От 1 януари минаха едва две седмици, но на всички вече им дойдоха до гуша перманентните сравнения между България и останалите членки на ЕС. Приставката "евро" към всяка втора дума пък е в състояние да опорочи всеки разговор или материал в медиите. Достатъчно е човек да се разходи по улиците или да влезе в магазин, за да разбере колко нелепо е европерченето. Страната ни си е същата, бедността и липсата на правила са същите, манталитетът и на народ, и на управници е същият.

Затова - извинения за поредното сравнение. Но тези неща стават все по-неизбежни. В неделя Българският лекарски съюз и съсловната организация на медицинските сестри обявиха старт на национален протест заради хаоса в здравеопазването, "казуса с рамковия договор за 2007 г." и здравната политика на кабинета изобщо. Освен това се иска оставката на шефа на управата на здравната каса и зам. здравен министър Емил Райнов. Ден след това, вчера, БТА съобщи, че лекарите от държавните болници в Атина и Пирея започват петдневни стачни действия. В останалата част от страната стачката ще е 48-часова. Те протестират срещу внесена в парламента от здравното министерство на Гърция поправка в закона за намаляване на часовете на труд.



Усещате ли разликата?



Нашият лекарски съюз, в който са длъжни да членуват всички медици, ако искат да работят професията си, обявява, че ще организира протест. Определен е организационен комитет, който да дава вида и графика на акциите. Стачка не е изключена. Но нищо конкретно - какви действия, къде, как и най-вече колко протестиращи... Реално нито един обикновен лекар не е забелязан да протестира открито, нито се е чуло да се кани.

А в Атина и Пирея просто няма да работят 5 дни и ще приемат само спешни случаи. От днес. Както направиха десетки хиляди лекари и сестри в Германия през 2006 г., и то в продължение на близо 3 месеца. Стачки имаше и в Полша. Исканията навсякъде са еднакви - увеличение на заплатите, подобряване условията на труд и адекватна държавна политика.

Нищо подобно няма да се случи у нас. Особено под егидата на лекарския съюз и настоящото му ръководство. Може и да има нещо като протести, обширно отразени, описани и преекспонирани. На тях ще се яви ръководството на лекарския съюз, по места - шефовете на районните лекарски колегии и тук-там - шепа недоволни медици. Медицинските сестри със сигурност ще бъдат повече. Може и дежурните митингуващи от "Пирогов" да се присъединят. Стачка, въпреки че законът вече я разрешава, няма да се случи. Най-вече защото за стачка са нужни стачкуващи, т.е. хора, които да спрат да работят. Такива обаче няма да тръгнат точно след лекарския съюз.

Затова предстоящите събития няма да са нито "национални", нито "протести". Това ще е просто рекет и опит за замазване на очите на съсловието поради липса на каквито и да било реални действия за защитаване на реалния му интерес.

Не че лекарите у нас са масово доволни от доходите, условията на труд и здравната политика. Да не говорим за медицинските сестри. Напротив - от година на година са все по-недоволни. И от година на година имат все повече право. Защото адекватна здравна политика у нас наистина няма. Но



последното нещо, което ще направят, е да излязат по митинги,



поведени от Андрей Кехайов.

Причините са няколко. Обикновените лекари не чувстват човек, който продава нафта, има печатарски и хотелиерски бизнес и все по-силно изявявани политически амбиции, за свой легитимен представител. Въпреки че Кехайов има диплома от медицински университет, те не го смятат за лекар, а за търговец. Убедени са, че ръководената от него организация защитава не техния, а неговия интерес. И не биха напуснали кабинети, отделения и операционни, за да подкрепят неговия протест и съответно - интерес. Все едно столичани да тръгнат на митинг за цената на парното, свикан от Румен Овчаров.

Драмата на това съсловие е, че има много и дълбоки проблеми, но няма говорител или организация, които да ги легитимират. Всеки се спасява поединично, затова и не правят нищо, за да сменят омразното им ръководство на законно представляваща ги организация - БЛС. Известна част от медиците наистина биха стачкували, но сега няма кой да ги организира.

Но и да имаше, пак не биха излезли на масов протест, да не говорим за стачка. Колкото и да мърморят по кабинети и коридори и да се насъскват по интернет форумите с гарантирана анонимност. Правило е, че най-добрите лекари, отвратени от съсловния живот, предпочитат



да работят и изкарват пари, вместо да ги губят, обикаляйки улиците



Или пък не вярват на никого и за нищо и не смятат, че протест би решил нещата. Стачка в болница е невъзможна, тъй като петима медици може и да искат да спрат работа, но останалите 15 няма да се откажат от парите, които биха загубили, докато не работят. Да не говорим, че ги е страх от шефа на отделението и директора.

Джипитата пък като еднолични търговци на практика няма срещу кого да протестират и стачкуват. Освен срещу съсловната организация, която не е защитила интереса им пред здравната каса.

Всичко това е пределно ясно и на ръководството на лекарския съюз. Приказките за протести са форма на заплаха, предназначена за ушите на политиците. Проблемът обаче е, че ако някой наистина се плаши, това са пациентите. Защото винаги те плащат сметката накрая.