Оставката на полския архиепископ Станислав Велгус, след като той призна, че е бил информатор на бившите комунистически служби, е част от набираща скорост кампания в Централна Европа за преодоляване на тежкото наследство от комунистическото минало.

Близо две десетилетия след разпадането на Съветския блок едва ли минава и седмица, без медиите да посочат имена на истински или измислени сътрудници и "агенти" на страховитите комунистически служби. Варшавският архиепископ Станислав Велгус се оттегли в неделя, след като с неохота призна, че е бил информатор. Той е сред най-известните фигури в кампания, чиито мишени са интелектуалци, политици, свещеници и политици. Процесът е тласкан отчасти от смяната на поколенията - младите хора, които не са живели при комунизма и не се готови на компромис, настояват да научат истината.

"Младите хора влизат в политиката необременени. Те не се страхуват да разкрият всичко това, което трябва да бъде разкрито", казва Павел Лишецки, главен редактор на полския в. "Жечпосполита", който разпространи обвиненията срещу Велгус.

Изясняването на миналото е сред приоритетите на някои от управниците в региона, включително румънският президент Траян Бъсеску, полският президент Лех Качински и брат му, премиерът Ярослав Качински.

Те казват, че сред рухването на Източния блок през 1989-1990 г. и успешното присъединяване към ЕС техните страни трябва да решат някои морални въпроси.

От по-големите бивши комунистически държави, които сега са членки на Евросъюза,



само Чехия отвори рано архивите,



докато в Полша и в други страни те бяха пазени в тайна от страх, че ще попречат на националното помирение и на необходимите реформи.

Най-компрометираните представители бяха отстранени бързо, но други първоначално бяха оставени на спокойствие.

Юзеф Олекси подаде оставка като полски премиер през 1995 г. след обвинения, че е бил информатор на съветското разузнаване.

Други обаче не напуснаха постовете си. През 2002 г. стана ясно, че унгарският премиер от 2002-2004 г. Петер Медеши е работил за контраразузнаването през 80-те години, но той остана на власт.

Сега се засилва натискът стотици, а може би и хиляди информатори на тайната полиция в бившия Източен блок да бъдат разобличени и да им бъде забранено да заемат обществени длъжности.

Въпреки това известни личности в региона казват, че архивите трябва да останат затворени за още много дълго време. Полският либерален вестник "Газета виборча" твърди, че често е трудно да се направи ясно разграничение между сътрудничество и начин за оцеляване и дори за заблуждаване на потисниците.





Процесът на проверки не може да бъде честен,



казва Марчин Босацки, журналист от "Газета Виборча": "Стотици, дори хиляди хора биха могли да бъдат погрешно обвинени и няма как да се защитят".

Унгарският режисьор Ищван Сабо, носител на "Оскар", например призна миналата година, че е бил информатор на унгарската тайна полиция като студент по кинематография през 50-те години, но каза, че го е направил, за да спаси живота на свой съученик.

Критици посочват също, че често съгласие за сътрудничество е било получавано с принуда или изнудване.

Друг аргумент срещу отварянето на архивите е, че за разлика от бившата Източна Германия, където повечето архиви на Щази бяха запазени, много досиета в други страни са били подправени или унищожени. В политиката също е възможно да бъдат отправяни обвинения, за да се разчистват сметки или да се промени съотношението на силите. Такива случаи имаше наскоро в Полша, Литва, България и Румъния.

Полша е изправена пред особено остра морална дилема, тъй като проверките за миналото бяха съсредоточени върху активисти на синдиката "Солидарност", който бе единственото опозиционно движение в Източния блок.

"Солидарност" оцеля при опитите да бъде смазан от комунистите и по-късно спечели властта. Но хиляди негови активисти бяха арестувани след обявяването на военно положение през 1981 г. и мнозина се пречупиха и се съгласиха да сътрудничат на службите.

Стотици станаха информатори, но други отказаха и се присъединиха към нелегалната борба, след като бяха освободени. Някои от тях станаха политици след свалянето на комунизма. Но в досиетата често е трудно те да бъдат различени от истинските шпиони. Тази ирония гневи мнозина поляци.

Дори и Лех Валенса, бившият лидер на "Солидарност", бе изправен пред такива обвинения. Той се превърна в злодей за радикалните антикомунисти, когато след избирането му за президент отказа да отвори архивите с аргумента, че те не са надеждни.

Негови опоненти, включително братята Качински, стигнаха дотам да намекват, че Валенса може би е бил информатор на полската полиция. Валенса отрече това и след като спечели многобройни съдебни дела, миналата година името му бе изчистено от специална агенция, която се занимава с проверки на миналото.

Някои други активисти на "Солидарност", определени като сътрудници, все още се опитват да изчистят имената си, а случаят с Велгус показва колко много духовници скоро също биха могли да се изправят пред подобни въпроси.



КАРЕ

Докъде са стигнали различните страни със законите за достъп до досиетата на информаторите от комунистическата ера.

БЪЛГАРИЯ - България прие нов закон през декември, който позволява на хората да видят досиетата си, и създаде комисия, която да разследва обществени фигури и да публикува имената им в интернет, ако открие, че те са били агенти.

АЛБАНИЯ - Досиетата на тайната полиция остават затворени. Специална комисия разглежда документите преди всеки избори, забранявайки на онези, които са сътрудничели като информатори, да се кандидатират.

БОСНА - През 2000 г. бяха направени публично достояние около 70 хиляди досиета от комунистическия период. Те са достъпни за всички граждани, които искат да проверят конкретна година или събитие.

ЧЕХИЯ - Прага позволи на чехите да се запознаят със собствените си досиета, събирани от чехословашката тайна полиция. От 2003 г. чехите имат достъп до около 75 000 досиета на агенти.

ХЪРВАТИЯ - Опозиционната Хърватска партия на правата настояваше досиетата да бъдат отворени за обществеността, но досега не са предприети никакви стъпки.

УНГАРИЯ - Унгарците могат да видят собствените си досиета, но имената на информаторите са заличени. Има обещания за пълно отваряне на полицейските архиви.

МАКЕДОНИЯ - Скопие започна да отваря досиетата, събирани от бившите югославски служби, през 1998 г. Македонците могат да се запознаят със собствените си досиета, но журналисти и изследователи нямат достъп до архивите.

ПОЛША - През юли миналата година в Полша бе гласуван закон за отваряне на архивите на тайната полиция за настоящи дипломати, министри и депутати.

РУМЪНИЯ - Букурещ приключи отварянето на архивите на бившата тайна полиция "Секуритате". На румънците е позволено да прочетат досиетата си. Документите, засягащи националната сигурност, не са публично достъпни.

СЪРБИЯ - През 2001 г. Белград позволи на гражданите си освен на "вътрешните врагове" и на "сътрудниците на чужди разузнавания", главно опозиционни политици и журналисти, да видят досиетата си. По-късно процесът бе замразен.

СЛОВАКИЯ - В средата на 2002 г. Словакия позволи на хората да прочетат информацията, събрана за тях. Архивите съдържат около 30 хиляди досиета.

СЛОВЕНИЯ - Повечето от досиетата са отворени за обществеността, но интересът към тях е малък.