Представяте ли си какво би станало, ако в САЩ, Англия или Германия се установи, че служители от най-тайните структури в държавата не само са работили на частно, но и са прилагали способностите си по издирване и проследяване в полза на някой ревнив и червив от пари чичко или леля. Или ако високопоставен служител на МВР поиска да се подслушва тв водеща, само защото си я харесва и иска да знае с кого си говори.

Щеше да има лавина оставки, анкетни комисии, скандали: какво се върши от името на държавата и с парите на данъкоплатците. В такива случаи, доколкото е факт, че са се случвали и в други страни, те водят до сериозно разклащане в съответното правителство.

В България не е така.



Описаните по-горе примери са истински.



А горните два примера са факт. Историята с ревнивия меверейски шеф е отпреди 7-8 години, а другата е съвсем прясна, отпреди няколко дни. За нея бе само официално обявено, че вътрешният министър Румен Петков подписал заповед, с която уволнил двама служители на Дирекция "Оперативно издирване" (ДОИ), защото извършвали нерегламентирани действия, изпълнявали поръчка в интерес на частно лице. И толкова.

Добре че и това не бе съобщено, защото нищо не принуждава министъра да го оповестява. Но като кажеш "а", трябва да продължиш. Иначе не струва.

ДОИ е най-тайната служба не само в МВР, но и в държавата. В закона за защита на класифицираната информация тя е поставена редом с контраразузнаването, разузнаването и т.н. На нея се разчита в най-тежките случаи - терор, убийства, организирана престъпност, отвличания. Хората, които работят там, са висококвалифицирани. Ако мръднат в частното или стъпят накриво,



биха могли да направят луд всеки политик и бизнесмен



Затова уволнението на двамата служители не може да бъде отминато като дребен инцидент. Според публикации те следили и подслушвали човек, за да открият дали има любовници. Скандалът е голям, защото предизвиква голямо съмнение за работата на ДОИ.

И отприщва пак въпроса с какво се занимават специалните служби.

Напоследък определено са на вълна лични неща. Появиха се вече информации, от които назрява скандал. Имало е разработка, по която службите са проучвали личния живот на двама души - на бивш шеф на контраразузнаването и на настояща началничка на отдел в същата служба. Целта била да се разбере дали не си обменят неправомерно тайна държавна информация. От това, което бе подадено на два вестника, се разбра, че бившият шеф на НСС се е развел и живее с началничката на отдела. Една пикантерия, прикрита като защита на класифицирана информация. Ами ако наистина има изтичане на данни, трябва да има арести, съд, затвор. Но службите работят явно за жълти дописки, които се използват за разчистване на лични и политически сметки.

Но в крайна сметка нищо ново под слънцето. И по времето на въпросния шеф на контраразузнаването и на неговия министър, и преди тях, и след тях е все едно и също.

Като няма контрол - службите могат да си правят каквото поискат. И сигурно го правят. До доказване на противното.

Те събират крайно деликатна информация, която не само не използват по предназначение в полза на прокуратурата и за присъди в съда, не само не унищожават, а в крайна сметка си решават семейно-битови, икономически, партийни и политически проблеми. И нито една власт не прави изключение от това правило.

При подобни скандали и при предполагаемите разправии дали въпросният бивш шеф на НСС разпространява неправомерно информация всички страни са оцапани. За какво отиват милионите и дори милиардите на данъкоплатците по линия на специалните служби - да следят любовници или за защита на националната сигурност? Да вкарват организираната престъпност зад решетките или да я спасяват от това? Не беше толкова отдавна, когато при една частична проверка на прокуратурата бе установено, че МВР е използвало над 10 000 пъти разрешения за подслушвания, от които само 200 са послужили на прокуратурата, а под 10 са спомогнали за осъдителни присъди. Дали сега е много по-различно положението?

Настоящата опозиция още си трае около зреещия скандал с бившия шеф на НСС, но ще се обади, че започва политическо преследване чрез лична информация и подобни. Но още преди да го направят хубаво е да си припомнят и те как събираха и използваха такава информация.

Което съвсем не значи, че



тази простотия трябва да продължава



Държавата и нейните институции - от парламента, през президента, правителството, прокуратурата, че и съдът трябва да си поемат отговорностите, за които им се плаща от бюджета. Нека влязат в МВР, в службите и да видят какви ги вършат.

А напрежението се събира. Доскорошният шеф на контраразузнаването си отивал по лични причини. Според едни му било писнало, според други вече не вършел работа. Двама служители от разузнаването се самоубиха по лични причини, но все на работното си място. Не стана ли прекалено лично в сектора на тайните служби?