Какво е общото между телефонния номер 112, Търговския регистър, Сребърния фонд, Банката за развитие и приватизацията на "Български морски флот"? Общото е, че властта ги обеща, но не ги направи. И не са само те. Почти всички амбициозни проекти на държавата за изтеклата година изостанаха за новата.

Цялата 2006 г. така и не стигна на Асен Гагаузов да намери изход от задънената концесия за магистрала "Тракия". Амбициите на Румен Овчаров да прави енергиен холдинг гигант също не се сместиха в изтеклите 12 месеца - за зло или за добро. Заради потайността на "зеления" министър Джевдет Чакъров не разбрахме дали канадската "Дънди прешъс" е безценен инвеститор, или е безмилостен експлоататор на златните ни запаси и терминатор на земните недра. През цялата година Емел Етем не намери достоен началник на Държавния резерв. А Петър Мутафчиев не успя да излекува БДЖ от хроничния й глад за бюджетни субсидии.



Мълчаливото "не"



Първите лоши сигнали, че управляващите се разсейват относно предизборните обещания и управленската си програма, дойдоха още преди да се стопи ланшният сняг. С приемането на Административно-процесуалния кодекс през март 2006 г. парламентът изненадващо бетонира ретроградния принцип на мълчаливия отказ. Дотогава бизнесът хранеше големи надежди, че българската бюрокрация най-сетне ще възприеме европейския принцип на мълчаливото "да" - ако в уречения срок чиновникът не отговори на дадена заявка, това да означава съгласие. Червени депутати обаче докараха вода от 100 пресъхнали кладенеца, за да докажат, че в България още не сме дозрели (?!) за чак толкова европейска промяна. Мая Манолова от БСП дори обяви, че прилагането на мълчаливото съгласие щяло да въведе в нови корупционни изкушения администрацията.



Черната каса



Докато Сергей Станишев беше депутат, а БСП играеше ролята на опозиция, социалистите бяха сред най-гръмогласните критици на бюджетния излишък. "Излишъкът е черната каса на правителството", заклейми депутатът Станишев явлението, придобило неприлични мащаби при управлението на Симеон Сакскобургготски. Можеше да се очаква, че като се премести от законодателната в изпълнителната власт, лидерът на БСП ще прекрати порочния фискален феномен. Но се случи тъкмо обратното - правителството БСП +ДПС +НДСВ, което Станишев подреди и оглави, приключи 2006 г. с небивалите в историята на България над 2.5 млрд лева бюджетен излишък. Това по собствените му думи означава, че управляващото трио се е уредило с най-преливащата черна каса на всички времена.

На фона на рекордно преизпълнения план за приходите в хазната остава загадка защо министърката на бедствията така и не успя да стартира проекта НССПЕЕН.



Оня номер



НССПЕЕН е Национална система за спешни повиквания с единен европейски номер 112. Казано по-просто, набирате безплатно 112 и търсите помощ за всякаква неотложна нужда - при болест, пожар, катастрофа, обир, наводнение и т. н. Единен диспечерски център приема и препраща обажданията към полицията, "Бърза помощ", пожарната.

Наредбата за общия спешен телефон бе приета още през 2004 г. А после НССПЕЕН засече. Едва в последните дни на 2006-а се разбра, че Емел Етем е възложила на консорциум между "Сименс" и "Електрон прогрес" да изгради пилотно мрежата за София и че договорът е за 6 млн. лева. Никой не разбра защо се проточи въвеждането на модерната услуга. Проблемът едва ли е финансов - при бюджетен излишък над 2.5 млрд. лева.



Магистрала в тупик



Автомагистрала "Тракия" ще бъде изградена до края на мандата на правителството, пише в управленската програма. Годината вече е 2007-а и е безпощадно ясно, че това няма как да се случи. Концесията за автомагистрала "Тракия" се оказа същински Гордиев възел. Вместо да го разсече, кабинетът се оплете още повече. Първо похарчи нови пари, като възложи на консултанти да одитират проектоконцесията, нагласена от правителството на Сакскобургготски. Анализът на "Прайс Уотърхаус" бе пределно критичен, но вместо да скъса неподписания договор, властта тръгна да предоговаря сделката. Ресорният министър Асен Гагаузов ту "разваляше" концесията, ту я бранеше с оправданието, че нова процедура ще похарчи безценно време и ще оскъпи дострояването на магистралата. До последно Гагаузов уверяваше, че решение ще има до края на годината. Объркването стана още по-голямо, когато министърът се похвали, че има не един и два, а цели 6 варианта за довършване на "Тракия". Тегленето на тотото "1 от 6" обаче се отложи за тази година.



Фалстарт



На 25 май Петър Мутафчиев обяви официално, че най-сетне тръгва модернизацията на жп линията Пловдив-Свиленград, мощно финансирана със заем от Европейската инвестиционна банка и безвъзмездни милиони от ИСПА. Тогава транспортното министерство се похвали, че е форсирало работата заради "изтичащия финансов меморандум и реалната опасност да бъдат изгубени средствата по проекта. Процесът по отчуждаване на земите за строителството на Фаза 1 бе завършен в изключително кратки срокове, което направи възможно стартирането на договора". Но тържественото рязане на лентата се оказа прибързано. Проектът не тръгна заради нови проблеми с изпълнителя - гръцката компания "Терна".



Сребърният фонд



също остана мираж. "С широкото участие на социално-икономическите партньори до края на 2006 г. правителството ще работи за изграждане на демографски инвестиционен фонд "Сребърен", чрез който ще се повиши финансовата устойчивост на пенсионната система", пише в управленската програма на МС.

Този път правителството свърши своята част от работата и още през юли изпрати в парламента проектозакон. Но депутатите не намериха време за него. А проектът е изключително важен, защото българската нация старее със стряскащо темпо, след десетина години пенсионерите ще са далеч повече от работещите и тогава касата ДОО може да се окаже във фалит.

Спасението се нарича Сребърен фонд. Предвижда се в него да постъпват половината от приходите от приватизация, половината от икономисаните разходи на хазната и 10% от бюджетния излишък, отчетен за съответната година. Идеята е средствата да се трупат поне 10 години, а след това събраният ресурс да допълва скромните възможности на държавната осигурителна система.

Но парламентът не намери пролука в натоварената си програма за този закон. Нали все бързаше да приема правила, свързани с членството в ЕС. Само че дори ангажиментът към Брюксел не помогна България да посрещне Нова година с работещ.



Търговски регистър



Дебютът на новия единен електронен регистър на фирмите не се състоя. Първо бе планиран за октомври, после за 1 януари, а накрая отлетя за средата на 2007 г. Законът, който урежда прехвърлянето на фирмените досиета от окръжните съдилища към Агенцията по вписванията, бе приет още през март 2006 г. Есенцията му е, че процедурите по регистрирането, закриването и промените в живота на фирмите ще се улеснят и опростят, а обнародването им в "Държавен вестник" ще стане излишно, защото фактите ще са достъпни чрез интернет. И всеки интересуващ се - бирник, клиент или обикновен любознателен гражданин, ще може да проверява бързо, лесно и с гарантирана актуалност кой е собственик на фирмата "хикс", какви лица влизат в борда на дружеството "игрек" и кога е прекратено предприятието "зет".

И сега има регистър, но той е доста неподреден, а някои данни там са доста баяти. Достатъчно е да си припомним скандала с поисканата от ДСБ оставка на столичния кмет, защото участва в две частни фирми. Бойко Борисов се закле, че отдавна ги е напуснал, но промяната просто не е отразена.

Битови и софтуерни проблеми обаче заприщиха нормалния старт на модерния проект. Областните управители замотаха Агенцията по вписванията и не й намериха навреме сгради за регионални офиси. Правителството започна да се ослушва за отпускането на обещаните пари и конкурсите за доставка на техника и програми за изграждане на мрежата се забавиха. А депутатите с лекота отложиха старта на регистъра за лятото на 2007 г. Само че Първа директива по дружествено право на ЕС изисква всяка държава-членка да разполага с електронен фирмен регистър. Дали новачката България няма да отнесе първата си глоба от Брюксел точно заради това нарушаване на тази директива?



Новата стара банка



През март на кръгла маса на сп. "Икономист" премиерът Станишев обяви, че се готви създаването на нова държавна банка. Трезорът щял да подпомага с евтини кредити износителите и по-дребните предприятия. Министърът на икономиката Румен Овчаров потвърди намерението и даде надежди, че новата Банка за развитие може да заработи и преди влизането на България в ЕС. Дълги месеци бизнесът и медиите напразно чакаха кабинетът да обяви план с подробности. Промъкна се само оскъдна информация, че вероятно действащата Насърчителна банка ще погълне Агенцията за експортно застраховане и Гаранционния фонд за микрокредитиране към Министерството на труда и социалната политика. В късната есен пък заместничка на Румен Овчаров призна, че идеята за банка за развитие няма развитие.



Приватизация ли?



По-жалка картина на раздържавяването не е имало и по Жан-Виденово време. Към 1 декември 2006 г. успехите на АП се изчерпват с 6 - да, шест, сделки за предприятия с над 50% държавно участие. Останалите са дребни продажби - на 3 обособени части, 56 миноритарни пакета и 65 остатъчни дяла. Годишният план за приватизация се провали по всички показатели - той предвиждаше поне 24 сделки за фирми с над 50% държавно участие, 164 продажби на миноритарни пакети и 10 на обособени части.

А макар и скромна в раздела си "приватизация", програмата на правителството обещаваше: ускоряване на процеса на продажба на остатъчните дялове при използване на възможностите на фондовата борса; ускоряване и финализиране на процедурите в топло- и електропроизводството - особено значение ще има приватизацията на ТЕЦ "Бобов дол", Топлофикация "Русе", и т. н.

ТЕЦ "Бобов дол" обаче си остана непоклатимо държавна. След епични съдебни схватки гръцката РРС получи шанс да купи топлоцентралата, но Агенцията за приватизация така и не доведе до финал възобновената процедура и сделката и развръзката се оттече за 2007 г.

"Български морски флот" също влезе в ЕС като държавна компания. През цялата 2006 г. притежателите на компенсаторки напразно чакаха част от акциите на БМФ да излязат на борсата и за тях да се плаща с реституционни книжа. И кешовите кандидат-купувачи останаха с пръст в уста. Властта не събра време и воля да приеме окончателна стратегия за приватизация на корабната компания. След няколко драматични обсъждания и сблъсък на лобита транспортният министър прати в шести глух коловоз темата.

Вероятно опарени от неуспеха с БМФ, управляващите дори не направиха опит да представят стратегии за приватизация на оръжейните компании "Кинтекс", "ВМЗ" и "Тератон".

Точно преди една година пък Румен Овчаров обеща нова енергийна стратегия. Тя ще бъде готова и пусната за съгласуване до края на месеца, а през февруари трябва да влезе в Министерския съвет, извести министърът на 10 януари 2006 г.



БЕК



Вместо да представи обещаната стратегия, Овчаров започна да сипе ексцентрични идеи като БЕК. Става дума за "плана" му да сбере НЕК, "Булгаргаз", АЕЦ" Козлодуй", "Белене" и тецовете "Марица-изток " в холдинг "Българска енергийна компания". Защо му трябва да събира под една шапка производство на ток, природен газ и телекомуникации (понеже «Булгаргаз" притежава и оптична мрежа), не стана ясно. Научихме само, че Овчаров искал да копира австрийската компания EVN и немските Е.ON и RWE, които имали подобна структура.



Разкрояване



През октомври министърът отново се сети за енергийния мегахолдинг. Той обаче уточни, че първо трябва да приключи преструктурирането на НЕК и "Булгаргаз", свързано с членството на България в Европейския съюз и либерализацията на пазара.

В отчета си за стоте дни правителството се врeчe, че ускорено ще преструктурира НЕК и "Булгаргаз". То си постави срок до 31 декември 2006 г. да превърне "Булгаргаз" в холдинг с три дъщерни дружества, а НЕК да се раздвои на компания майка, която е собственик на мрежата, и на дъщерна фирма - оператор на системата. Въпросните промени май още не са регистрирани.

До три месеца трябва да бъде готов анализът за цялостното преструктуриране на енергийния отрасъл, даде пореден неверен анонс министърът на енергетиката на 6 октомври. Трите месеца отшумяха, а анализ няма.



Още една държавна фирма



Междувременно неуморният Овчаров изобрети още една държавна компания. Като си призна, че е взаимствал идеята от Банковата консолидационна компания (БКК), той сподели намерение да събере под един похлупак всички държавни акции, останали в приватизираните вече предприятия. Не стана ясно дали в това число влизат и златните акции на държавата в БТК и "България Ер" например. Броят на фирмите, в които между 5% и 49% от капитала е все още е на държавата, е към 130.

Вероятно Овчаров е харесал схемата БКК, понеже навремето тази компания обедини всички държавни банки и ги продаваше една по една по правилата на Търговския закон, не по Закона за приватизация. Министърът обясни, че бъдещата консолидационна компания ще може да продава на разни борси, а също и да залага част от поверените й акции срещу кредити. Привлеченият ресурс щял да се инвестира в мащабни проекти като АЕЦ "Белене", магистрали и прочее. "Обединяването се налага, защото се намираме в критична фаза от изграждането на пътища и друга инфраструктура и след присъединяването ни към ЕС това ще е едно от най-слабите ни места", мотивира се министърът на икономиката. Овчаров не обясни защо трябва да инвестира в инфраструктура чрез нова държавна фирма, след като България си има достатъчно инженерингови компании с богата история и солиден опит.

Обещаното съкращаване с 1/10 армията на чиновниците не се състоя. Намеренията на властта да намали лицензите, разрешителните и регистрациите бяха актуални през 2006-а, но си остават на дневен ред и за 2007 г. Миналата година Станишев и Овчаров много се заканваха, но не пребориха спекулантите, така че с нетърпение ще следим през идните месеци какви оръжия ще извади кабинетът на ценовия фронт.

Сигурно е едно - ако бяха впрегнали поне толкова усилия и време, колкото посветиха на пазарлъци за фришоповете, безмитните бензиностанции, "Еврофутбол" и казината, министри и депутати от тройната власт можеха да изпълнят внушителна част от предизборните си обещания и следизборните си намерения. "Приоритетно още през 2006 г. ще търсим възможности да понижим размера на данъчните ставки върху ниските и средните доходи от работната заплата", пише в програмата за управление на тройната коалиция. Заети с хазарта и безмитната търговия, властниците не намериха такива възможности. Но както мъдро е казал народът: "Нова година - нов късмет".