Жеко Байчев е генерален директор на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) от декември 2004 година. Роден e през 1948 г. в с. Байчево, Генералтошевско. Преди да оглави НВМС е шеф на районното поделение в Добрич. Работи и като ветеринарен лекар. През 2002 г. е назначен за доцент в Лесотехническия университет в София.
- Доц. Байчев, опасни ли са за здравето на българина нашите сирена и салами, след като на 11 декември 2006 г. Брюксел реши да не допусне голяма част от тях до трапезата си заради пропуски в хигиената на предприятията?
- Искам да уверя гражданите, че ветеринарните органи на страната никога не са спирали да осъществяват контрол за безопасността на храните. Проверките започват още от вноса на суровините - по документи и после лабораторни изследвания от вътрешни складове, каквато беше схемата преди да влезем в ЕС. От тази година сме и външна граница на ЕС, така че у нас и в общността не може да влезе суровина от страни с обявени болести. Пратки с неизправни документи от трети страни се задържат направо на границата и след лабораторни изследвания се пускат в страната или се връщат. У нас има 13 акредитирани лаборатории и една референтна, одобрена от Брюксел.
Затворените близо 2000 предприятия, неотговарящи на хигиенните изисквания от 2000 година досега, също са вид гаранция. Инспекторите ни следят производството и в самите цехове. Всичко това ми дава право да кажа, че в никакъв случай българинът не консумира опасни храни.
- Но мисията на ЕК откри през ноември в цеховете дори неуплътнени врати, от които през лятото могат да влизат насекоми и да накацат месото, от което се правят колбаси...
- Единият от критериите, който следи ЕК, е защитеността на продукцията от насекоми. Особено мухите са преносители на заразни заболявания. Липсата на тези уплътнения или т.нар. "комарници" излагат на риск продукцията. Така че, ако те липсват, трябва да се въведат навсякъде.
- В колко предприятия липсват комарници?
- Не мога да се ангажирам с точен брой, но само в някои от проверените 21 предприятия е установен този пропуск. Но това говори и за културата на производство и културата на извършвания контрол. Аз не отхвърлям, че и българският контролен орган преди това не си е свършил работата и не е наложил санкции.
Не си мислете обаче, че моите колеги досега не са санкционирали редица фирми заради някаква липса, която впоследствие не се отстранява. Погледнете и от този ъгъл - когато човек има лек автомобил, катаджиите не го учат как да си ремонтира колата и как да я кара, а го санкционират при нарушения. Това е смисълът на контрола.
- С какво качество са стоките на борсите и тържищата у нас?
- Всеки от нас ходи по пазари и борси. Видимо е, че те не са в добро състояние. Всеки говори за качеството на контрола. Но в София се разчита на 130 инспектори, а търговските обекти са 60 000. В страните-членки си има отделни министерства или агенции със специалисти за безопасност на храните. Ветеринарите следят предимно производството в цеховете. Надяваме се скоро такава структура да се създаде и у нас, защото ще гарантираме още по-добре безопасността.
У нас трябва да има и гражданско общество. Потребителите и бизнесът освен да разчитат на превенция трябва да се научат и да сигнализират органите при нередности. Ето ви пример - вървя преди дни по Женския пазар. Виждам изложени 17 колички със сланина. Ясно е, че месото е добито в задните дворове на хората, вероятно без никакъв контрол. Веднага сезирах органите на ДВСК и до час вече я нямаше!
- След като твърдите, че вътрешният контрол е добър, как се стигна до това, че на 11 декември Брюксел изненадващо затвори пазара си за близо 500 наши преработватели?
- Решение беше взето до голяма степен от пропуските в хигиената и извършвания контрол, които регистрираха евроекспертите в цеховете. Това обаче не е единствената причина. Не бива да се забравя, че в края на краищата Европа като цяло се стреми да отговори на света и да докаже, че новоприетите страни ще се контролират изключително добре. Такова ограничение е имало и за страните от предходното разширяване на общността.
Пък и всички страни-членки са обект на прецизен контрол от Службата за безопасност на храните на ЕК. Например ако приемем, че в Германия има 1000 предприятия. От тях винаги има 20% плаващи, които винаги са затворени. Едни ги отварят отново, като изгладят несъответствията, други пък затварят за нарушения и така тези 20% си остават постоянни. Нашите предприятия също трябва да се подготвят за това. Това, че още на 2 февруари някои ще бъдат одобрени за ЕС не означава, че ако при една следваща проверка се установят несъответствия, те няма да бъдат затворени до изпълняването на предписанията.
- От изнасящите продукция в ЕС 60 фирми, вашите проверки допуснаха само половината до инспекциите на евроекспертите. Стана ясно, че редица цехове сами се отказват от износ. Защо?
- Предполагам, че някои от фирмите се страхуват от инспекторите на ЕК. Други се отказват, защото за експорта са нужни пари, особено при разработването на дистрибуторската мрежа. Не си мислете, че като са имали право до края на миналата година, всички тези 60 фирми са се възползвали от това си право. Те обаче още отсега трябва да разберат, че на 1 януари 2008 г. Брюксел няма да пита "искаш или не искаш" да изнасяш за ЕС. Ще останат само тези, които отговарят на нормите на ЕС. От 212 мандри сега очаквам да останат 120, а от 590 колбасарски цеха към 250.
Сега допускаме евроинспектори до 30 фирми, за които гарантираме. От останалите 30, които не допуснахме до теста на Европа, 12 са мандри. Те не можаха да докажат, че имат достатъчно суровина в нормите на ЕС за брой бактерии. На места не бяха създадени отчетливо двете производствени линии. Само онези продукти, които се правят от сурово мляко, отговарящо на санитарните изисквания, ще могат да се продават в общността. Шест предприятия бяха затворени изцяло. Голямата част от тях излязоха в ремонт. Бяха открити и пропуски по сградния фонд и в оборудването, които може да доведат до това готов продукт да се смеси със суровина, която има бактерии над нормите.
Пропуски има и в системата за произхода на суровината. Например колбасите - откъде е внесено месото, от какви животни, къде се съхранява и как се подготвя за преработка, хигиена и т.н.
- Какви са първите резултати от започналите преди дни проверки на европейските експерти?
- Службата по храните на ЕК започна да инспектира от 22 януари. Силно сме притеснени за мандрите. При проверките евроекспертите поставиха ново изискване, което ни изненада. Изисква се двете преработвателни линии - съответно със суровина, която отгаваря на ЕС, и такава извън нормите - да не са в обща зала. Припомням ви, че евроексперти влизаха в цеховете и през октомври и ноември, но никой досега не е поставял изискване двете линии да са в отделни зали. Уведомил съм вече министър Кабил, който на обобщаващата среща на 2 февруари ще им припомни, че това е изискване се поставя постфактум. Все още е рано да се каже дали това ще ореже още повече пазара на ЕС за млекарите. Иначе мандрите са добри - доказват произхода на млякото, разделят суровината от фермата до цеха и спазват изискванията за разделно преработване. В сектор "Месо" вече имаме фирма с отлична оценка при европроверките. Това е птицекланица в ямболското село Окоп.
- Има ли опасност Брюксел да ореже целия износ от страната ни при лоши резултати от сегашната мисия?
- Не очаквам. Евроекспертите не могат да спрат такова предприятие като това в с. Окоп например.
- Какво трябва да знаят преработвателите за предстоящите периодични мисии на ЕК?
- На 11 декември миналата година ветеринарните служби на страните-членки не допуснаха 486 наши мандри и колбасарски цехове. От тях сега за новата проверка се престрашиха 7 фирми, но допуснахме само една, за която можем да гарантираме. Това е птицекланицата "Гала М" ООД.
При следващите наши проверки ще разделим предприятията на три групи. Такива, които ще затворим, ако преценим, че не са положили никакви усилия за модернизирането си. Други, които ще са с предписания за отстраняване на дребни несъответствия и, естествено, ще насърчим предприятията, които решим, че са 99.9% готови за теста на ЕС. Предприятията трябва да свикнат и с новата форма на контрол в ЕС. Защото водещ в общността е самоконтролът, а за производството си гарантира производителят. Това означава, че предприятията трябва сериозно да се замислят за наемането на ветеринарни специалисти, които да работят за тях, а също и за собствени лаборатории, които ще се акредитират от нас.
Българина умира от домашна ракия!
От преяждане умират гладните и авантажиите.

















Байо Байчев ,