб, половин чаша прясно мляко, 100 мл сухо бяло вино, 4 с. л. зехтин, 1 връзка ситно нарязан магданоз, мазнина за пържене, червен пипер, черен пипер, сол.

Калмарите се изчистват, изплакват се и се подсушават. Пипалата им се нарязват на ситно и се отделят за плънката. Чесънът и две глави настърган лук се запържват в сгорещената мазнина, слагат се и пипалата и след като се свалят от огъня, се разбъркват с накиснатия в топлото мляко хляб и магданоза. Сместа се подправя с черен пипер и сол и с нея се пълнят калмарите, а отворите се закрепват с клечки за зъби. Запържват се до златисто в сгорещена мазнина, изваждат се и се държат на топло. Ситно нарязаните домати и останалият лук се запържват в същата мазнина и когато сосът се сгъсти, се подправя с черен пипер и се добавя виното. Калмарите се връщат в соса и половин час се задушават под капак на слаб огън. Сервират се горещи с варен ориз.



Панирани калмари

Продукти: 0,5 кг калмари, 250 мл бира, 1 глава лук, 3 моркова, 1 с. л. оцет, 2 яйца, 3 с. л. брашно, 2 с.л. галета, мазнина за пържене, черен пипер, сол.

Калмарите се изчистват, измиват се и се накисват за два часа в студена вода. Изваждат се и се оставят за още три часа в бирата. След това се сваряват в подсолена вода с лука, морковите, черен пипер на зърна и оцет. Нарязват се на филийки, поръсват се със смлян черен пипер и се панират по обичайния начин. Сервират се със зеленчуци и лимон.

----

Страницата подготви:

Ясен Бориславов