Първият ни евровот, този за избор на евродепутати, очевидно пак ще стане извор на типично нашенски балкански караници. Вместо да спорят за това какво трябва да се прави, за да бъде представлявана България по най-добрия начин в европарламента, политиците ни за пореден път взеха да умуват как да ограничат правото на изселниците ни в Турция да гласуват.

Жалко и смешно! Жалко е, защото не може държава, която е член на ЕС, да се опитва да търси предлог, за да ограничи правото на който и да е неин гражданин да гласува. Аргументите, че тези хора не знаят български, че не плащат данъци тук, може би имат своите основания, но нямат никаква юридическа стойност. Според закона, за да гласуваш у нас, има няколко изисквания и сред тях не е доброто владеене на български. Трябва да си български гражданин, да си пълнолетен и да не си под запрещение или в затвора. Толкоз!

Смешно е, защото гласовете от Турция са толкова малко, че не си струва въобще да се говори за тях. На последния парламентарен вот от Босфора дойдоха малко повече от 42 хил. гласа, което означава, че изселниците са избрали трима депутати без малко. Останалите 31 мандата ДПС си ги е спечелило тук. Ако предположим, че активността на изборите за европарламент е същата като на последните парламентарни избори,



гласовете от Турция ще стигнат за 1/5 мандат



от всичките 18, които ни се полагат.

Проблемът на нашите политици е, че според прогнозите активността за евровота ще е много ниска - 20-30%. Със сигурност обаче мотивацията на хората няма да се повиши с дебати като този как да ограничим гласуването на изселниците в Турция. Тази тема е подходяща само за избирателите на Волен Сидеров, които и без това са си достатъчно мобилизирани. С безумните си прения по въпроса политиците ни само имитират дейност.

Освен това колкото повече се капсулират турците, толкова повече ще се увеличава влиянието на ДПС в политическия живот у нас. Ако останалите партии искат да редуцират властта на Ахмед Доган и компания, те трябва да се занимават не толкова с неговите избиратели, а със своите. На последните парламентарни избори избирателите по списък бяха 6 720 941, а от тях гласуваха едва 3 648 177. В секциите в Турция обаче активността бе 100%. В смесените райони тя също бе сред най-високите. И съответно гласовете на турците придобиха по-голяма тежест. Може да се твърди с голяма доза сигурност, че



ДПС е стигнало тавана си



Колко власт ще има, зависи само и единствено от това доколко останалите партии ще мобилизират електората си, по-точно тези, които отказват да гласуват.

С подобни дебати никак не се допринася и за интеграцията на българските турци. Напротив, така те само допълнително се капсулират. А това вече не е само наш проблем, а и европейски. България се гордее, че е първата държава в ЕС, която пише на кирилица. Но пропуска факта, че е и първата държава в съюза, в която мюсюлманите са солиден процент от населението и не са имигранти, а живеят тук от векове. Реалната интеграция на тези хора вече е въпрос от европейско значение. Именно тя е най-сигурният начин нашите турци да не се поддават на екстремистки влияния на свои събратя по религия от близки и по-далечни страни.

Избирателите на ДПС трябва да са грижа на другите партии само и единствено за да бъде разбит монополът на движението върху тях. Този монопол определено е ненормално явление за една демократична европейска държава. За да го разбият обаче, останалите партии трябва да се опитат да привлекат турците към себе си, а не само да се чудят как да ги изолират. Първата стъпка би могла да бъде направена на местните избори в края на годината. Печелившо би било, ако



БСП, СДС, НДСВ и т.н. номинират турци в смесените райони.



Ако не за кандидат-кметове, то за водачи на листата за общински съветници. Логиката е елементарна и няма нищо общо с религия, права на малцинствата, обръчи от фирми и т.н. Просто в смесените райони турците са мнозинство и е нормално всички партии, не само ДПС, да се борят за техните гласове. Самите ДПС-депутати признават, че ако другите партии номинират турци в техните бастиони, ще имат много сериозни проблеми.

Вярно, това няма да е лесно. Първо, трябва да се намерят хора, които са с добро име и авторитет, а не парашутисти и кариеристи. Второ, червени, сини и жълти ще трябва да се преборят вътре в партиите си с разочарованите мераклии за постове. Трето, кандидатите турци трябва да бъдат опазени от натиска на ДПС- функционери, които ще злоупотребяват с тяхната етническа и религиозна принадлежност.

Но реалната интеграция на турците у нас не е утопия. Тя всъщност почти бе постигната малко преди т.нар. възродителен процес, който за съжаление върна всичко с десетилетия назад. До средата на 80-те години БКП определено знаеше какво да прави с турците и го правеше добре. Тогава на Фатме всички й викаха Фани и тя нямаше нищо против. Политическите измерения на тази интеграция бяха, че в смесените райони винаги имаше турци на отговорни партийни или държавни постове. Положителни примери има и в по-далечното минало. Дядото на сегашния депутат от ДПС Ариф Агуш е бил депутат от БЗНС, а неговият брат е депутат на Андрей Ляпчев. Тъй че най-добре сегашните ни политици да спрат с безсмислените спорове и да се поучат от миналото.